Манията по лалета в Холандия е може би първият финансов балон в историята. Спукал се през XVII век, той става предвестник на икономическите кризи, които тепърва ще тресат света векове по-късно. Този месец се навършват точно 380 години от краха на търговията с луковици. Някои от които станали толкова ценни в пика на така наречената
мания по лалета
че само една от тях в днешни пари би се равнявала на стойността на голяма къща в хубав квартал на Амстердам!
За да разберем как се е стигнало до тук, първо трябва да се върнем малко по-назад от XVII век. И по на изток от Холандия. Годината е 1554-а и се намираме в градините на султана в турския по онова време Одрин. Естествоизпитател на име Бусбек харесва цвете, непознато все още на европейците. Названието му идвало от турската дума за тюрбан – лумп. Бусбек го внася в Западна Европа, където то става любимо на аристократите.
Особено в Холандия
Там краси градините пред къщите им, присъства във вазите им и съответно – в нарисуваните по тяхна поръчка портрети. Художници като Рембранд, Рубенс и Ван Дайк създават картини, които отразявали всекидневието на заможните.
Скоро и новобогаташите пожелават да подражават на изисканите аристократи. Да забодат пред вратите си лалета. Екзотичното цвете е издигнато в култ. И става символ на разкоша в един дом. На финансов статут. Интересното е, че красотата на лалето, резултат от неочаквани цветови съчетания, се дължи на вегетативен вирус, който се предава
от луковица на луковица
Ето че вече е 1633 г. Цените на различни видове лалета са скочили 25 пъти само за няколко месеца. Цветята започват да се търгуват не само между градинарите и по борсите, а и по кръчмите.
Тъй като цъфтежът е само през май и април, а луковиците се разсаждат от юни до септември, търговията се правела само през лятото. Но опитните вече холандски спекуланти се сещат, че няма защо през останалото време пазарът да е в застой. И въвеждат подписването пред нотариус на договорка, която подсигурява предварителното закупуване на несъществуващо още лале или луковица. През 1636 г. вече има и официален пазар за тези прародители на съвременните фючърси. Ако финансовата терминология не ви е по вкуса, представете си
търговия с вятър
Тя определено била по вкуса на холандците. Които вкупом замечтали за лесно забогатяване. За трите години от 1633 до 1636 г. цените на лалетата се качват 50 пъти! И близо половин Холандия инвестира в новия бизнес. А също и новопристигнали от други страни авантюристи, изкушени от идеята за бързи печалби.
„Благородници, занаятчии, моряци, селяни, носачи на торф, коминочистачи, ратаи, слугини, вехтошарки, всички бяха обхванати от същата зараза”,
разказват очевидци. Представа за годините на лалетата акции се надяваме да ни даде и филмът с Алисия Викандер – Треска за лалета, чиято премиера очакваме тази пролет. В него влюбен художник и неговата любима, омъжена за друг, се уповават на луковиците, за да избягат и да започнат нов живот заедно.
Организират се първите търгове с наддаване. За луковици, които дори се теглят на везни, като злато. Появява се и първият бюлетин за
курса на лалетата
Някои сортове си били истинско капиталовложение! Луковица от вида Вайсрой струвала 10 пъти повече от годишния доход на опитен занаятчия. Семпер Аугустус (само две такива луковици имало в Холандия през 1637 г.) се предлагала за 5 хектара земя, пише британският журналист Чарлз Маккей в книгата си Невероятните заблуди и безумства на човечеството.
Имало луковици, договаряни за „нова каляска и два сиви коня“. С парите от други човек можел по онова време да си купи: две коли пшеница, четири – сено, четири вола, четири прасета, дузина овце, четири бъчви бира, две качета масло, сирене, костюм, легло и дори сребърна чаша!
Разбира се, щастието на спекулантите нямало как да е вечно. Недоверчиви търговци започват да се питат дали цените са оправдани. И в началото на февруари 1637 г. се опитват да осребрят луковиците си. Притеснявали се, че на някакво наддаване продавачът бил спечелил по-малко от очакваното.
Балонът се пука
Само от 3 до 6 февруари лошата новина се разпростира със скоростта на пожар. Паниката понижава цените на лалетата с 95%! Половин Холандия фалира. Кризата, според Маккей, се усеща чак в британската икономика.
Какво я е предизвикало? И защо точно Холандия? Обяснението може да се търси във факта, че от половин век преди това в Амстердам вече имало фондов пазар. След него се появили и първите акции. 30-на години след тях похватите на борсовите спекулации може би просто намерили приложение в лалетата.
“Който навлезе в средите на борсата, е вечно неспокоен и се озовава в затвор, чиито ключове са хвърлени в морето и чиито резета никога не се отварят”,
Казва Дон Хосе де ла Вега в Бъркотия на бъркотиите. Можем да търсим вина и във върлуващата чума, страхът от която вероятно е тласкал хората да живеят като за последно. Да поемат рискове.
Но най-вече не бива да забравяме наивността на онези, вярващи, че цените ще растат само нагоре. Че едно цвете ще замени аристократичния престиж. И че можем да притежаваме красотата. Още преди тя да е разцъфнала.
