Ако сте чували за Троян или сте преминавали или гостували там, може би сте посетили Троянски манастир и сте опитали прочутата троянска сливова, но… може би не знаете някои от нещата, които ще ви разкажа.
Троян се намира по поречието на река Осъм в подножието на Централна Стара планина. Пролетно време, когато идвате към града от север, долу при вас тревата е ниска и почти електриково зелена. Когато вдигнете погледа си, Троянският балкан с върховете Купенът, Кръсците, Амбарица и Ботев са снежно бели. А когато погледнете още по-нагоре, ще видите най-красивото небесно синьо, което бихте могли да си представите!
Само от тази гледка става ясно, че там някъде в гънките на планината ви чакат две кокалести и напукани ръце, които ще ви направят чай, чудесен троянски лучник с накълцани орехи и зелени подправки, ще ви нарежат от троянската шарена сланинка и налеят от общоупотребителната и благородна троянска ракийка. А на изпращане ще ви прегърнат и прекръстят с благослов.
История
Троян е град от 1868 г. Обособил се е като занаятчийски център с изключителната си и много характерна троянска керамика, дървообработване.
Съществуват и няколко други развити занаята в Троян през годините, но сякаш керамиката и обработката на дървесина са най-силно застъпени. Особеностите на старите троянци най-добре са се проявявали, когато майсторите са обикаляли панаирите и сборовете из цялата страна, за да продават стоката си. През годините
троянци са известни в миналото като “белгийци”
Съществуват две теории за това защо навремето са били наричани така от представителите на съседните градове. Първата и по-красива е следната: белгия е каменен брус за точене на различни остриета. Та когато на пазара някой започне да се пазари със стария троянски майстор, успява толкова да свали от цената за стоката му, колкото се сваля от белгията при заточване на нож, тоест почти никак.
Другата и по-достоверна теория за прозвището на троянци, (въпреки че на мен първата ми харесва повече), е че в Учредителното Събрание в Търново след освобождението при приемането на Търновската конституция, народните представители от Троян са се изказвали в полза на това Търновската конституция да бъде въз основа на белгийската конституция, която е била много демократична за времето си. В крайна сметка така и става. Търновската конституция наистина е много повлияна от белгийската.
За Троян и неговата история не може в кратце, но все пак:
Основна част от историята на град Троян е свързана с участието на великанския 34-ти троянски полк във войните за национално обединение. Основателна причина за гордост е поведението на дядовците на днешните троянци в редовете на войската на Третото Българско Царство.
Сама по себе си историята на 34-ти троянски на Н. В. полк е достойна и достатъчна за написването на поредица от книги. Една такава поредица е Род и отечество, издадена от регионалният клон на национално дружество Традиция – 34-ти троянски полк Априлци-Троян.
До 1976 г. селата от днешния град Априлци са влизали в администрацията на община Троян. Момчетата, които навремето са постъпвали с радост в редовете на полка, са били както от Троян, така и от априлските села. Един от най-величавите образи, останали през годините, е личността на отец Иван Ковачев-Ковашки. Това е лицето на полка и негов знаменосец. Един от малкото пълни кавалери на ордена Кръст за храброст – Великанска фигура!
Прочетете още: Троян – част от величието на отминалата България
Една от най-големите заслуги на троянци във войните е поведението им при Дойран в състава на 9-та пехотна плевенска дивизия, командвана от изключителния генерал Владимир Вазов. В тези месеци на линията при Дойран, 34-ти троянски полк изкова стоманената рамка на своето величие и присъствието си завинаги в историята.
С идването на новата власт след 1944 г. полкът е разформирован.
Храната
В традиционната българска кухня съществуват няколко стари, типично троянски кулинарни рецепти.
Първата е за лучникът с накълцани орехи и много пресни зелени подправки.
Втората е за бистрата и невероятно ароматната гъбена супа от челядинки.
Третата рецепта е страхотната комбинация между счукан в дървена чутура зрял фасул и коприва. Чуканият боб с коприва е във вид на постна пролетна супа и вкусът ú е много характерен.
Последното ястие, което наистина си заслужава да опитате от типичните троянски гозби е свинско месо в глинен гювеч със зеленчуци и сушени сини сливи.
Приготвя се много бавно, на тих огън, което придава на съставките уникален вкус като на манна небесна. Късовете месо биха могли да се намажат на филия, понеже стават изключително крехки в троянския гювеч, а сушените сини сливи сред зеленчуците придават много специфична лека сладост на останалите съставки.
Говорът
Троянският говор има своя характер. Най-популярното вече дори извън пределите на града е, че
в Троян никой и никога, по никакъв начин не използва кратък член
Винаги всички думи се изговарят с пълния определителен член “-ът”. Винаги много съм харесвал диалектите в отделните области на България. Считам, че това е богатството на един език, освен, че е много забавно понякога. По този повод има издаден Речник на троянския говор. Изданието е на университетското издателство Св. Климент Охридски – един доста интересен труд.
Характерни за троянския говор за думи като “шанец” (крайпътна канавка) или “барабой” (картоф). Преди няколко години се предлагаше реформа на българския език, при която се планираше отпадане на пълния член. Тогава гордите балканджии скочиха с лозунга “ТроянЪт не си дава членЪт”. “Бях в Троянът, после се отбих при сватът за малко в Орешакът и сега се прибирам в Чифликът” – така говорят хората там.
Това е много кратко описание на Троян и характерните му черти. Надявам се да съм събудил интереса ви към този град. Ако ви интригува определен въпрос, свързан с него, бих могъл да се опитам да ви отговоря, както и да разкажа за други интересни особености на района, които съм пропуснал в тази статия.
Поздрави и помнете: “Всичко, което е троянско, банско или италианско – целуваш го и го купуваш. Инвестицията е добра.”
Цитатът е от Сър Бари – прерийният мъж, който обичаше да казва това. Прочут троянски алпинист и планински спасител. Царство му небесно!
