Попаднах на думата цундоку преди няколко години. На японски тя означава “да купуваш и трупаш книги, които нямаш време да прочетеш”.
В статия на BBC тази практика е определена като изкуство, но в моите очи трупането на книги, за които все не ти достига време, е лека форма на мания. По която, осъзнах, че съм увлечена,
без да си давам сметка
Обожавам книгите и обичам да купувам издания на различна тематика – от рецептурници, през специализирана литература за финанси и бизнес, психология, езикознание, народопсихология, медитация, история, дизайн, автобиографии… Всеки път, когато вляза в книжарница, излизам поне с една книга, чието име никога преди това не съм чувала. Често купувам по няколко книги седмично, които, както може да се досетите, не успявам да прочета.
Тази страст не е новост. Цундоку е практика, която датира от почти век и половина. В онези времена е била характерна за по-заможни хора, които могат да си позволят подобен разход. Твърди се, че
терминът цундоку
произхожда от периода, известен като Ера Мейджи. Тази епоха в японската история датира от 23 октомври 1868 г. до 30 юли 1912 г. Цундоку е дума, възникнала на улицата. Съставена e от две отделни думи: tsunde-oku (積んでおく) – да натрупате нещата, готови за по-късно, и да си тръгнете, и dokusho (読書) – четене на книги.
Съвременното изписване на термина съчетава символите за “натрупване” (積) и знака за “четене” (読), твърди кратка статия в родната Уикипедия.
Според проф. Андрю Джерстъл, който преподава в Лондонския университет, думата може да бъде открита в печатни издания от началото на 1879 г. Този факт подсказва, че терминът е възникнал и е бил използван преди това.
“Изразът “цундоку сенсей” се появява в текст от 1879 г. според писателя Мори Сенцо”
– казва проф. Джерстъл пред BBC. Той допълва, че е много вероятно терминът да е употребен със саркастична нотка относно учители, които притежават много книги, но не ги четат. Макар в края на 19 век
цундоку да е била обидна дума
днес в Япония тя не е натоварена с негативно значение. Дори има предложение за включване на думата в английския език и в речници като Речник на Колинс.
Мнозина свързват цундоку с друга дума с подобен смисъл – библиомания. Библиомания е името на книга от 19 век, в която се разисква “книжната лудост” – неспособността да спреш да колекционираш книги. Според класическото определение на този термин, засегнатите от библиомания са били обсебени със събирането на уникални книги – първо издание и илюстровани издания. Два века по-късно, казва в своя статия журналист на BBC, терминът има друго значение според периодичното издание на Оксфордския университет. Днес то определя
ентусиазма да колекционираш книги
Библиомания и цундоку носят различно значение, уточняват специалисти. Хората, които споделят първата страст, целят просто да събират книги, докато практикуващите цундоку имат намерение все някога да прочетат тези книги.
Ако и вие се разпознавате като практикуващи цундоку – пожелавам ви достатъчно свободно време, в което да имате възможност да разгърнете страниците на всички онези книги, за които не ви остава такова.
