Били сте на поне една сватба в нея, дори да не сте от София. Или пък сте забавяли крачка край южната фасада на църквата Света София, загледани във Вечния огън при Паметника на незнайния воин. В паркчето от източната ѝ страна, където е погребан Вазов. В тухлите, в сводовете ѝ, в нейната камбана, окачена на вековното дърво пред входа.
Има защо да намалявате темпото тук. Най-малкото от уважение. Не само защото столицата ни носи името на тази базилика. А и защото тя е
сред най-старите действащи църкви
в Европа. Историята ѝ е подредена на пластове под нейния под, стъпил на основите на няколко по-стари храма от времето на римския град Сердика. Още преди тях пък, някъде през II век, на мястото на църквата е имало римски театър. А самият император Константин Велики е казвал за града:
“Моят Рим е Сердика!”
Римските легиони завладяват тракийското средище още преди Христа, при големия имперски поход срещу траките. Оттогава датира и по-сериозното укрепване на Сердика, която става самоуправляващ се град.
Получава името Улпия Сердика
заради Марк Улпий Траян. И разширява територията си 5 пъти при управлението на Константин Велики. Доказателството за това се появи едва наскоро – зидовете, намерени и експонирани след изкопните работи по разширяване на столичното метро в района на Лъвов мост.
По същото време там, където днес е църквата Света София, съществувал голям некропол с гробищен параклис. Знаем това отново благодарение на случайност. Ремонт на топлопровод през 2008 г. разкрива път към древните гробници в подножието на Света София.
Катакомбите на църквата Света София
са били същински град на мъртвите. В некропола на древна Сердика повече от два века са били погребвани жителите на Константиновия град. Всеки се стремял да получи последен пристан близо до параклиса.
Резултата можете да видите днес, ако посетите съхранените пластове разкопки под църквата. В нейното подподово ниво се застъпват доста гъсто разположени по-стари и по-нови гробове. Различни по форми и мащаб, те образуват лабиринт от стълби, тесни коридори и прихлупени галерии, копани на ръка от археолозите.
Базиликата Света София е построена върху източната част на този некропол в средата на IV век. Градежът е свързан с
легендата за принцеса София
наследница или родственица на Константин Велики, която дошла в Сердика, за да търси лек за болестта си. Когато се излекувала, останала в града и от благодарност съградила църквата на най-високото място в него. След смъртта си била погребана в храма.
Римските мозайки, красили пода му, са запазени и до днес – в археологическото ниво на църквата. През 343 г. по същите тези плочки са стъпвали всички духовни водачи на християнския свят!
Срещата им остава в историята като Сердикийския събор. А негово седалище е тъкмо църквата, станала първият голям християнски храм в антична Сердика. И тъкмо тук на Сердикийския събор е утвърдено православното учение за светата троица.
В следващите години църквата, издигаща се над града, е доразширявана на няколко пъти от север и от юг. Ала претърпява поражения при нашествията на хуните и готите и се налага
император Юстиниян I да я гради наново
Този градеж от началото на VI в. бележи последния разцвет на Сердика. Сградата от времето на Юстиниян вече е с конструкцията на 3-корабната базилика, която служи до голяма степен за модел на реконструираната в наши дни Света София.
Архитектурата ѝ е преход между византийски и романски стил. Знак, че идват нови времена. И в тях, след походите на хан Крум, Сердика става част от българската държава.
След покръстването на българите става митрополитска църква и запазва този си статут и при византийското управление. Тогава вътрешността ѝ за първи път е украсена със стенописи.
Така “нагиздена”, през 1194 г. Света София се завръща в пределите на Второто българско царство заедно със Средец – новото, славянско име на Сердика. То обаче се задържа едва до 1382 г., когато в една грамота на цар Иван Шишман Средец не е наречен Христа София.
Новото име на града
прието от църквата на принцеса София, така или иначе вече се използва в писмената кореспонденция между търговците. Базиликата пък придобива статута на катедрална митрополитска църква.
Такава я заварва и османското нашествие, след което тя набързо е превърната в джамия. Издигнати са минарета, а уникалните стенописи са унищожени. Остават само смътни следи на рисунки, предхождащи датировката на тези от Боянската църква.
Дали това е разгневило небесата, ще се чудят после турците. Защото като джамия Света София претърпява две земетресения. При второто през 1858 г. бива полуразрушена, а под развалините на срутеното минаре загиват и двете деца на ходжата. Църквата е изоставена и превърната в склад.
Когато идва Освобождението, камбана на дървото пред входа на базиликата бие за благодарствен молебен, с който са посрещнати руснаците. Това вероятно е и причината зелената корона да продължи да играе ролята на камбанария и днес.
Един вид спомен и отдаване на почит към всичко, струпало се на и под църквата. Пласт след пласт. Владичество след владичество. Име след име – от принцеса, на църква, до столичен град.
