“Най-известният български писател – дисидент, убит на рождения ден на Тодор Живков, като подарък от Държавна сигурност.” Така мой приятел описа в едно изречение Георги Марков.
Първата ми асоциация с името на популярния писател и драматург наистина е думата дисидент. Преди години обаче с изненада открих, че преди да формира тези свои критични възгледи към тогавашната власт,
Георги Марков е доста близък с политическата върхушка
Промяната, която претърпява – не само като идеи, но и като начин на живот и поведение, е повече от интригуваща. С годините той се превръща от един от най-харесваните творци от страна на комунистическите функционери в персона нон грата.
Марков се ражда на 1 март 1929 г. в столичния квартал Княжево. Като студент се насочва в съвсем различна от писателската професионална кариера. Дипломира се като инженер–химик и в продължение на няколко години работи като такъв.
Вижте още: За книгите, които вдъхновяват
Започва да пише активно още като студент – първо разкази, по-късно новели, романи, а след като се утвърждава като име в писателските среди, и пиеси. Георги Марков е автор и на първите серии на така популярния по време на комунизма филм На всеки километър. С годините и
достъпа до хора и информация
който му осигурява неговата популярност като успешен писател, той променя тотално нагласата и отношението си към политическия строй, обществените процеси и интелектуалния живот на страната. През 1967 г. от сцена е свалена пиесата му Да се провреш под дъгата, а две години по-късно същата участ спохожда други две – Комунисти и Аз бях той. Причината – не отговорят на изискванията на властта.
След този момент в живота и творчеството на Георги Марков настъпва нова ера. Първоначално той заминава при брат си Никола, който живее в Болоня. Надява се, че ще успее да намери работа като сценарист в Италия. Среща се дори с Федерико Фелини. В крайна сметка
заминава за Лондон
където започва работа като журналист. Най-известни и значими от този период са неговите Задочни репортажи. Това са серия от очерци и анализи за живота в родна България по онова време, които се излъчват всяка седмица по радио Свободна Европа.
Днес си припомняме един кратък, но силен откъс от писмо на Георги Марков до неговия колега от същото радио – Димитър Бочев. Редове за хората и дарбата им да творят, които звучат все така актуално и смислено десетилетия след като са били написани:
“Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – НА ТВОРЦИ И ПАРАЗИТИ. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити.
Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т.н. Но оттук започва най-голямата драма на хората.
Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси.
В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците.
Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат “да, сър!”. “
Из писмо на Георги Марков до Димитър Бочев
