Винаги съм смятала търпението за качество, притежание, и то важно. Напоследък се замислям за това, дали търпението има реални граници. Всички сме стигали до момента, в който търпението уж се е изчерпало. Но винаги се получава така, че е останало още. Намираме причина да оправдаваме ситуации и хора, да намираме начини да си обясняваме всичко, така че изведнъж получаваме нов прилив на търпение. И така всеки следващ път.
За човек като мен,
търпението е от изключителна важност
То се е превърнало в основно средство за личното ми оцеляване. Смятам, че съм търпелив човек, понякога повече отколкото е нужно, но… Естествено е да имам момент на предел. Това е точно онзи момент, в който всяка фибра от тялото започва да крещи неистово, цветът на очите се променя, гласът звучи необичайно, усмивката вече не е алтернатива, цялото съзнание е заето в това да намери причината и начина да получи новата доза търпение.
В такива моменти намирам спасение в себе си, защото единственото ми желание е да утихна, да се скрия, да възстановя баланса си.
Обикновено се отзовават и хората, които са готови да ме изслушат, да ме утешат, да присъстват и да ми помогнат, дори без да разберат. Това са тези, които ще предизвикат усмивката ми, няма да се изплашат от зелените ми очи, ще ме докоснат тихо и внимателно, така че ще замирише на канела и уют, и ще ми влеят търпение.
Понякога изпадаме в този вид абстиненция, който в някои случаи води до
крайни решения
В други случаи обаче води до изводи. И колкото и да е трудно, и колкото и търпението да е на предела, то винаги се намира начин да се получи поредната доза. Било защото някой ще ти каже нещо хубаво, било защото ще намериш сили в себе си да възпроизведеш най-убедителната си усмивка и да намериш нещо положително в последния възможен момент.
Замислих се над темата в един такъв последен момент. Знам, че ще има и следващи. И все пак дори и само за себе си… запазвам си правото да достигам предела на търпението си, защото това ме учи да препрочитам, за да помня, да усетя мирис на канела, за да оценя и да презаредя с поредната доза търпение, точно преди то да се изплъзне между пръстите ми.
Още от Невена прочетете на личния ú блог.
