Колко различни са образователните системи в България и Англия? Как децата възприемат своето училище, на какво се радват, какво не харесват? Не можем да направим обобщение. Но за сметка на това ще опитаме да ви дадем гледните точки на две майки. Две българки, чиито деца ходят на училище в тези две държави. Български момчета, които макар и на различни години, израстващи в
различни градове и култура
са във втори клас.
Моята приятелка Красимира Янева застава с мен пред списък от 20 въпроса, за да (си) отговорим заедно как минават някои от най-важните моменти в ежедневието на децата ни. Прочетете и сами открийте приликите и разликите в двете училища и двете системи – такива, както ги виждаме ние. Някои от отговорите ни изненадаха една друга. Едни заради това, че са страшно сходни, а други – твърде различни. Вижте сами:
На колко години беше детето ви, когато тръгна на училище?
Красимира: На 7 г. Вероника: На 4 г.
Кога започна да пише и чете?
Красимира: На 5 г. на английски, на 6 – на български – болни майчински амбиции!!! Вероника: На 4 г. Започна да се учи да пише и чете на английски, когато започна да ходи на училище. В момента е на 6 г. и прави същото на български вкъщи.
В момента на колко години е, в кой клас е и къде учи?
Красимира: 8 г., учи в СУ (Средно училище по новия закон, а не Средно общообразователно училище). Вероника: На 6 г. е. Нещо като еквивалент на втори клас – year 2 – но реално е вече трета година в това училище, след първата подготвителна. Училището се води праймъри (начално), в неголям град в Северна Англия. 
Първи учебен ден: на Марти в България и на Юли – в Англия.
Какво взима със себе си сутрин и как е облечен за училище?
Красимира: Пълна раница с учебници тетрадки и помагала, сложени в различни по цвят папки по различните предмети – да не ги губи. Храна – няколко неща – закуски, сандвичи, плодове. В неговото училище нямат униформи, но в много други – да.
Вероника: Една плоска чанта за книги. В нея обикновено има две тънки книжки за четене и тетрадка, в която се отбелязва кога ги чете. Носи бутилка с вода и обяд – защото пожела да откаже училищния. Всяко дете е облечено с униформа, която е различен цвят за различните училища.
Двете папки, които Марти носи със себе си в голямата си училищна чанта всяка сутрин, са с различни цветове – за улеснение.
Как и кога започва училищният ден?
Красимира: Часът започва в 8:00, в 7:50 трябва да са в училище. Влизат заедно с класната, която ги посреща в двора (при хубаво време) или във фоайето. Вероника: В 9 часа децата се строяват в двора на училището след сигнал, даден със свирка. Това е сравнително ново правило. Преди го правеха без звуков сигнал. След това всеки клас влиза с учителя си в класната стая.
Какво обядва?
Столовата в английското училище на Юлиан всъщност е спортна зала. Тук се организират и училищни дискотеки с цел да подпомогнат допълнително финансите на учебното заведение. Красимира: Сандвичи от вкъщи или си купува пици, хот-дог от училище. Не желае да яде от храната в стола.
Вероника: Допреди година се хранеше в училищния стол. За по-малките деца като него е безплатно (така е първите три години в училище, след като минат в по-горния клас заплащат обяда. Струва 2 паунда на хранене) От вкъщи си носи различни видове храни, плодове дават на всички. Има изискване децата да носят бутилки с вода, сокове и газирани напитки не са позволени. Около училището няма магазинче, където да може да си купи нещо.
Кога свършват училищните занятия?
Красимира: Учат до 16:10, а занималнята е до 17:30. След 16:10 могат да си играят, рисуват и т.н. Вероника: Взимам го в 3.10 часа.
Колко често спортува?
Красимира: 3 пъти в седмицата – таекуондо, 2 пъти в седмицата хип-хоп. В училището му има много извънкласни занимания – тенис, футбол, йога, плуване, шах и т.н. Те са след 16 часа. Освен безплатно плуване един час седмично, останалото се заплаща – между 25 и 40 лв.
Вероника: Според учебната програма – в момента два пъти седмично. Още веднъж остава допълнително след училище за 2 часа и половина, за да играе футбол (струва 4 паунда на тренировка). Училището се опитва да организира повече групи и следучебни занимания, за да подпомогне работещите родители. Отделно ходи и веднъж седмично на джудо.
Кога започна да учи чужд език?
Красимира: На 4 г. в детската градина, на 5 г. в езикова школа и на 7 г. в училище. Учи само един чужд език. Вероника: Още от първата година започват да учат песнички и отделни фрази на чужд език. В нашия случай – първо на испански, сега и на френски. Знаят базови неща – Здравей, приятел! Как си? Довиждане. Миналата година организираха “френски” ден. Всяко дете получи бележка каква храна, типична за Франция да донесе. Впечатлението ми е, че чуждите езици се преподават базово. Представя се културата на въпросната чужда страна. Не познавам дете, което на възрастта на сина ми да учи чужд език.
Диктовката на Марти и спелинг теста на Юли.
Колко често пише домашно?
Красимира: Всеки работен ден плюс неделя. Когато ходеше на езикова школа – 7 дни в седмицата. Вероника: Обикновено веднъж – в неделя. Отделно има (към момента) 8 думи, които трябва да научи за диктовка (спелинг тест) в петък. 11. Какво е домашното?
Красимира: Препис на диктовка, ако има грешки, 1 страница задачи по математика и 1 страница задачи по български език. За домашно правихме лапбук – по Околен свят. Имат да разказват за известна личност от тяхното населено място. Вероника: В петък се връща с тетрадка, в която всяка седмица има различен тип задача за домашно. Една – по математика, друга – по английски или пък наука. Често трябва да рисуват или да дискутират с родителите си дадена тема. Едно от последните домашни беше да обсъдим как можем да използваме боклуците за разделно изхвърляне и да направим заедно нещо от тях. За друго трябваше да измисли и нарисува дизайн на къща от времето на Големия лондонски пожар.
Колко често ходите на родителска среща и колко време отнема тя?
Красимира: 3 пъти в годината – от 18 до 19:30 часа. Вероника: Всеки срок – значи три пъти в годината. Изпращат ни код, с който онлайн си запазваме час за среща с учителя. Времето, предвидено за нея е 10 минути. 
Двете момчета в клас. 13. Как получавате информация за развитието на детето ви в училище?
Красимира: Само ако питам госпожата. Ако има проблем, тя сама казва. В края на годината имат характеристики, които се раздават със свидетелствата за завършен клас.
Вероника: Всеки родител може да зададе въпрос на учителя сутрин или следобед. Често изпращат писма по различни поводи, а веднъж месечно – информационен бюлетин. От няколко седмици въведоха нещо като социална мрежа. В нея родителите получават съобщения от учителя – за нови уроци, за награди, за интересни събития. Така разбрах, че синът ми изучава и религия в училище. В началото и в края на годината се изпращат справки, в които е оценено нивото на детето спрямо стандартите. В края на годината получаваме писмо, в което учителят описва силните и слабите страни, поведението на детето, препоръчва върху какво и как да се работи с него.
Колко често посещавате училището?
Красимира: Всеки ден – водя го и го взимам. Вероника: Всеки ден – водя го и го взимам. Това е лукс, който много родители не могат да си го позволят.
Как допринасяте като родител за подобряване на условията в училище? С пари, с доброволна работа…
Красимира: Член съм на училищното настоятелство и го подпомагам финансово. Доброволна работа засега не са изисквали. Вероника: Помагам за организирането на събития, средствата, от които отиват за бюджета на училището. Тази година например продавах на щанда за сладкиши на летния училищен панаир. Преди това участвах в организирането на детска дискотека. 
Вероника с една от учителките на щанда за сладкиши по време на летния училищен панаир. Целта е да се съберат допълнителни средства за училището.
Какво най-много харесва детето ви в училище?
Красимира: Госпожата от занималнята. Смята, че е много добра и внимателна. Любимият му предмет е физическото възпитание! Обожава и хип-хопа – всеки ден ми показва нови движения. Таекуондото също му харесва. Излиза с мъжкарска походка след тренировка. Вероника: Тази година започна много тегаво. Осъзна, че е повече и по-сериозна работа, а не толкова игри с приятели. Защото именно игрите с приятели са нещото, което харесваше най-много.
Какво не харесва?
Красимира: Че има да пише домашни. Вероника: Драматизира относно трудността на заниманията в училище и това е нещото, което категорично не харесва. За седмица-две промени изцяло нагласата си. Започна да твърди, че харесва всичко, защото е разбрал, че когато полагаш усилия и се упражняваш, постигаш резултати. Ентусиазмът му се изпари и сега отново повтаря, че е много трудно. Никое от децата не знае, че в края на учебната година ще държи първия си изпит – САТ.
Колко учители му преподават?
Красимира: 3 учителки. По таекуондо и хип хоп треньорите са мъже. Вероника: 5-ма учители. Един, който му е като класен (всяка година е различен, а от три години – два пъти му се пада мъж). Той има помощничка. Отделно един по науки, един по математика и учителка по спорт. В часовете по четене като доброволци се включват и много родители. 
Учебниците на Марти в българското училище. Юли не носи учебници вкъщи от английското.
Колко учебници има?
Красимира: По български, математика, английски – 2 броя (1 за ЗИП), околен свят, час на класа, домашен бит и техника, музика, изобразително изкуство. Отделно имат помагала – 2 броя по български език и 1 по математика. Имат и учебни тетрадки по тези предмети, както и по английски език. По български има общо 10 учебници, тетрадки, помагала, по математика са 6. Вероника: Няма учебници, които носи вкъщи. Има тетрадка за домашно, друга за правопис и трета, която видях за първи път съвсем скоро – за науки. 
Част от учебниците на Марти – второкласник в Българи и чантата с двете книги за четене и една тетрадка, с която ежедневно отива на училище в Англия Юлиан.
Какво ви казва след училище?
Красимира: Първо ми казва дали си е написал цялата домашна или нещо му е останало. По-късно се сеща да се похвали, ако има шестица или е направил диктовката по български език без грешка. Питам го кое му е било най-интересно, дали някой го е ядосал, дали някой му взима парите и т.н. Вероника: Ако е получил стикер или грамота – това е първото, което не просто казва, а показва. След това идва въпросът: “Какво ще правим сега?” За момента нямат оценки, единствено стикери и грамоти като “Дете на седмицата” например.
Ако се интересувате каква е учебната система в други европейски държави, прочетете разказа на една българска майка за училището, което посещават децата ú в Испания.
