Часът е 9 сутринта и в коридорите гърми Viva La Vida на Coldplay. Да живее животът, започва училищният ден в Испания! Още от самото начало ме спечели не само музиката на “звънеца”. “Най-важното за децата е да се чувстват щастливи и обичани“, ни каза учителката на едната от дъщерите ни още на първата родителска среща. И може би в тези думи за мен се крие най-точното определение за това, което предлага едно испанско училище.
Дали ще е сутрин, в междучасието или в края на учебния ден, в коридорите и по двора ще се срещнете с купища усмихнати и шумни деца. Те не пропускат случай просто да отидат и да прегърнат учителите си. А последните от своя страна също винаги намират повод да им се усмихнат, да ги гушнат, да им кажат мила дума или да им дадат малък подарък. Дори без причина. Като истински приятели.
Дистанцията между учител и ученик е намалена още повече от факта, че към преподавателите и дори към директора, всички се обръщат на малко име и на “ти”. Учтивите форми и фамилните имена просто нямат значение. Учителят тук не в ролята на строг възпитател и наставник. Той е по-скоро един по-голям приятел в игрите и заниманията по пътя на знанието.
Защото децата учат най-добре чрез игра
Може би заради това коридорите на училището приличат повече на вълшебен замък на знанието. В него всеки клас е украсил стената покрай класната си стая с най-новите “творения”, създадени в часовете. Една малка разходка ще ви срещне със саксии с цветя от картон и гланцова хартия, плакати от последното домашно или просто снимки на съучениците, оформени като листа на причудливи растения, плаващи сред многоцветни облаци или реещи се в космоса…
Учителите също не остават назад. На стената до библиотеката ви посреща техен плакат със снимки, в които ядат плод или зеленчук и си мият зъбите. Личният пример на големите е най-важен! Другото нещо, което веднага ще ви впечатли, е колко голям брой преподаватели мъже има във всяко начално училище. И колко много ги обичат децата!
Вероятно вече се питате каква е дисциплината на подобно място?
Със сигурност в училище тук няма да намерите тихи и покорно седнали на чиновете си ученици
Вместо това атмосферата е по-скоро на взаимно уважение и спазване на важните правила. Пак под формата на игра. Когато приключиш със задачите си в час, можеш да играеш или да се занимаваш с нещо друго. Без да пречиш на останалите. Не трябва да прекъсваш учителите и съучениците си и не трябва да обиждаш или да се биеш.
Пазенето на тишина също е под формата на игра. Вместо да повиши тон, учителят може да започне да говори по-тихо или да те накара да преминеш под “вратата” на мълчанието в клас и да поиграете на “мълчанка”. А за още по-шумните деца, една от учителките се беше снабдила със специален светофар, който светваше в жълто или червено в зависимост от нивото на шума в стаята. Крайна мярка за най-непослушните е да прекарат няколко минути на размисъл сами в коридора.
А това си е наистина голямо наказание за потърпевшите, защото в клас се случват къде-къде по-интересни неща! През двете години, в които дъщерите ми ходят на училище тук, успях да се запозная с безброй интересни методи за обучение под формата на игра. С тях децата продължават да учат с удоволствие дори след училище и нямат търпение да си напишат домашните! Защото е вълнуващо и забавно да целиш с мухобойка по дъската верните отговори по математика или
да разгадаваш криминална загадка в часа по испански
Да правиш макет на Слънчевата система с подръчни материали. Или да представиш процеса на дишането с пластмасова бутилка, балончета и сламки в часовете по природни и обществени науки.
А защо да не учиш таблицата за умножение с две зарчета, като умножаваш числата, които са се паднали? Или да изчисляваш специален таен шифър с резултатите от задачите със събиране и изваждане? Да напишеш рецептата на любимото си ястие с картинка за часа по природни науки? Или да направиш проучване и сам да изготвиш плакат за едно от големите открития на човечеството? Едно от най-забавните домашни беше изготвянето на “линия на живота”, в която децата трябваше да опишат най-важните моменти от раждането си досега и да я украсят със снимки.
Домашните, особено през първите няколко години, са по-скоро изключение
В първи и втори клас учениците не носят тетрадки и правят всички упражнения направо в учебниците. За работа вкъщи остава евентуално само това, което не са довършили в клас. За моя огромна радост напълно липсваше моментът с писане на цели страници ченгелчета, тирета и чертички и упражнения по краснопис. Които аз самата все още помня с ужас и досада! Дори в четвърти клас учениците пишат все още с молив или триещ се химикал, за да могат да поправят лесно всяка грешка.
Когато децата започнаха училище, с изненада установих, че за първи и втори клас нямаше списък с материали, които трябва да се закупят. Вместо това, поне в нашето училище, имаше т.нар. “кооператив”. В началото на годината от всички родители се събра сумата от 50 евро, която покриваше абсолютно всички материали за цялата година, закупени на преференциални цени от книжарниците. Парите се внасят в сметка на класа и могат да се ползват само с одобрението на родителите.
С тях беше осигурено абсолютно всичко – от боички, блокчета и тетрадки до флумастри, моливи, гуми и дори моливници. А от събраната сума остана дори за лакомства и напитки за училищните тържества и за подаръка за класната в края на годината! В по-горните класове материалите вече се закупуват от родителите. За нуждите на училището трябва да се занесе само пакет с листове за принтер, които се ползват за разпечатване на различни упражнения и тестове в клас. Други
пари от родителите не се събират по никакъв повод
Вместо това, от родителския комитет се разпечатват всяка година тефтерчетата, в които се отбелязват домашни, забележки, оценки и бележки за остъствия. Всеки родител може да си ги закупи в училище. Средства се събират и чрез благотворителни пазари за книги и играчки. Всички даряват за тях неща, които после се продават на символични цени в училище. Всяка есен се организира и ден на печените кестени, които могат да се купят за съвсем скромна сума през голямото междучасие. С така събраните средства вече са осигурени, например, климатици за почти всичките класни стаи. Все пак сме в най-южната част на Испания.
Благотворителните пазари са единственият повод да пратите децата си с пари на училище. Те просто не им трябват. В учебното заведения и дори в околностите му няма лавки или будки с лакомства, сандвичи или боклучави храни. Всяко дете си носи от вкъщи закуската за голямото междучасие. А понякога в училище им предлагат по специална програма био плодове или зеленчуци.
Дори и да носят пари със себе си, децата няма как и къде да ги похарчат, защото не могат да излязат от учебното заведение без родител. Вратите на двора се отварят в началото на деня и при приключване на занятията. Може би и заради това,
няма да видите деца с телефон поне в началните училища
които тук са до 6-и клас. Модерните технологии са добре дошли, но телефоните сякаш не са особено толерирани, нито от родителите, нито от учителите.
Неразделна част от учебния процес, за която не мога да не спомена, са и празниците в училище! Испанците обичат да празнуват и винаги се намира и повод за фиеста в класната стая. Особено забавни за децата са карнавалът и Хелоуин. Тогава дори учителите идват облечени в забавни или страшни костюми и се организират общи трапези, за които всеки е помолен да донесе нещо за хапване.
Друг интересен празник е Денят на Андалусия, в който родители-доброволци приготвят хлебчета със зехтин за всички ученици и после ги раздават в клас.
Мога да разказвам още дълго и вероятно пак ще пропусна някои от толкова интересните неща, които се случват в училището тук – едно съвсем обикновено квартално училище в малък град. За мен най-важното е, че децата ми нямат търпение да свърши ваканцията, за да се завърнат в класната стая. И растат щастливи, любопитни и обичани. Какво по-хубаво нещо може да им даде училището?
Нещата не са толкова розови, децата влизат на 3 г. и са натоварени до 16,30, аз примерно 1-вата година си прибирах детето в 12/ когато ги пускат за обедна почивка, после почват в 14,00 наново/ с порастването започнаха да се прокрадват съмнения за слаб учебен процес, та се налагаше да компенсираме с домашни занимания, а после идва най-важното, средата, в неплатените училища юношите масово са на марихуана!
Защо не зарочнете с това колко струват учебниците …..да не си мислят в бг. че тук е безплатно,учбниците са около 250 /300 евро а за статията има малко вярно неща…..
Абсолютно истинно е написаното тук! Поздрав за статията. Viva España 😉
Само да спомена че училище се почва тук на 3 години😀и авторката много идеалично го е описала ама не винаги е така..
Благодаря Ви за коментарите!
Нормално е да има и различни впечатления от моите, на което и да е място има разлика от училище до училище и дори от учител до учител… Нашето училище е нормално държавно училище и това са по-скоро преразказани наблюдения на децата ми, все пак те гледат на нещата непредубедено. Учат в различни класове и смея да твърдя, че имам наблюдения и над доста учители, при които са били до този момент. Което не изключва възможността на други места нещо да е различно. Но по-голямата част от впечатленията за испанското училище, които съм чувала, съвпадат с моето мнение.
Само искам да уточня за читателите, че тръгването на 3-годишна възраст на училище (то е по-скоро детска градина) не е задължително, задължителното образование започва от 6-годишна възраст. За положението при юношите все още нямам наблюдения 🙂
В нашата област (Андалусия) учебниците са безплатни.
Ние живеем във Валенсия. Детето ми започна тук 4-ти клас. Вече е първо bachillerato. Всичко тук е точно така ,както го описва авторката. За учебници се ползват помощи от по 120€. Ако пък не ти отпуснат помощи,значи дохода на семейството ти е такъв,че можеш да отделиш 200-250€ на година без проблем.А ако си член на AMPA ,което ще ти струва 15€ на година,учебниците се подменят или се купуват втора ръка по 5€ всеки. Да не говорим,че аз за всичките тези години не съм платила една стотинка за comedor/столова/,който за годината струва 1000-1200€. Да ,за двама работещи родители,няма как да ти отпуснат и тази помощ,но нашли се сещате,че ако и двамата родители работят,не е проблем да си плащат и тази екстра. Да,наричам го екстра,защото детето ти никога няма да остане ненахранено. Има хора ,които много стриктно съблюдават това и не ги оставят,докато не се нахранят.
В заключение искам да кажа, че това,че съм предоставила възможност на детето ми ,да учи тук,е може би най-доброто ,което съм направила за него
gospojo, ne vinagi ti otpuskat pomo6ti, dori i da rabotite dvamata ne vinagi moje6 da si pozvoli6 i comedor i u4ebnici. a ti si na pomo6ti sigurno za6toto raboti6 v ka6ti i bez osigurovka i se vodi6 bezrabotna. da si kajem istina4e 4e mnogo BEZRABOTNI sega sa po- dobre ot rabote6tite. aide da ne govorim za AUTONOMO, 4e nikoi ne pita dali izkarva6 za razhodite( izvan vsi4ki pomo6ti si)…… da ne govorim nza ciganite i arabite s mnogodetnite si semeistva….
Първо,невъзпитано е обръщението Ви. С непознати се общува с учтивата форма. Това ще го отминем,защото явно не влизате в групата на възпитаните. Истината е ,че Испания е страна с много добра социална система и ако си достатъчно интелигентен без никакъв проблем се възползваш от нея. Как всъщност се водя безработна?…не разбрах. Все едно,на такива като Вас,все някой им е крив. Хубав ден! И дано изкарате за разходите с АУТОНОМОТО!
всички, които се опитват да се направят на по-запознати от авторката на тази публикация, демонстрират единствено невежество и желание за самоизтъкване. няма област в Испания, в която училище да се започва от три години, няма.
отделно от това, в Мадрид, която е една от най-скъпите области в това отношение, не си спомням учебниците да са ни надхвърляли 150 до 200 евро (с помощния материал).
да не говорим, че се отпускат стипендии, които покриват половината разходи и в случай, че документите ти са попълнени правилно, е почти невероятно да получиш отказ. само привеждам за пример една позната главна счетоводителка в Мапфре -със заплата, която няма да споменавам, но доста над средната за Испания- има дъщеря, която в продължение на години е одобрявана за стипендия. мъжа й е офицер в армията, така че не говорим за наистина нуждаещи се от тези малко повече от стотина евро, но въпреки това тази помощ им се отпускаше в продължение на години. толкова за скъпите учебници.
марихуана има както в обществените, така и в частните училища, но това да се изкажеш така смело, че учениците я употребяват масово е нелепо.
колкото до самата учебна система – не е перфектна и си има своите трески (в някои случаи огромни) за дялкане, но сравнена с българската, поне като база и удобства е на светлинни години напред.
поздраления на авторката, както и на някои от коментиралите!
Господине, към днешен ден някои български училище се радват на изключително добра материална база. Единственото, което би могло да се добави в такива училища са стаи с хладилници, микровълнови и масички със столове да седне човек в междучасията, каквито има във Финландия, но там училището, което посещавах, беше все пак за по-големи ученици. Други са доста скромни. Но повсеместно положението се подобрява.
Не е така обаче със съдържанието на учебниците, а мен то по ме интересува.
Нашите ученици печелят медали от всички олимпиади, испанските хич ги няма.
То ние във всичко сме най-добри,пък страната ни е най-зле…
Намирам изкючително много сходства с това, което аз виждам в училището на децата ми (живея в Кантабрия). Тази година голямата ми дъщеря вече отиде в гимназията (instituto), но все намира повод да намине през старото си училище и се види я с учителите, я с директора .. и разбира се да си поговорят и пошегуват… Лично аз се учудвам на директора, който знае иматата на всички (над 700) деца по име, и излиза с тях да играе в голямото междучасие.
Само да уточня, че вече почти навсякъде училището започва на 2 години (задължителното е от 6) и 99% се възползват от това.
Не е толкова чудно, и в България директорът си знае учениците. А един учител не само помни около и над 200 имена на учениците си, разпознава почерка им, но знае в подробности на кого какво му се удава, къде среща затруднения, какви интереси има и т.н.
Образованието е най-важното нещо в системата която ни налагат, и за това всичко свързано с него трябва да е безплатно осигурено от държавния бюджет, но не по-скоро ще се осигурят пари за войни отколкото за образование. От 3 годишен да започваш е меко казано нелепо, но не се учудвам все пак това е част от периода който е най-важен за човека изобщо. С други думи добре познатия израз първите седем години са най-важни ! И поради тази причина е важно колкото се може по от рано да ти промиват мозъка. Точно поради тази причина за мен учението трябва да започва(ако изобщо трябва да започва ) именно от 7 годишна възраст, до тази възраст трябва основно да има родителско възпитание. Съжалявам че трябва да го кажа, но днешното образование което се налага от системата е по-скоро да те направи послушен роб отколкото интелигентен прогресиращ човек.
Много родители в България мислят като Вас – а именно, че днешната образователна система превръща децата в роби и ги уеднаквява. Писали сме по темата не веднъж в Lifebites.bg. Един от текстовете може да откриете тук: https://www.lifebites.bg/uchenie-bez-uchilishte/
Поздрави!
Написаното във публикацията е напълно вярно!Живея във Галисия и твърдо подчертавам всичко казано 🖒