Излязоха поредните резултати от изследванията на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Според тях швейцарските ученици отново са сред най-добрите в света, ако приемем, че най-добри са всички, които са постигнали резултати “значително над средното ниво” (според самата програма).
Ето защо реших да надникна в образователната система на страната, където живея в момента. В следващите редове ще споделя личните си наблюдения, в качеството ми на майка на деца, които четвърта година са в системата в един от швейцарските кантони – Санкт Гален. Това е важно да се има предвид, защото всеки кантон има самостоятелна образователна политика.
Най-основното е, че тук подходът е изключително индивидуален. Децата не бягат от училище (няма защо!), имат само едно междучасие, знаят кога ще правят тест. През първите години пишат само с моливи и си поправят грешките сами, когато учителят им ги посочи. Червена химикалка не шари по тетрадките на децата. Не ходят на олимпиади, не ги учат да обичат Швейцария. Но ги учат на
основни неща за ЖИВОТА
Специално за Lifebites.bg разговарях с класната на дъщерите ми г-жа Изабеле Грим, която с готовност разказа за читателите ни някои особености в стила и философията на преподаване, особено в начален курс. Г-жа Грим е преподавател с 30 години стаж. Видяла е и на практика е изпитала голяма част от промените в образованието на страната си. Казва, че
системата е изключително динамична
и постоянно, буквално всяка година се адаптира към промените в средата и изискванията на бизнеса. Защото в Швейцария образованието до голяма степен е обвързано с икономиката на страната и подготвя кадри, които да поддържат високото ниво на местните компании в световен мащаб.
Както съм писала и преди, тук децата още от детската градина (4-годишни) тръгват сами по улиците на населеното място. Най-малките – тези от градината и първолаците, носят светлоотразителни ленти в ярко жълто или оранжево, за да се забелязват отдалеч. Ако живеят далеч, им се позволява придвижване с тротинетка или колело.
Всеки кантон в тази държава има
собствена образователна политика
и собствен образователен закон. Началото на учебната година не е на една и съща дата за всички. При нас това става някъде между 10 и 15 август, кантон Цюрих започва седмица след нас, а кантон Тичино (наричан италианският) – още една седмица след Цюрих. Ваканциите също са различни за различните кантони. При нас например лятната ваканция е само 5 седмици, докато в Тичино е цели 10. Ние имаме 3 седмици есенна ваканция, в Тичино дават само ден. И важна разлика – децата не правят нищо, свързано с училище, по време на ваканцията! Няма списък с книги, няма домашни. Почиват интензивно.
В крайна сметка обаче тези по-скоро организационни различия не се отразяват на успеваемостта твърде много. Резултатите на училищата в различните кантони са аналогични, може да се каже, че има швейцарска система и швейцарско качество. Но начинът да се постигнат е различен за всеки кантон, всяка община, всяко училище, за всеки учител дори.
Училището е задължително и като такова е напълно безплатно. Плащаш само, ако искаш нещо извънредно – като това детето ти да е в специално частно училище например. Имаш свобода, но ангажиментите на държавата приключват, щом си я поемеш в собствените ръце. В образователната система се навлиза на 4-годишна възраст, когато започва предучилищното обучение. То продължава 2 години. Но не мислете, че е кой знае колко трудно, изморително или изнервящо за децата. Този етап тук с право се нарича
детска градина
Децата ходят само до обяд на градина, а през втората година – и веднъж следобед за 2-3 часа. Учат основни неща от живота – да се обслужват сами, да са отговорни към вещите си, да си връзват обувките, да се оправят в тоалетната без помощ, да не си разпиляват и забравят вещите навсякъде.
Учат се на социални умения – работа в група, изчакване на ред, искане на позволение да се включат в нечия игра, приемане на отказ, съобразяване с авторитета на учителя. Да се научат да слушат и внимават, да се концентрират, когато се изисква вниманието им. Основната им “работа” е под формата на игри. Прави се оценка на развитието им – емоционално и интелектуално.
Вижте още… защо са важни емоционалната интелигентност и социалните умения
Тръгвайки на училище, децата имат две опции. Едната е директно да тръгнат в първи клас. Ако обаче родители и учители от детската градина са преценили, че детето не е психически зряло или изостава с някакви умения, тогава то може да бъде записано в т.нар. подготвителен клас (Einschulungsklasse). Тогава децата взимат първи клас за две години, вместо за една.
Дава им се възможност да научат всичко в по-игрова форма и се работи още върху доизкусуряването на дисциплината и концентрацията в работата. След тези две години продължават в нормалния втори клас. Решението за това винаги е финално в ръцете на родителите. Познавам такива деца и трябва да ви кажа, че сред тях има изключително будни и умни, но по-активни. Както ми каза веднъж бащата на едно такова момченце – “всички седят в кръг и пеят, той също пее, но тичайки около кръга“.
Вече в училище
Единственият ни разход до момента за това, че децата ходят на училище, е за моливи, острилка, гума, лепило и ножичка. Веднъж в годината си купуват книга по желание, снимки от професионален фотограф и ябълки, които се раздават през есента вместо закуска в паузата. Всичко останало е от училището.
На много места съм чела коментари, че не само не се купуват учебници и тетрадки, но такива дори няма. Истината е, че имат и учебници, и тетрадки. Но те рядко идват у дома. Обикновено са в училището, работи се по тях там.
Като казах домашни – обикновено се носи отделен лист с конкретната задача. И освен това, работата вкъщи не може да продължава дълго. В инструкциите на нашия кантон е записано, че домашната работа може да е до 60 минути на седмица за учениците в първите класове и не повече от 240 минути седмично в последната учебна година. Или по-точно казано –
работят по около 15-тина минути на ден
Ако попитате защо толкова малко, учителите отговарят с въпрос – “А вие вкъщи взимате ли си домашно след края на работни ден? Работата е основно в училището. И там от тях се изисква достатъчно“.
Децата знаят кога ще имат тест и никога не ги изпитват изненадващо. Оценки се пишат от средата на втори клас и то само по математика, езикова култура и околен свят. Изабеле Грим обяснява:
“Ние постоянно правим малки тестове, които са подготовка за големия. Даваме им възможност сами да открият какво не знаят или ги интересува допълнително, за да питат. Иначе казано, от една страна те трябва да се научат да учат. И от друга – да преценяват сами възможностите, слабостите и силните си страни. Какво още не съм усвоил? Върху какво още трябва да поработя?“
Следваща крупна разлика с това, което познавам от моето детство в България.
Междучасието е само едно преди обед
20 минути, задължително навън. Никое дете не остава в училището. Защото, както обясняват учителите – трябва да се събудят, да вдишат свеж въздух. Няма значение какво е времето. Отговорност на родителите е децата да са адекватно облечени за времето през съответния ден. Може да пече като за последно, да вали като из ведро, да вие люта виелица, да духа вятър с пориви над 100 км/ч – децата са навън през това междучасие. “От гледна точка на организацията не е много удобно постоянно да се обличат и събличат, за да излязат навън. Губи се време, нарушава се ритъма“, казва г-жа Грим.
В същото време, докато са в училището, децата са свободни да се движат из стаята, освен ако точно в този момент няма групово занятие или игра. Седят по земята, работят на малки и големи групи. Сменят стаи и учители, излизат до тоалетна винаги, когато имат нужда. На всеки 15-20 минути се сменя заниманието, за да има динамика. На чина се сяда, когато трябва да се работи. Нищо чудно, че искрено се ядосват, когато са болни и не могат да отидат на училище. Както и че тук никой не бяга от училище.
Прочетете още… и текста за удоволствието да ходиш на училище, но в Испания
Питам класната на дъщерите ми имат ли
учебен план
и задължително ли минават материала в учебниците. Г-жа Грим обяснява, че имат учебен план, но той не задава конкретния учебен материал, а определя целите, които трябва да се постигнат през годината.
“Те са разпределени в различни нива. Например, на даден етап едно дете трябва да може да смята свободно с числата до 100. Трябва лесно да се ориентира кое е по-голямо, кое по-малко, да си представя числата, да може да ги визуализира по различни начини. Освен това трябва да могат да разчитат правилно малък текст, в който има някаква задача и да я решат успешно. Например – отивам на пазара, трябва да купя 5 опаковки яйца. Колко яйца съм купил?
Учебните пособия не са такива, че да вървиш страница по страница и да покриваш задължителен материал
Зададени са цели минимум, без които детето не може да премине в следващия клас. Ако не се справя с тях, трябва да повтори годината. Ако пък твърде рано покрие всички цели за съответната степен, му се дава възможност, понякога дори в рамките на същата учебна година, да премине в горния клас.
“Изхождаме от това, че при някои деца по-късно се отключват някои процеси, по-късно съзряват. А има и надарени деца. И трябва да се отчитат тези особености. Идеята е всеки да получи възможно най-добро образование в крайна сметка.“
А това образование в начален курс включва всичко важно за живота. В първи клас например учиха парите и вече им имам достатъчно доверие, за да отидат сами до магазина и да купят хляб. Учат ги още как да си мият зъбките и от време на време ги мажат със специална паста с флуор. Във втори клас се очаква идването на г-жа Зъбки, както я наричат. Тя ще им разкаже подробно всичко важно за устната хигиена. И нищо чудно, че тук като цяло децата имат здрави зъби. За това вероятно допринася и правилото, че храната се носи от къщи и не може да е нездравословна. Не се позволяват сладкиши, сокове, чаеве със захар.
В училището няма лафка, наблизо няма магазин, заведение или бар, от който децата могат да пазаруват. Съответно, не носят пари в себе си. Нямат и мобилен телефон. Според правилника на нашето училище – мобилните устройства са забранени. Ако дете бъде хванато с такова, устройството се отнема от учителя и след седмица някой от родителите има право да си го получи.
Учителите имат голяма свобода сами да решават
какво да преподават и какъв метод да прилагат за усвояването на определени знания. Така например, докато в съседния клас учеха за пеперудите, моите момичета изучаваха с подробности… прилепите. Един учител учи първолаците през първите месеци да смятат само с числата до 10, друг директно ги хвърля в дълбоката вода да смятат до 20, тъй като смята, че е по-добре да не стават зависими от 10-те пръста на двете ръце. “Да, свобода е, но и отговорност, и предизвикателство дали ще успееш да постигнеш целите, които са зададени“, допълва г-жа Грим.
Вижте още за това как се отглеждат деца в Швейцария
“Преди се учеше много фактология, буквално наизуст. Но сега все повече се опитваме да дадем на децата взаимовръзките между нещата, последователността на събитията. Има деца, които изследват, пробват, правят. Сами намират логиката. Но има други, които нямат подобна нагласа. Те искат да научат механично какъв е начинът да направят нещо.
Изобщо, винаги трябва да търсим индивидуалния подход
С този клас например още събираме и изваждаме до 100, а по същото време с предишния си випуск вече бях на таблицата на умножение. Но все пак е важна базата и всеки случай по отделно. Възможно е тези сега, на които им трябва повече време за числата до 100, после да са по-схватливи в таблицата за умножение.“
В учебния план се набляга много на математиката, природните науки и езиковата подготовка. В часовете се говори на литературен немски език, в междучасието – на диалект (отделен език си е, вярвайте). В трети клас започват да учат английски, а в четвърти – френски език. Имат още часове по музика, труд и творчество, спорт (включително първите години ходят всяка седмица на плуване), библиотека.
Като казах библиотека – изключителен фен съм на системата, по която
швейцарските ученици в начален курс четат книги
Тя е отчасти заимствана от Германия. Взимат си книжка от библиотеката – каквато сами изберат. И след 2-3 дни трябва да кажат нещо за нея. Ако са я чели – за какво се разказва в 2 до 3 изречения, само най-важното (т.е. учат се да обобщават информацията). А ако не са я чели – защо са я избрали (например, обичам папагали, а на корицата има красив папагал – т.е. учат да се аргументират).
След като изчетат книжката, влизат в един уебсайт, в който всяко дете има собствен профил, създаден от учителя. Намират книжката и отговарят на въпроси по нея. Изключително им е занимателно да се тестват, без да има последици при неверни отговори или поощрения при висока успеваемост. Наградата си я дават сами – чрез по-добра самооценка.
Веднъж се случи момичетата да донесат
буквара си от 1-ви клас вкъщи
С огромно любопитство го разгледах. И това, което най-много ми направи впечатление – нямаше нито едно стихче, нито един текст за Швейцария. Имаше една единствена картинка, на която беше нарисувано знамето на конфедерацията. Но пък имаше няколко картинки, на които имаше думички на други езици – като Здравей на немски, френски, италиански, испански, руски, сръбски, турски… Логично, попитах г-жа Грим не учат ли
децата да обичат страната, в която живеят?
Не им ли дават възможност отрано да я опознаят, за да се гордеят с нея?
“В начален курс им преподаваме какво е около тях. Аз, семейството, училището, съседите, приятелите и връзките между тях. След 3-ти клас разширяваме до общината – къде живея, какво значи това, какви са връзките, правилата. И така постепенно разширяваме, като швейцарската история малко по-задълбочено идва вече в горен курс. Който има интерес, той си набавя информацията. Но ние самите сме толкова разнолики и многостранни… И вероятно това прави Швейцария такава, каквато е.“
Не можех да не попитам г-жа Грим и защо все още нищо не сме чували за участие в олимпиади, по математика например. Вярно, изглежда доста леко и занимателно да си ученик тук, може и да не са на нужното ниво за подобни тестове, си мислех. Макар да е вярно, че според оценките, давани от PISA, 15-годишните швейцарчета са с успеваемост над средното ниво за света. И специално по математика са сред отличниците – в десятката. “Правим малки съревнования и състезания помежду си всеки ден, отговори Изабеле Грим.
Има деца, които са по-отворени, но има и такива, които се изявяват по-трудно
Ето в този клас например има много деца, които говорят твърде тихо или изобщо не искат да се чува гласът им, вече втора година. Тяхната самоувереност все още не е укрепнала, срамежливи са. Не се изявяват открито пред останалите. И за такива деца едно такова нещо би имало буквално драматични последствия. В горен курс също не се правят състезания, но тогава вече много се поощрява и упражнява презентирането.“
Разбира се, този разказ може да продължи още много. Не разказах за редовното ходене в гората или за дните, посветени на големи спортни форуми например. Твърде много неща няма как да се обхванат само в един материал. Исках просто да дам още една гледна точка за успешна образователна система, от която може да се почерпят идеи. И евентуално да се приложат, но адаптирани за нашата среда.
Защото готова формула няма. Но и резултатите на PISA не говорят добре за това, което се предлага на децата ни в България. Не децата – хората, които решават какво да правят с тях, не се справят добре и това рефлектира върху малките хора. И имам субективното усещане, че нещо в целите, които нашата система си поставя, куца.
Всички имаме интерес ситуацията да се промени възможно най-скоро. И да се говори не само за каймака от българчетата, които ходят по международни състезания, но и за всички останали, които не го правят, а дават отлични резултати в справянето с изпити, все едно пред кого и за какво. Най-важно е да успяват в живота в крайна сметка. А когато това се постигне, страната ни ще е променена за добро, убедена съм!
Браво, Госпожо Колева. Абсолютно точно и интересно е описана швейцарската образователна система. Казала сте най-главното и важното. От години живея в кантон Вале, и съм майка на 5 годишна девойка, която е във втори клас. С много малки разлики е същото и при нас. В същност отдавна съм ви фен, и с удоволствие ви чета. 🙂
Bihte li ni izlojili fakti, chrez koito da ni dokajete, che schweizarskite uchenizi sa sred nai-dobrite v sveta? Az lichno s golyama doza skeptizizam prochetoh napisanoto.
Можете да погледнете резултатите от изследванията на PISA за качеството на образование по света. Общо взето, всички повече или по-малко, гледат да се равняват по него. Има линкове в текста към материал, посветен на темата. Там пък има линк и към страницата на самата програма.
Chetene 14 myasto, matematika 9, prirodni nauki 18 ? E, da sravneno s balgarskoto obrazovanie ot perioda sled 1989 sigurno schweizarskoto e po-dobro.No edva li 14, 9 i 18 myasto v svetovnata klasazia e povod za gordost.Popitah vi,zastoto az jiveya blizo do grad St.Galen. V uchilistata masovo se govori I PREPODAVA na nemski dialekt,koito v mnogo sluchai NYAMA nisto obsto s knijovnia nemski.Golyam Prozent ot mestnite ne mogat I NE JELAYAT da kontaktuvat na hoch Deutsch, zastoto se izjivyavat kato bogoizbrana nazia.Sasto lichno az poznavam dosta schweizarzi,koito mogat da pischat samo na dialekt. Kak e v drugite kantoni ne znam.Naloji se i az da naucha dialekta.
Да, не са на почетната стълбица, но и никъде не се твърди такова нещо. И все пак попадат сред страните, за които от PISA посочват, че са с резултати „значително над средното ниво“. Всички страни, които са с такива резултати, могат да се смятат сред най-добрите и текстът тръгва с тази уговорка. А пък да си в десятката на света дори само в едно от трите направления, не мисля, че е шега работа.
А иначе системата на швейцарците допреди 15-20 години е била на съвсем друго дередже. И то личи по определени поколения, както и вие сте забелязали. Но това се посочва на много места, учителите също обръщат внимание. Затова и на едно място съм направила уговорката, че въпросната учителка е видяла цялата промяна в системата им. Това, което е важно е, че се развиват. Търсят проблемите, проактивно се стараят да ги отстраняват. За жалост, при нас този подход отсъства…
А между другото, подобен подход в преподаване има и в скандинавските системи, като финландската например. И те са отличници, твърдя го отговорно. Не можем да си затваряме очите за това. Можем всъщност, но доколко има смисъл? Това няма да ни помогне, нали?
Поздрави! 🙂
P.S. Много ми стана любопитно кои са тези училища, в които се преподава на диалект? В детските градини на много места говорят на диалект – да, но в училищата? При нас не знам да има такова, в което да се ПРЕПОДАВА на диалект. И всички деца говорят хох-дойч. Пълна загадка тогава откъде са го научили? Включително за моите собствени започвам да се чудя, защото у дома говорим само български… 😉 Задачите, учебниците им са на литературен немски, за книгите да не говорим, все повече на хох-дойч започват да пишат (в първи клас много повече писането приличаше на диалекта, но още втория семестър започнаха да изискват правопис поне в класа на децата ми)…? Наистина съм заинтригувана откъде имате такава информация?
Savetvam vi ,vie lichno da sendete na uchenicheskata skameika i da proverite nachinat im na prepodavane.Oko da vidi,raka da pipne. Inache ,ako sluschate samite schweizarzi ste vi ubedyat da se prehlasvate do bezkrainost.Kogato kandidatstvah v tova uchiliste , na Aufnahmekommission direktorat mi kaza, che v bivschiat sozialisticheski blok obrazovaniwto e bilo, zabelejete BILO ,akademichno, no pri tyah v momenta e OSNOVNO svarzano s pazara na truda.Az v momenta ucha v FHS St.Gallen. I moite uchebnizi sa na hochdeutsch, no masovo se prepodava na dialekt.Kazah vi, che moga da govorya samo za Kanton St.Gallen. Inache stilat na pisane v statiata e dobar.
Ама вие говорите за съвсем друго нещо. Не ви ли направи впечатление, че в текста иде реч не за висше, а за начално/основно образование? Не бъркайте FHS или дори гимназиите или другите професионални училища с държавните, в рамките на задължителното образование. Първо се поинтересувайте каква е структурата, в която учите – дали е в рамките на задължителното образование, спрямо което има някаква държавна политика и тогава може пак да поспорим ;-). Тук се учи задължително до 9 клас, приравнено към българските, само между другото да ви ориентирам. Извън държавните (кантонални, общински) структури е възможно да има други неща, аз тях изобщо не ги коментирам и засягам. Говорим за коренно различни неща явно!
И защо мислите, че не съм пробвала различни неща, за да видя как работи системата? Понеже явно сте го пропуснали в текста – децата ми са четвърта година в учебната система (задължителната) и като родител аз постоянно се интересувам и общувам с учителите им. Няколко пъти съм била на посещение в училището, преди това в детската градина, това е позволено и дори се поощрява при нас. Наблюдавам как се пишат домашни, подписвам резултати от тестове, има и родителски срещи. Има много ученици на всякакви възрасти около мен – нали не мислите, че не си говорим? И странно, но всички говорят хох-дойч. Говоря и за други българи, освен всички останали (защото около нас средата е доста международна заради близостта с Лихтенщайн). Не знам в училището на някое от познатите деца да се преподава (за говоренето в паузите не коментирам) на диалект, сериозно го казвам. Пак повтарям – говорим за училища, не за колежи или университети…
Освен това аз самата ходя на разни курсове от време на време. Курсовете не са част от образователната система, но въпреки всичко, щом разберат, че има човек, желаещ да се говори на хох дойч, превключват моментално. Последно ми се случи преди 2 дни. Бях единствената в целия курс! И само заради мен говореха литературен немски… Това по темата за езика, което няма нищо общо с материала, под който коментираме.
Поздрави и пожелания за успехи в ученето! 🙂
Бихте ли ми превели на литературен български “По натура съм любопитка, по душа скиталка”! Благодаря Ви предварително.
Статията Ви е чудесна!
За мен остава само един отворен въпрос (в един репортаж за образованието във ФИнландия го бяха дали) – как са платени учителите в Швейцария (спрямо средната заплата примерно) и по колко учителя кандидатстват за едно свободно учителско място.
Моите впечатления като родител на 2 деца (4ти и 5ти клас), че българските учители са доста закостенели като педагогически подход. В общи линии това, което съм видяла досега е, че децата се “мотивират” да учат с “Как може това да не го знаеш?!”, “Трябва да научиш датите по Човек и Общество!” и което не се научава с домашни, трябва да бъде научено с още повече домашни.
Всъшност още един въпрос: Децата по цял ден ли са на училище или само половин? – това във връзка с домашните.
Благодаря Ви, Николета! Не питах специално учителката дали е добре заплатена, защото от швейцарци съм чувала негласното правило, че “за пари, политика и религия не се говори”. 😉 Това е по-скоро шега, разбира се.
Доколкото ми е известно, учителите са добре платени, но не са сред най-платените професии в страната (мога да ви изпратя линкове към такива класации, но там учителската професия отсъства). Намерих един материал от средата на 2014 г. – http://www.swissinfo.ch/eng/grad-opportunities_teachers-enjoy-high-pay-and-low-unemployment/38843290. Нещата едва ли са особено променени от тогава.
В него се обяснява, че сред учителските кадри почти няма безработица година след завършване на университет, а начинаещите учители стартират със средна заплата около 87 700 франка годишно, което прави около 7300 франка месечно. Не става ясно дали е брутна или нетна заплата, подозирам говорят за нетна. За начална заплата на млад специалист е много добре. Имайте предвид обаче, че тук разходите за живот са изключително високи. Няколко хиляди на месец се харчат с голяма лекота само за наем, застраховки, осигуровки, сметки, такси и т.н. Но да, явно е, че не се чудят как да преживяват с такива пари и новите в професията обикновено нямат семейство и няколко гърла, които трябва да изхранват, та парите би трябвало да им стигат съвсем добре. Но и не се забогатява с такива пари, ако трябва да сме честни…
За времето, което децата прекарват в училище – различно е навсякъде. Но все пак, всички са на училище до обед – моите момичета приключват в 11:25 и се прибират малко преди 12 вкъщи. Имат задължително само един следобед през седмицата занятия. Следващите години тези следобеди ще се увеличават като брой, доколкото ми е известно. Предишните години трябваше да наваксват с немския, та ходеха още един следобед на немски (беше им любим, между другото). Сега този следобед е заменен с ходене на нещо като кръжок (СИП) по наука – говорят си за космоса, строят мостове, свързват кабели и святкат лампи… Всички католици и протестанти имат и още един следобед – религия (по-скоро етика, но мината през библейските истории и притчи). Но ние като православни можехме да избираме и предпочетохме първо немския, после кръжока. Като казвам следобед – в първи клас това беше от 13:30 до 16:10, във втори клас толкова стоят децата, които имат някакви затруднения, а другите си тръгват към 15:30. Пак докъм 15:30 са и кръжоците, и религията.
Не им е изобщо натоварено, поне не според моите разбирания. И между другото, като казвате каква е мотивацията за учене в България. Знаете ли защо класът на дъщерите ми учеше за прилепите? Едната от причините е, че едното ми момиченце, както и още няколко деца в класа, се оказа, че са влюбени в тези животни. Случило се да минат през зоопарка в Мюнхен, където има страхотна пещера с прилепи и децата се омагьосали. Учителката знаеше за това още в края на миналата година и им каза, че ще гледа да направи нещо по въпроса за тази… Приятно е да виждаш как се използват интересите им, за да им се предаде нещо. И те наистина учат по такива теми с огромен интерес. Също и ако е любима тема на някое другарче.
Същото е и по отношение на кръжока – в края на миналата година на децата, които се записаха, им се изпрати формуляр, в който ТЕ (не родител) трябваше да напишат какво им е интересно и с какви неща искат да експериментират там. Ние първо мислехме, че толкова малки деца нямат хабер и не могат да отговорят на такъв въпрос, но за наше учудване и дъщерите ни, и техните приятелчета измислиха адекватни отговори, написаха ги и част от темите са залегнали в плана.
Според мен не е кой знае каква философия. Както казват швейцарците, не винаги простите неща са хубави, но хубавите са винаги прости. Та и това са простички неща. Просто трябва добро планиране, гъвкавост и желание. А… и работа…
Поздрави! 🙂
Много благодаря за статията, на мен ми беше много интересна и полезна.
Имам няколко въпроса – в колко часа започват занятия в т.нар. детска градина и после в училище?
Чудесно е, че децата ходят сами до училище, така стават самостоятелни. Но после, след приключване на заниманията в градината и училището по закон могат ли да останат сами у дома. Макар че аз и без закон не бих оставила сами деца на 4-5 години. С този режим на учене, не е ли нужно единият родител да не работи или поне да е на 1/2 ден, или надомна работа, или с много гъвкаво работно време, или с възможност за хоум-офис … Както и какви възможности има за такава работа там?
Здравейте, Диана. Радвам се, че текстът ви е бил интересен. Минавам директно на отговорите на въпросите:
Детските градини започват занятия в различно време – както училищата за по-големите деца и около 40 минути по-късно за най-малките (първа група). В различните училища / населени места, занятията започват по различно време, но между 7:30 и 7:45 започва стандартно първият час. За обяд имат 2 часа почивка между края на последния час и началото на следобедните занятия. Последните отново са различни за различните деца. В детската градина имаха 1 или 2 следобеда по около 2 часа, постепенно се увеличаваше престоят им в училище. Сега, в 5 клас, едната ми дъщеря има всеки ден занятия следобед до 15:30, с изключение на ден сряда, а другата учи следобед в понеделник, вторник и четвъртък до 16:10.
Истината е, че да – налага се да има подсигурена някаква грижа за децата. Или единият родител да е вкъщи следобед или във времето за обяд, или да се изпратят децата на занималня и стол, срещу заплащане разбира се. Що се отнася до оставането сами вкъщи, доколкото ми е известно, не е записано нищо в закон (или поне по отношение на кантона, където ние живеем). Чела съм обаче интервюта с детски психолози във водещи медии, в които казват, че реално след 12-годишна възраст могат да остават сами у дома и да им се гласува доверие за ежедневието. Това обаче трябва да се съобразява с индивидуалното развитие на детето. Има деца, които и по-рано (на 9-10 години) могат да остават сами за час-два на ден, има такива, които и на 13 не са съвсем готови. Няма еднозначен отговор на този въпрос.
За работата е трудно да се говори – темата е прекалено обширна. Най-общо обаче – има възможности за работа от къщи, за по-малко процентно натоварване, изобщо гъвкавостта е по правило налице. Въпросът е дали човек може да намери такава работа – зависи изцяло от работодателя.
Дано съм била от полза. Сърдечни поздрави, авторът Кристина
Здравейте Кристина . Много интересна статия. Благодаря . Имам един такъв въпрос. Детето ми е на 6 години . Предстои му 1 клас , не говори немски език. А обмисляме започване на училище в цюрих. Как стои въпроса за децата , който не говорят език ?
Здравейте, Кристина! Имам дете,което е германски гражданин, учи в Швейцария и по всяка вероятност ще продължи образованието в професионално училище.Може ли с получената диплома да учи в технически университет в България?