В последните години често сме свидетели на самоубийствени атентати, предшествани от възгласи на арабски и извършени от хора, твърдящи, че са вярващи мюсюлмани. Хора, които се отъждествяват с култура, процъфтяваща на Изток и извършват богохулства, дори според собствената си религия…
Десетки невинни хора, вероятно повечето християни (къде вярващи, къде не толкова), се разделят с живота си по нелеп начин. Хора, принадлежащи към ценностна система, свързана със Запада. Същия онзи Запад, който преди столетия е сеел смърт на Изток… Сега по цял свят отново пълзят демони. Демоните на болката, на омразата, на разделението, на разграничението, на противопоставянето. Да, абсолютно непростимо е това, което се случва. Но по-страшно е това, което може да се отключи.
В такива трудни и интересни времена, ни напускат някои от най-големите умове на човечеството. Сякаш по силата на пъклен замисъл (или божия промисъл, целяща да ни изпита), се разделяме с онези, които в дни на хаос
могат
да огласят здравия разум
На 20 февруари 2016 г. от този свят си отиде Умберто Еко, който притежаваше неограничими познания за миналото. А всички знаем онази максима, според която народ, който не познава миналото си, е обречен да го повтори. Макар и понякога сложно и непонятно за мнозина, Еко изказваше пророчества за бъдещето.
Той бе философ със свободен ум и предаваше този импулс на ревностните си читатели. В книгите, статиите, речите си не рядко говореше за религиите. С философско пренебрежение.
Затова Lifebites.bg реши да ви припомни някои от незабравимите и други не толкова популярни мисли на
Умберто Еко по отношение на религиите и разделението, което сеят:
Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота.
Човеците никога не причиняват зло с толкова убеденост и ентусиазъм, колкото когато го правят по силата на религиозните си убеждения.
Свещениците… Безделници са, спадат към опасните класи, също като крадците и скитниците. Човек става свещеник или монах само за да живее в безделие, а безделието е сигурно заради техния брой… Говорят ти срещу плътската любов, но всеки ден ги виждаш да стават от някое кръвосмесително ложе, без дори да си измият ръцете, и после изяждат и изпиват своя господ, а по-късно го изакват и изпишкват. Повтарят, че тяхното царство не е на този свят, а слагат ръка на всичко, до което могат да се докопат. Никога цивилизацията няма да постигне съвършенство, докато последният камък от последната църква не падне върху последния свещеник и земята не се отърве от тази сган.
Комунистите твърдят, че религията е опиумът на народите. Вярно е, защото помага да се държат изкъсо поданиците… Бих казал, че религията е кокаинът на народите, защото религията е тласкала и тласка хората към войни, към избиване на неверниците, и това е така и с християните, и с мюсюлманите, и с другите идолопоклонници…
Войните са най-ефикасният и най-естествен начин да се намери отдушник на напрежението и да се забави нарастването на броя на човешките същества. Едно време в началото на всяка война не се ли казваше, че тя е по Божия воля?
Всеки терористичен акт се извършва, за да се отправи послание, което сее ужас или поне безпокойство. Терористичното послание дестабилизира, дори ударът да е минимален, а още повече дестабилизира, ако обектът е могъщ символ.
Не вярвам, че на земното кълбо, където хората са вълци за своите братя, ще се постигне всеобщ мир. Мислил го е Фукуяма с идеата си за края на историята, но неотдавнашните събития показаха, че историята започва отново и винаги под формата на конфликт.
Тероризмът на Бин Ладен… успя да дестабилизира западния свят след 11 септември, като възкреси стари призраци от борбата между цивилизациите, религиозните войни, сблъсъка между континентите. Но сега постига още по-задоволителен резултат: след като задълбочи пропастта между Запада и Третия свят, вече стимулира дълбоки разриви вътре в самия Запад.