На много места по света полът определя съдбата на съществото, имало нещастието да се роди в грешния вид. Удивително е как във времена на небивал технологичен възход и еволюция има нации, племена, етноси и религии, които гледат на жената като на нисше същество. Буквално. Тя струва по-малко от крава, а животът ú няма никаква стойност. Ходещ инкубатор с функции на прислужница. Впрегатно животно. Обект за задоволяване на първични страсти… Но не и в Умоджа…
Мястото е Кения, а племето е Самбуру
Номади, които третират жените си като стока. Задълженията на мъжа се изчерпват с правенето на деца и заемане на войнствени пози. А на жената с всичко останало – осигуряване на храна, строеж на дом, носене на вода, дърва, грижа за семейството, животните…
Малки момичета се продават на много по-стари мъже. Те биват обрязвани, за да не изпитват удоволствие от секса. Нямат никакви права, освен да бъдат роби. Не могат да ходят на училище, не могат да имат мнение за каквото и да било.
Имат право да бъдат малтретирани и унижавани. Могат да ги убият и никой няма да попита защо, ако е дело на съпруга или бащата. И защото законът позволява пълна свобода по отношение на личната собственост, каквато са жените…
Изнасилват ги, бият ги, те са нищо…
[За ужаса на женското обрязване можете да прочетете тук, стига да не сте със слаби сърца]
Част от тях обаче са успели да кажат СТИГА и са избрали живота, макар да нямат право да избират каквото и да било. В тази страна феминизмът не съществува и все пак група африканки трошат оковите и създават свой малък свят, в който присъствието на мъже е забранено, а те са на сигурно място.
Това е Умоджа, селище създадено през 1990 г., на суахили името му означава “единство”.
Това е място, където има надежда
Ребека Лолосоли е името на жената, поставила началото. Тя е родена през 1962 г. в Уамба, част от Кения и зона на племето Самбуру. Баща ú има няколко жени, а тя – много братя и сестри. Има редкия късмет да се докосне до девическо училище и до Католически център за обучение на медицински сестри. Но само след 6 месеца прекъсва, защото таксите са твърде високи, а баща ú не иска да харчи за момиче. Там тя се сблъсква с много тежки женски съдби, грозни примери за домашно насилие, осакатявания и ред жестокости, които не можем и да си представим.
На 18 години е продадена за 17 крави и Ребека става съпруга. Досегът с образованието и бунтарският дух обаче не ú дават мира. Тя започва малка търговия с разрешението на съпруга си, но останалите мъже в селото не приемат жена да извършва подобна дейност и постоянно я обират и бият. Ребека търси закрила от мъжа си, но той по никакъв начин не я подкрепя и побоите продължават. Тя не се отказва, като дори междувременно използва всяка възможност да говори за положението на жените. Това още повече освирепява съседите ú,
докато веднъж не я пребиват почти до смърт
Ребека не намира помощ нито в лицето на семейството си, нито на мъжа си. Според него тя го излага със своите радикални възгледи. Така тя решава, че трябва да продължи сама пътя си, като се бори за многото онеправдани.
По онова време има хиляди оплаквания от жени, изнасилвани от британски войници. Това, заедно с отношението на собствената им раса, прави положението нетърпимо. Много момичета забременяват след изнасилване, но вместо подкрепа, те са изхвърляни от собствените си семейства и обвинявани за случилото се. Не са малко и тези, бягащи от уредени бракове със старци.
Така Ребека Лолосоли заедно с още няколко пострадали решават да заживеят сами и създават свое селище. Тогава то е съставено само от няколко колиби, а
днес Умоджа има впечатляващи размери
Първоначално нямат нищо и съществува реална опасност да умрат от глад. Мъжете им се подиграват, че ще бъдат изядени от лъвовете. Но с много упоритост нещата се обръщат. Жените започват да правят бижута от дърво и семена, които продават на преминаващи туристи. Така спестяват за мъниста и започват да правят цветни гривни. А с тези макар и малки приходи успяват да си купят първите животни.
През ръцете на жената в това общество минава всичката физическа работа. Ето защо жените от Умоджа са съвсем наясно как да си построят жилища и да ръководят бита си, спестявайки и влагайки разумно и малкото спечелено.
Но това не се харесва на съседите им мъже. Редовно са нападани, пребивани и ограбвани от такива, които не могат да приемат факта, че едни по-нисши същества се оправят без тях. Но въпреки това жените продължават борбата за каузата си.
Днес селището има училище, медицински пункт, магазинче и много добитък. Мъже не се допускат. След навършване на пълнолетие момчетата трябва да напуснат селото. Те са отгледани от жени и възпитавани в любов и уважение към другия пол, а това ги прави често обект за подигравки от страна на други момчета от селата наоколо. Но и дава надежда, че в техните бъдещи семейства нещата ще са различни.
Отново има опити да бъде нападано селцето, но жените вече се защитават. Дори сега наемат мъже като войници, които да охраняват домовете им, без да се допускат на територията му, както и такива, които да вършат черната работа. Жените могат да имат връзки, могат и да забременяват, те вече имат пълна свобода.
Но никога мъж не остава в селото през нощта
Ребека и други жени преподават в училището, защото знаят колко е важно да се работи с децата от най-ранна възраст. Посещават и други селища, където говорят с жените, за да им обяснят всички последствия от обрязването, домашното насилие и изнасилванията. Мъжете ги гонят, наричат ги вещици и зли магьосници, но и малко се страхуват от тях заради силата, която излъчват.
Сега Ребека е матриархът на селото, избрана е единодушно. През 1995 г. тя става председател на Maendeleo Ya Wanawake Organization (MYWO) – организация, която се бори за правата на жените, за равенство между половете, пропагандира срещу детските бракове, обрязването, правото на образование, опасността от СПИН.
Селото е дом и на много деца, родени там или изоставени, защото са болни от СПИН. Ребека казва, че е многодетна майка, визирайки сираците. Всички те се учат да обичат себе си и телата си. Но и как да се пазят от зарази.
През 2005 г. излиза доклад на UNAIDS (агенцията на ООН за борба срещу СПИН), според който две трети от младите жени нямат информация как се предава болестта, нито как обрязването влияе върху телата им.
През 2010 г. Ребека получава Global Leadership Award – престижна награда, която се връчва на жени, защитаващи човешките права. Не спира да се бори жените да имат правото да взимат сами решения, да притежават земя или да започнат бизнес. Тя самата е доказала своя предприемачески дух с успешното влагане на всичко спечелено за нуждите на селото.
Историите на Умоджа са много цветни
Миналото е изпълнено със сълзи, а настоящето със смях. Битката е всеки ден, но просветените стават все повече, а Умоджа е малък остров на спасението.
“Трябва да променим културата си отвътре, като се изправим срещу мъжете тирани. Ние харесваме културата си и не мразим мъжете. Идеята на Умоджа е да даде на жените свобода да контролират собствения си живот”, казва в интервю за списание Marie Claire една от жителките на селото Маргарет Еджедеджо.
