Господин Живот и неговите безценни уроци

Господин Живот…

“Животът е прекрасен!” – чували сме тази фраза поне милион пъти. Обикновено хората я използват в моментите, когато нещо хубаво им се случва или вече се е случило. Но, ако погледнем обективно на нещата, не можем да отречем и факта, че лошите моменти също са част от пътя на всеки от нас.

Спомнете си всички онези ужасни моменти, когато сте се чувствали толкова малки, тъжни, жалки, беззащитни, предадени, нещастни, наранени.

А сега… Стоп!

Тази статия няма за цел ни най-малко да ви разстройва. И ако припомняйки си вашите най-тежки мигове досега вече се питате: “Е, какво му е толкова прекрасно на този Живот тогава?!”– ето ви моята гледна точка.
Прекрасното е, че именно тези тежки и понякога дори безмилостни към нас ситуации всъщност ни дават уроци. Учат ни. Развиват духа ни и ни даряват с ценен опит, който иначе не бихме имали за в бъдеще. Правят ни по-силни и по-мъдри.

Наскоро си мислих за детството… Колко безгрижни и волни сме в този период от Живота си. Колко дребни са изглеждащите за нас “огромни” проблеми като едно падане, една невинна лъжа, че чакаш Мони да ти донесе нещо, само и само да не се прибереш още поне 10 мин. от пред блока, една скрита двойка или едно сбиване в училище.

Докато растем обаче проблемите и проблемните ситуации в нашия живот нарастват паралелно с годините. И понякога, колкото и убедени да сме, че еди-кое си няма как да се случи точно на нас, в крайна сметка оставаме излъгани и надхитрени от самия него –

Господин Живот

Поднася ни изненадите си – приятни, неприятни, очаквани, неочаквани – всеки божи ден. Е, поне не ни оставя да скучаем, трябва да му го признаем.

За моите не много дълги, но все пак достатъчни 30 години, Животът ми показа много от приятните и неприятните си лица. Едно от най-важните неща, които научих е, че

трябва да съм благодарна

за всичко, което имам и всичко, което съм, защото в следващия момент то може да изчезне. Същото е и с хората. Понякога ги приемаме за даденост. Забравяме да им се радваме и да ги обичаме истински, да полагаме усилия за тях и да ги глезим. Често се държим с тях като с вещ от интериора – не защото сме лоши, а защото сме изморени, имаме работа или пък нямаме време…

Сякаш ще живеем вечно и има много време в бъдеще, за да им обърнем внимание и да им се порадваме. Да сме с тях. Но, уви, често се оказва, че много сме грешали, мислейки си, че времето е пред нас. Пред тях. Пред нас и тях заедно в този тленен, материален живот.

Животът ми показа с грубите си лапи още нещо много важно –

че трябва да бъда силна

Независимо от обстоятелствата и желанието ми да „не се беше случвало така“, аз трябва да продължавам да се боря, да бъда непоклатима и винаги да се изправям – след всяка битка, защото макар и да звучи клиширано, истината е, че войната продължава. Или по-добре да кажа: Войната никога не спира. Не разбирам хората, които доброволно се предават. Отказват се от битката, преди тя да е започнала или пък още в самото ѝ начало. Не ми допада погледът им над нещата. И не искам да бъда като тях. Не и в този живот.

Нищо не ти се дава даром

Има хора, на които някак си нещата все им се получават по лесния начин – семейство, кариера, деца, здраве… Всичко върви по мед и масло. Сякаш съдбата им поднася всичко на тепсия. Е, да си кажа – не съм и от тях. Научих от Живота, че ако много искам нещо, трябва да се потрудя за него и да си го заслужа. Не съм от късметлиите, които споменах по-горе. Но не се оплаквам. Вярвам, че всяка спънка, трудно извоювана победа или трофей по пътя ми са си заслужавали. Научили са ме на нещо. Обогатили са ме духовно, независимо от сълзите, самосъжалението или разочарованието, което в настоящия момент съм изпитала.

Научих се да се вглеждам в себе си и

да търся по-добрата си половина

Като всички хора и аз не съм безгрешна. Имам си своите “кривини”. Но това, което все по-добре разбирам, благодарение на моя Живот е, че трябва завинаги да забравя фразата: “Аз съм си такава”. Това се отнася и за всички останали хора.

Ако нещо в характера ти не ти харесва и не ти носи позитиви, защо да не се опиташ да го промениш към по-добро?! Не разбирам. Трябва. Да имаш самосъзнание е едно от най-прекрасните качества на човеците. Да развиваш себе си и да не спираш да се самоусъвършенстваш цял живот – ето това ни отличава истински от останалите живи същества. Не просто разумът. А доброто!

Когато съм добра за другите, всъщност съм добра за себе си

Да. Много важно заключение, за осъзнаването на което наистина ми бяха нужни доста години. Никога не съм обичала да се държа лошо с хората (животните, растенията, природата). Не обичам кавгите и скандалите. Не ми идват точните думи, за да се защитя по време на разправия, както на доста хора, които познавам.

Предпочитам да се разбера мирно с човека отсреща, след като всеки спокойно изложи тезата си и видим до какъв компромис можем да достигнем. С течение на времето осъзнах, че не всички хора са като мен. Срещам такива, които са агресивни, обичат караниците, устати са и винаги гледат “да те затапят”. Или такива, които с точност до ден и час си спомнят отминали събития и не спират да ти ги натякват, когато се разправяте за нещо съвсем друго. Не ми допада да влизам в тона им. И ако мога, гледам да си го спестявам.

Понякога дори замълчавам, въпреки Егото, което крещи да си кажа всичко, както си е и да ги надвия в словесния двубой, защото АЗ СЪМ ПРАВАТА. Научих се, че когато отстъпвам в подобни случаи или по други поводи съм добра към хората, раздавам се, без да търся благодарност от тях или да очаквам да направят същото за мен – всъщност аз самата се чувствам много по-добре.

Заради радостта в очите им и заради себе си

Защото в тези моменти се чувствам достойна и силна. Макар и да не съм се защитила пред тях. Макар и да не ми отвърнат утре със същото.

Обратното също е валидно за мен – ако се поддам на тъмни чувства, мисли или емоции, започвам да губя центъра си. Хармонията. Баланса. Започвам да се чувствам зле.
Затова и се стремя доколкото е възможно да стоя далеч от тях. Невинаги успявам. Но нали именно затова ни е даден Животът – да се учим. Да ставаме по-добри, за да променим в тази посока и всички останали хора и целия свят.

В заключение бих искала да споделя с вас, че Животът ме научи най-вече на това: Че е прекрасен, защото втори като него няма. Защото лесно може да бъде изгубен и защото винаги има още един урок, скрит в джоба, който изважда в най-неочаквания за нас момент, но и най-точния за нас. Случайни неща няма. Всичко идва при нас с цел и в никакъв случай без причина.

Вижте още: Нещата, за които всеки ден съм благодарна