Текстът, който ще прочетете по-долу, е написан от един баща – американския писател Еван Портър. Прехраната си Еван изкарва като копирайтър в дигитална маркетинг агенция в Атланта. Писането за фините неща в живота е негово хоби. Повече за него и от него може да намерите на личния му блог.
Днес на вниманието ви предлагаме едно много лично негово “писание” – Нещата, на които ще науча първото си дете. Мислите на един млад мъж, току-що научил, че сте става баща ще развълнуват много от вас. Обещаваме ви!
“Когато разбрах, държах торба с бири.
“Бременна съм,” каза тя. Думи, които знаех, че ще чуя скоро, но не очаквах да се случи чак толкова скоро. Винаги си представях, че това ще стане на слънчева веранда, докато вятърът леко поклаща напред-назад дървена люлка. Или нещо подобно. И
ще звучи музика
Никога не съм си мислел, че ще чуя тези думи, докато стоя на входната врата, в тъмното, изтощен от дългия работен ден. Жена ми Сара, с подути очи и смачкана от нейния собствен скапан ден, и след това отново от сълзите от щастие, държеше не един, а два теста за бременност като доказателство.
Първата ми мисъл беше, че ще пропуснем страхотния мач тази вечер. Втората ми мисъл беше да си отворя бира. Третата ми мисъл беше:
“Не мога да повярвам, че това бяха първите ми две мисли.”
Нужен ти е момент като този, за да установиш колко печално неподготвен си, за да отговаряш за друго човешко същество. Колко ужасяващо е всичко това. И не говоря за това да се събудиш по средата на нощта, за да успокояваш ревящо бебе. Не говоря за сменянето на мръсни памперси или за сбогуването с твоя “шумен” социален живот (Сара и аз гледахме средно по 10 хил. часа телевизия на нощ, така че този момент отдавна беше останал в миналото).
Говоря за времето, когато твоето дете ще се учи да говори и за нещата, които ще му говориш. За времето, когато наистина започваш да мислиш как искаш да го отгледаш. Какво ще му кажеш, когато тръгне на училище. Какво ще му обясниш, след като ти изнесе философско становище против писането на домашни. Този момент те кара да преосмислиш своите собствени ценности. Или да се зачудиш дали изобщо имаш
ценности за преосмисляне
И тази посока на мислене ме накара да повярвам, че вече съм ужасен баща. Защото, когато мисля за нещата, които искам да насадя в първото ни дете, осъзнавам, че не олицетворявам нито едно от тях.
Както и да е. Ето ги и тях:
Ще кажа: “Слушай, дете, не всеки трябва да те харесва. Казвай мнението си, когато знаеш, че си прав. Казвай на приятелите си истината, дори когато не искат да я чуят. Недей просто да кимаш, да „виждаш и двете страни” и да се смееш тъжно на хората, които си правят кофти шеги.”
Ще кажа: “Работи здраво в училище. Не защото после ще изкарваш много пари и не за да се самоизтъкваш колко си добър, а защото ако не го направиш, един ден ще се върнеш назад във времето и ще ти се иска да има с какво да се гордееш.”
Ще кажа:
“Почиствай стаята си.”
Ще кажа: “Виждаш ли този огромен куп с мръсни дрехи до леглото ми? Кара ме да се чувствам ужасно всеки път, когато ги погледна. Ще се изненадаш колко завършено може да те накара да се почувстваш пода на спалнята ти.”
Ще кажа: “Винаги завършвай започнатото. Има причина да мога да те науча да си доста добър, но не и велик в свиренето на китара, в снимането, в номерата с карти или във всички онези неща, с които съм се захващал през годините, но след това съм зарязвал. Ако имаш талант за нещо, никога не го губи.”
Ще кажа: “Не чакай твърде дълго, за да се почувстваш добре в собствената си кожа. Всеки има периоди в живота си и това е страхотно, както и всичко, което ти се случва, докато си тийнейджър – но има една тънка линия между това да експериментираш и да се влияеш от някоя мода. Никога не се чувствай така, все едно трябва да влезеш в някакъв калъп или категория, за да бъдеш приет.”
Ще кажа: “Грижи се за тялото си, защото то ти е единствено.
Почиствай си зъбите всеки ден
Не пий твърде много сода и Ред Бул. Не може винаги да не поправяш кариесите, които ще ти причинят.”
Ще кажа: “Насили се да упражняваш нови неща. Знам, че хората, които учат в чужбина са изключително неприятни, не ми пука, но ще трябва да го направиш. Защото, когато ти разказват за лятото си в Мадрид, ти ще въртиш очи, но ще им завиждаш страшно, тъй като всичко, което си правил по време на твоята ваканция е било единствено да зяпаш телевизия.”
Ще кажа: “Не се чувствай неудобно около бездомни хора. Те няма да те оберат. Бъди по-добър от това. Отнасяй се към тях с уважение. Купи им сандвич, ако можеш да си го позволиш. И давай за благотворителност толкова често, колкото можеш. Винаги ще имаш няколко лева, които да похарчиш.”
Ще кажа: “Обръщай внимание на новините. И на политиката. Не прекарвай цялото си време в социалните медии, в гледане на телевизия, филми и спорт. Отдели внимание на нещата, които наистина имат значение. Бъди информиран и чети добре.”
Ще кажа: “Бъди безмилостен.
Не се пускай по течението
Намери нещо, което искаш и се постарай да бъдеш изключителен. Толкова много хора имат големи мечти, но се страхуват да седнат и да започнат да работят. Не бъди като тях.”
Ще кажа: “Не пускай съобщения, докато шофираш. Сериозно. Няма нещо на този свят, което да не може да изчака. Наистина го мисля.”
Ще кажа: “Поставяй семейството си на първо място, над всичко. Когато имат нужда от теб, бъди там. Не задавай въпроси. Не превръщай умората от работа в извинение. Те са всичко, което имаш.”
Ще кажа: “Никога не си пожелавай да бъдеш нещо или някой друг. Изчисти минусите си, защото всеки има такива.”
И ще кажа: “Ако се провалиш в нещо, дори във всичко включено в този списък, това не е проблем.”
Аз все още ще те обичам. Винаги ще те обичам. Хората продължават да ме питат дали съм изплашен. И предполагам – въпреки всичко, което написах по-горе – отговорът е НЕ.
Знам, че ще има моменти, в които няма да имам никаква представа какво да правя с това дете. Когато ще посягам към торбата ми с морал и ценности и няма да изваждам нищо от нея. И заради моменти като този, ще поглеждам към жена ми. Ще си спомням как стоящ в тъмното, в най-важната нощ в живота ми, тя постави теста за бременност на масата, усмихна се и каза:
“Разбира се, ние все още продължаваме да работим по мечтите, които имаме.”
Леко напомняне защо се влюбихме (на първо място). И че това, което създадохме заедно, не се разпадна въпреки всички наши недостатъци. А се случи заради тях. И знаейки това, наистина няма от какво да се страхувам.”
Еван Портер
