Последните дни от моята ваканция. Седях на покрива на хотела си в Пукет, слушайки готина музика и се наслаждавах на кафето си в компанията на чаша сок от прясно изцедени плодове. Наблюдавах залеза, който се слива с гористите хълмове, приютили живия град в обятията си. Нямаше как да не си направя приятен реверанс на изминатите две седмици в Тайланд, спомняйки си за един диалог между Сократ и Хипиас.
Сократ: Тогава трябва ли да кажем, че е по-подходящо, когато правим нещата да изглеждат красиви, когато ги правим красиви или нито едно от двете?
Хипиас: Аз смятам, че е важно да правим нещата да изглеждат красиви. Това е същото като да сложиш добре изглеждащи дрехи и обувки дори ти да си ужасен. След това, въпреки всичко изглеждаш красив.
Сократ: Следователно, ако красотата е причина за доброто, добротата би трябвало да се генерира от красотата. Следва, че ние трябва да се отнесем сериозно към красивото, защото това, което се поражда от него е доброта, заслужаваща да се преследва.
На нас, съвременните пътешественици, времето ни е все по-ограничено, а моментите за приключения и преследване на нещо ценностно се случват през малкото ваканции, които можем да си позволим.
Ваканция или ваканции на английски език е холидейс (holidays)
Но какво означава това? В буквален превод holy – свещен, days – дни. А свещен (holy) от старо-английски означава holig-healthy (здрав), wholesome (здравословен, благотворен), holistic (цялостен, комплексен).
Следователно мястото, на което по време на своята ваканция си се чувствал добре, е свещено. Търсенето на добрите усещания и задоволство е олицетворение на съвременния смисъл на свещените дни. Дни, в които влагаме духовно пътешествие, където главна цел е достигането на лично удовлетворение.
Повечето от съвременните номади се задоволяват да получат социално удовлетворение не от това, което правят, а от това което са или изглежда, че са. Но кой би отказал няколко седмици на място като притежавания от Ричард Брансън остров Некер, например? Т. нар. проявления на високата култура си имат цена, за която Аристотел е казал:
“Начинът, по който човек харчи парите си, трябва да се причисли към най-важните морални решения в живота му.”
А какво по-морално от търсенето на красивото и доброто по време на едно пътуване?
В основата на всяко свещено пътешествие, каквото е една ваканция, би трябвало да открием аскетичните пилигрими. Те са търсели духовното пречистване чрез достигането и почитането на свещени места и паметници. Търсели са духовен смисъл в своето ежедневие и морално удовлетворение. Все повече съвременни номади се обръщат към подобен, малко по-различен културен туризъм, зареден с по-дълбок смисъл и история.
Движейки се чрез летища, пазари и миграции те реално преоткриват своята идентичност. Динамика, която ни рафинира и поражда феномена на култура в движение. Местната култура влиза в битка със своите корени за запазване и преоткриване на своята самобитност, а същевременно се подлага на натиск от нас – хората с куфари, търсещи новото и различното, жадни за гледки и знания.
Туристическият интерес
трансформира местни свещени символи и обичаи в международни феномени. Примерите са много. Девата от Гуадалупе, която е играла важна културна роля в живота на много мексиканци, но вече е масово явление. Или пък карнавалите във Венеция и Ню Орлеънс, които привличат тълпи туристи всяка година. Тази размяна създава носталгичното усещане, но и полъх на преход от модерното към ценното от миналото.
Но има и нещо много полезно в цялото това свещено-хедонистично движение. Фактът, че то поражда желание да се съхрани цялото това богатство, което се открива пред пътешествениците. Културната промяна на все по-бързо растящата средна класа не само дава морални мотиви, тя създава аскетично удоволствие и поражда желание за личностно извисяване. В същото време ни позволява да допринесем за съхраняването на заобикалящите ни
природни и културни богатства
Това динамичното междукултурно общуване ни позволява да споделяме значения, ценности и групови възприятия за заобикалящия ни свят. Така възникват съвременни институции (като UNESCO) и масови движения за социална справедливост (като Greenpeace), които са в състояние да съхранят общото културно и природно богатство.
Чакам самолетът да излети и си спомням за едно изпращане. Трябваше да се върна в Лондон, а тя пътуваше в съвсем различна посока. Целият самолет чакаше само нас двамата. Пет минути, в които можех да изживея целия си живот няколко пъти,
наслаждавайки се на всяка секунда
А всичко на всичко това бяха три точки на глобуса, много далече една от друга. За мен именно тези безценни моменти на пътуването, на ваканцията, са най-важното. Моменти, в които времето спира.
Както смята и проф. Бенжамин Скот за християнството, което определено е религия на движението, а според него и на любовта – това учение не се състои в етичната и морална система, а в силата на чистата и безегоистична любов като основен принцип не е законът и правилата, а мотивацията.
Ако любовта е най-святото (holy) нещо, тогава стремежът да я достигнем е главна цел на всяко едно пътешествие, дали то било няколко дни на Бахамите или в нашата душа. Така че най-добрият начин да прекараме свещените дни на нашата ваканция е да бъдем влюбени.
