ЗА ЩАСТИЕТО
Валери Петров
И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив –
Щастие! Щастие!
И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!
Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
– Какво беше това
”Щастие! Щастие!”?
Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?
Валери Петров е един от най-големите мъдреци и от най-продуктивните таланти в българската литература.
Поет, драматург, сценарист, преводач. Човекът, чието перо ни остави най-хубавите преводи на великия Уилям Шекспир. Още на Гьоте и Джани Родари. А също е автор и на прекрасни поеми, стихове, пиеси и приказки. И днес мнозина български деца обичат да заспиват с неговото Копче за сън…
Валери Петров (явил се на белия свят като Валери Нисим Меворах) е роден на 22 април 1920 г. Майка му Мария Петрова е учителка по френски в столични гимназии. А баща му д-р Нисим Меворах е професор по право, виден адвокат, общественик, дипломат (посланик на България в САЩ и представител на страната ни в ООН). В тази определено интелектуална среда Валери няма как да не развие една по-различна чувствителност към живота и финес при изразяването ѝ.
За това има принос и училището, в което учи – престижният Италиански лицей в София. Още като ученик там, на 15 години, Валери издава първата си книжка – поемата Птици към север. По същото време са отпечатани и първите му стихове в списание Ученически подем.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет и дори работи като лекар известно време във Военна болница и Рилския манастир. Включва се и във втората част на войната срещу нацистка Германия като военен писател. Впоследствие става
един от основателите на вестник Стършел
Между 1947 и 1950 г. живее в чужбина и пътува много. Работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Пътува до Америка, Швейцария, Франция. След завръщането си в България работи като редактор в Студия за игрални филми Бояна и Издателство Български писател. За кратко влиза и в политиката – като народен представител в Седмото Велико народно събрание на България.
Носител на множество награди за литература, от 2003 г. е академик на БАН, заслужена част от почетния списък на Международния съвет за детска книга. Номиниран за Нобелова награда. Напуска ни на 27 август 2014 г.
