Ваня беше от онези малки хора, които събират в себе си цялата сила, вяра и доброта на света. През пролетта на 2015 г. тя издаде първата си стихосбирка Бисерска жена с обич и вина. Книгата беше представена в Деня на българската просвета и култура – 24 май в читалището на село Бисер, където бе родена и живееше Ваня. За съжаление няколко месеца след интервюто за Lifebites.bg тя си отиде от този свят.
„Чувствах се като истински поет по време на представянето на книгата ми.“
Това сподели с трепет пред Ваня, която заради вродената си скромност не смееше да се квалифицира по този начин.
Вероятно си мислите, че това не е кой знае какво необикновено събитие… Но след като ви разкажа за съдбата и голямата душа на тази жена, съм сигурна, че ще разберете всъщност колко сила и воля се крият зад тънките странички на тази стихосбирка.
Когато е едва 19-годишна, Ваня разбира, че страда от много сериозен сърдечен проблем. Тя е диагностицирана с кардиомиопатия. Заболяването представлява уголемяване на сърдечните камери, което води до редица нарушения и възпрепятства правилното функциониране на сърцето. Няколко години ходи по лекари, претърпява една операция през 2000 г., а през 2003-та е включена в списъка на хората, чакащи трансплантация на сърце.
“Разбрах, че изходът е трансплантация или смърт”
споделя Ваня.
Това, което я крепи през годинитe, е надеждата, че всичко ще бъде наред и вярата, че ще се оправи. И чудото не закъснява. През 2007 г., точно на Гергьовден, Ваня получава дългоочакваното обаждане, в което ѝ съобщават, че са ѝ намерили сърце.
„В този момент направо щях да литна“ – спомня си силната емоция и истинско щастие, които я връхлитат.
Претърпява трансплантацията, която, за щастие, се оказва успешна. Но възстановяването след нея е продължително, тежко и несигурно. Успява да се пребори за живота си или както тя самата твърди – Господ ѝ е помогнал
да заживее втори живот
Вярата ѝ в Бог и в доброто е силна и непреклонна, въпреки нещата, които ѝ се случват. Тази жена ми показа, че не е важно през какви трудности преминаваш в живота си, а как ги приемаш. Че трябва да се бориш и никога да не се предаваш, защото животът не е подарък и може лесно да бъде изгубен, ако не го браниш със зъби и нокти. Докато си говорим Ваня ми казва, че според нея всеки човек трябва да преодолява препятствията по пътя си, защото именно те го правят по-силен.
Това, което я натъжава понякога е, че нейният шанс да получи здраво сърце, всъщност е една житейска трагедия за нейния донор и близките му.
Години по-късно роднини на нейния донор се свързват с Ваня. Тя разбира, че
жената, чието сърце носи се е казвала Лиляна
и е била адвокат. Ваня ми разказва колко е благодарна на Лили и близките ѝ, че са ѝ помогнали да живее втори живот. Мечтае някой ден да има финансовата и физическа възможност да посети гроба ѝ във Варна и да ѝ занесе цветя. Откакто се запознали, Ваня и близките на Лили се чували редовно, и най-вече по празниците. Те се чувствали свързани по един много специален начин.
Изключителна любов и благодарност изказва Килова и на целия екип на болница Света Екатерина в София, където е осъществена интервенцията и където се грижат за здравето ѝ впоследствие.
И ако си мислите, че трансплантацията е краят на историята за Ваня и той е „happy” като в сладникав американски филм – грешите.
Това е едва началото на битката на Ваня за живот
След трансплантация пациентите започват да пият т.нар. имуносупресори, за да не бъде отхвърлен присаденият орган от тялото. Пият се ежедневно купища най-разнообразни илачи и се появяват множество странични болести и засягания по цялото тяло.
Но това не са нещата, за които искам да пиша. Искам да ви разкажа за неподозираната сила, енергия и доброта, скрити във всеки от нас, които открих за пореден път – в лицето на Ваня Килова.
Именно след като подробно ми разказа за всички противопоказания и за ежедневните ѝ болки С УСМИВКА, тя ме спечели окончателно и безвъзвратно. Възхитих се на силата и борбеността, които Ваня носеше у себе си. Изуми ме начинът, по който с лекота говореше за подобни страшни събития. Ваня определено успя да ме зарази с позитивизма и добрината, които струяха от нея.
„Аз не бива да се предавам, заради хората, които ме обичат – моят мъж, дъщеря ми и баща ми“- казва тя и допълва – „Винаги в лошото трябва да намерим хубавото, за да може то да ни измъкне!“
Изпитанията в живота ѝ обаче не спират
Няма човек, който да не си спомня страховитите наводнения в село Бисер през 2012 г. Разбира се, Ваня и семейството ѝ преживяват потопа в „целия му блясък“. Първият етаж на къщата им е залят догоре от придошлата вода. Хубавото е, че поне успяват да се спасят невредими от бедствието. След като водата спада и пораженията излизат наяве, всички жители на селото са потресени. Ваня изпада за кратко в депресия, но както тя сама разказва, благодарение на добрината на познати и непознати хора, успяват да се изправят на крака. Ремонтират отчасти къщата си и се отърсват от емоционалния шок, който предизвиква трагедията.
„Господ ми поднася много изпитания, които трябва да преодолявам“ – споделя моята събеседничка и допълва, че въпреки, че е вярваща, не е фанатичка на тема религия. Затова пък вярата ѝ в доброто у хората и в живота е толкова голяма, че няма как да не бъде адмирирана.
От 2011 до 2013 г. Ваня е назначена на работа в местното читалище, по програма за хора в неравностойно положение. След като договорът ѝ изтича, тя решава да остане да поддържа и да работи
на доброволни начала и без никакво заплащане
„Успяхме да възстановим библиотеката и да набавим много нови книги“ – разказва тя и допълва:
„Тук идват деца, за да четат, да рисуват… Правим и различни апликации… Когато съм с децата, в читалището, се отърсвам и не мисля за проблемите и болестите си.“
Вероятно вече се питате как човек с такава тежка съдба може да остане позитивен, доволен от живота и дори да пише стихове и да създава изкуство около себе си. Това се питам и аз, докато слушам мелодичния и спокоен тон, с който ми разказва своята история. „Пиша още от дете, но чак сега, благодарение на Кирил Делев, който е мой съученик, успях да издам първата си стихосбирка“ – развълнувано ми казва Ваня Килова.
Това е и причината първата част от книгата да се състои от стихове, писани от авторката по време на нейните детски години. Издаването на стихосбирката Бисерска жена с обич и вина е подаръкът на Делев за Ваня по повод 50-годишния ѝ юбилей. Тиражът е 500 бройки, част от които Ваня от сърце раздава на приятели и познати, а другата част е предназначена за продажба. Но не по книжарниците. Ваня сама продаваше своята книга – по телефона.
Създаването на стихове не е единственото нещо, свързано с изкуството, което занимаваше Ваня. По време на дългите си престои в болницата или вкъщи тя правеше красиви пана от цветя, листа и други природни материали, подобни на хербаризирани картини. Както вероятно вече се досещате, Ваня подаряваше паната с благодарност и любов – от сърце, на всички хора, които обичаше и на които беше благодарна, че ѝ
помагат да се справя с трудностите
„Мисля в рими. Не преработвам стиховете си, след като ги напиша“ – казва Килова. Разкрива, че се е случвало ако няма лист и химикалка, за да ги запише незабавно – в момента, в който ѝ хрумват – да губи цели поеми, които се раждат в главата ѝ.
Мечтата ѝ (освен да е жива и доколкото може здрава) беше да издаде втора стихосбирка.
„Никога не съм се чувствала нещастна“ – сразява ме Ваня с поредния си отговор – „Аз съм късметлийка, че ми се случват всички тези неща, за да ги преодолявам. Всеки човек си има съдба, която трябва да приеме и да изпълни.“
Освен здравословните проблеми, с които бисерската жена ежедневно се сблъскваше, тя сподели с мен
още нещо, което ѝ тежеше
Ваня и семейството ѝ постоянно се нуждаеха от финансова помощ. Заради скъпите лекарства – общо 50 на брой всеки ден. И заради честите пътувания до болницата в София. Такава помощ те все пак получаваха от приятели, познати и непознати хора на банковата ѝ сметка. И макар да я смущаваше, че се нуждае от подобни средства, тя беше безкрайно благодарна на всички.
Почивай в мир, Ваня! Ти беше и си оставаш пример за подръжание. Пример за сила и истинска вяра.
