ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…толкоз.
Какво тук значи някаква си личност!
Разстрел. И след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със теб,
народе мой, защото се обичахме!
23 юли 1942 г., 14 часа
Защо решихме да публикуваме точно тези две стихотворения заедно ли? Защото, както мнозина от вас вероятно знаят, те си вървят заедно от създаването си. Това са последните написани думи на големия поет Никола Йонков Вапцаров. Неговите предсмъртни стихотворения. Както виждате, Борбата… е написано в последните часове от живота му.
Но какво се случва в тези последни часове?
Никола Вапцаров е арестуван на 4 март 1942 г. Обвинен е в опит за държавен преврат. По време на разпитите той е подложен на ужасни мъчения и сам признава съпричастността си. Впоследствие обаче се отрича от показанията си пред съда.
По време на процеса в полза на поета свидетелстват поетесата Елисавета Багряна, художникът Константин Щъркелов и народният представител Таско Стоилов. Въпреки това, на 23 юли сутринта съдът произнася страшната присъда – смърт! Следобед на обесените е дадено право на последно свиждане с близките за около 5 минути. На това свиждане той дава на жена си едно листче. След раздялата тя го разгръща и
вижда на него горните две предсмъртни стихотворения
Съдено им е обаче да се видят още веднъж. За да кумуват предсмъртно на друг осъден – Антон Попов, който иска да се венчае за дъщерята на бившия министър Христо Манолов – Росица. Това е наистина последната среща. След нея – “Разстрел. И след разстрела – червеи“… Часът е приблизително 21 вечерта. Датата – 23 юли 1942 г.
