На 15 май 1892 г. в Русе учителят Стоян Михайловски завършва новото си стихотворение. Редовете са посветени на солунските братя Кирил и Методий и писмеността, създадена от тях. Стиховете са представени пред широката публика на страниците на влиятелното списание Мисъл същата година като Проект за български всеучилищен химн. Девет години по-късно, през 1901 г., в Ловеч друг учител – Панайот Пипков, създава музика и така се появява любимият на всички българи химн Върви народе възродени.
Всъщност Пипков има задача да напише песен за наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май от месеци, но все отлага, тъй като не може да попадне на текст, който истински да го вдъхнови. Докато един ден не вижда свой ученик да чете стихотворение в часа му.
Върви народе възродени
– на Стоян Михайловски. Още преди да е преполовил текста, композиторът се усмихва. В главата му вече звучи мелодията на добре познатата ни днес песен.
Казват, че Панайот Пипков моментално грабва тебешир и записва нотите върху черната училищна дъска. Задачата, която отлага с месеци, е свършена за 15-тина минути, а до края на часа учениците му запяват новата песен. Химнът е изпълнен на празника на училището, където преподава композиторът.
През годините оригиналният текст на Върви народе възродени търпи промени и е цензуриран. Или по-точно – по времето на комунизма. През 60-те години политбюро на БКП дори обсъжда идеята празникът на българската просвета и култура да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за “македонската народност” на Кирил и Методий. Това не се случва, но
текстът на Върви народе възродени е цензуриран
От втория му куплет е премахната думата Бог, а цялото последно изречение е подменено с “напред и все напред върви”.
В четвъртия куплет думите “духовно покори страните, които завладя със меч” са заменени с “ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч”.
Всичко след шестия куплет пък направо изчезва. Защо ли? Вижте какво съдържат тези редове и как изглежда оригиналният текст на химна, написан през 1882 г. от Стоян Михайловски:
“Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. “Мисъл”, 1892, кн. IX-X]
