ВЯРА: В Трявна се намира единственият на Балканския полуостров Музей на азиатското и африканско изкуство. Колекцията от африкански и азиатски предмети и култови пластики е дарение от скулптора Златко Паунов. В музея има над 380 предмета от Тибет, Непал, Индия и някои африкански страни. Изложени са статуи на най-почитаните божества в Азия. Африканското изкуство е представено с предмети и маски. Изложени са много маски, използвани за езически ритуали и вуду магии. Повечето африкански маски изобразяват демони, чиито очи гледат надолу.
БЕТА ХАРАЛАНОВА: Тук отново искам да си изкажа мнението по картината на Янко Янев. Чудесна е! Много точно и пълно пресъздава възрожденския дух на Трявна – може би най-българския град, градът с чудесен въздух, със съхранени български традиции, паметници и музеи. И най-вече с чудесни хора. Картината пресъздава Гърбавият мост, от където се вижда известната Часовникова кула. Да кажа няколко думи за нея, защото тя наистина е един от символите на Трявна.
Известно е, че кулата е построена през 1814 г. Общата и височина е 21.15 м. Състои се от долна каменна част, средна и горна, където се намира и камбаната. Ще се спра на средната част, защото с течение на годините, тя нееднократно е променяла вида си. Представлява осмотен, който завършва с малка стряха, покрита с ламарина. Първоначално е била измазана и варосана. През 1891 г. Иван Халачев от с. Бахреци я покрил с дъсчена обшивка, която се запазила с естествен потъмнял цвят на дървото до 1908 г. Тогава била боядисана с кафява боя, а през 1926 г. пребоядисана със зелена. Макар и грозна, боята е премахната едва през 1966 г., когато бил извършен основен ремонт и Часовниковата кулата възстановява вида си от 1814 г. Днес, всяка вечер гостите на града и местните жители имат възможност да чуят чудесната мелодия, излизаща от кулата.
ИВАНКА ДАМЯНОВА: Трявна се намира Централна България, разположена е в северните склонове на Стара планина, в долината на Тревненската река. Градът възниква Възниква през втората половина на 12 век с името “Търнава”. Трявна – средище на дърворезба, иконопис и самобитна архитектура – сама по себе си е музей. Къщите, църквите и улиците с чешми, площада с Часовниковата кула са запазили облика и духа от Възраждането. Посетителите на града могат да се насладят на уникатите от Тревненската художествена школа и на прекрасната природа. Интересни забележителности в града са: Даскаловата къща, където се помещава Музеят на резбарското изкуство, Музеят “Тревненска иконописна школа”, Часовниковата кула, „Славейкова къща”, “Райкова къща”, църквата „Св. Архангел Михаил”.
МАЛИНА ИВАНОВА: Трявна, която е прочута със своята зографска школа, с известните си резбовани тавани на възрожденските къщи, с прочутото Средно училище по резбарско изкуство и не на последно място, любима туристическа дестинация за много българи и чужденци. Тук е родното място на П.Славейков.
АНЕЛИЯ ТЕРЗИЕВА: Трявна – градът на първомайсторите. Този град привлича като магнит посетителите. Едни идват заради прекрасния въздух и меките склонове на Тревненската планина, другите заради музеите, трети просто се наслаждават на кръчмите.
Най-многобройни обаче са бавните пътешественици във времето. Стъпили на двестагодишния калдъръм, обградени от красота и история, хората неусетно поемат към миналото. 140 възрожденски къщи, църкви, мостчета и малки площади оформят декора на пътешествието. Можеш да надникнеш в къщите, запазили имената на стопаните си – Попангеловата, Даскаловата, Калинчовата, Славейковата. И отвътре те са необикновени – с резбовани слънца, лозници и птици. Още се помнят имената на някои от прочутите тревненски марангози (резбари) – Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца, Папа Витан Млади и други.
На площада е църквата, около която е възникнало самото селище – “Свети Архангел Михаил”. Иконите в нея и в другите църкви наоколо са възхитителни. Шестте тревненски рода зографи са прославили името на града си в над 500 селища на страната, в Румъния, Сърбия и Русия. А дюлгерите (строителите) пък освен родния си град са изградили цели селища – като Боженци и Жеравна например. Пътешествието във времето, започнало от гърбавия мост до площада, неминуемо завършва в някое тихо възрожденско дворче. Там човек има време да помисли дали да се върне в съвремието или да открадне още някой миг от уюта на миналото.
ГРЕТА АНКОВА: За мен това е едно много живописно градче, което носи духа на отминалите времена. Най-голямо впечатление ми направи църквата “Св. Архангел Михаил” , която е вкопана в земята. На всички, на които показвах снимки от Трявна, им направи огромно впечатление сградата на общината – изглежда толкова красива, цветна и поддържана. Като задължително място за посещение бих препоръчала Музея за резбарско и зографско изкуство, както и Музея на азиатското и африканското изкуство, чиято сграда също е много красива, както и фонтанът пред нея. Считам че това е дестинация, която всеки българин би трябвало да посети и се надявам че скоро ще имам възможността отново да се насладя на прекрасните гледки, които предоставя тя.
ОЛГА БОНЧЕВА: В старата част на града се намира една чешма. Има и много красива легенда, която искам да споделя с вас.
Векове наред, от поколение на поколение, по тези места в тревненско се предава легендата за тайната любов между млад резбар, непризнат от местния еснаф за майстор и най-красивата за времето си тревненска девойка. Имената им остават незнайни и до днес.
Еснафът гледал твърде субективно и младият и талантлив резбар не можел да придобие достойнството, с което да поиска ръката на девойката. Тогава решил да се докаже пред Бога – да вае мрамор. Избрал най-трудният за работа материал, а и никой досега не се бил докосвал до него по тези места. Дървото било преходно, а мрамора – вечен.
От мраморен блок сътворил чешма, като изваял образа на любимата си, но майсторски в него въплътил още един образ. Водата била символ на вечно слетите им души. Но тази незнайна и силна любов се нуждаела от благословия. Младият майстор искал Бог да я благослови. Отишъл в местната църква и застанал пред олтара с думите, които издълбал в основата на чешмата, за да поиска ръката на любимата си и божията благословия:
Днес вая красотата в спомен мил,
но тайно в нея и моя лик съм въплътил,
и както образ в образа – душа в душата,
избликна в извор на любов водата.
Щом твойта хубост с огън ме обземе,
то моят огън твоят ще поеме,
да тлеят в лавата на любовта голяма,
където образ обичта ни няма!
И до днес водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и никога досега не е пресъхвала. Легендата предава, че който отпие глътка от тази вода, той отпива частица от тази любов, която остава завинаги в него и рано или късно го обладава. Много хора от различни краища прииждали да отпият глътка от чудотворната вода, а църковният олтар в близката църква ги очаквал, за да им даде благословията си…
ЗА ОЩЕ ЕДНА ЛЕГЕНДА И КАК СЕ ДАВА СВЕТЪЛ ПРИМЕР ВИЖТЕ СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА
