Моля, не ми налагайте вашите теории за моето здраве

Колкото и да не ми се иска, животът, включително и здравето, е експеримент, обект на теории и конспирации. Не съм фен на последните. Така, както не харесвам крайностите. Но понякога отчаянието, споходило ме покрай някой здравословен проблем, ме тласка тъкмо към тях.

И като говорим за отчаяние, не си представяйте непременно рак. Сигурна съм, че всеки жив човек на планетата може да се оплаче от поне едно упорито заболяване, заради което обикаля кабинети и форуми

и въпреки това се чувства безсилен

Необясними кожни проблеми и алергии. Гинекологични и други интимни оплаквания, за които местното светило не успява да намери трайно и приемливо решение. Автоимунни заболявания. Хормони и кисти, които трябва да се следят цял живот.

И заради които ставаме заложници на крайностите. Едната лекува нещата на парче. Другата уж обхваща цялото, но като нагазиш водите ѝ, се оказва, че всичко е индивидуално. Само конспирацията е обща.

Разбирам това. Отчаянието ми е познато. Разбирам и всички лекари, въоръжени с оборудването, познанията и

теориите на традиционната медицина

които невинаги успяват да отговорят на въпросите ми за т.нар. модерни болести. Сигурно не е лесно да си в догонваща позиция насред гора, в която ориентирите ти се оказват остарели или оскъдни, или и двете.

Затова искам предварително да се извиня на всеки лекар, който ще прочете това и ще се почувства засегнат. Съвсем искрено е – съжалявам! Съжалявам, че, поне засега, вие не успявате да ми помогнете в много аспекти. Извинете, че в природата на човека е да продължава да търси информация, там където обясненията свършват, а въпросите не. Надявам се някой ден да се срещнем по средата. Ние, вие и учените от двете крайности на спектъра с противоречащи си теории. Които така ни объркват.

Мен и споделящите своя алтернативен опит в различните канали за комуникация – от уста на уста до

форумите за взаимопомощ

Онези, които се опитват да бъдат едва ли не лекари. Разбирам и тях. Отчаянието, както казах, ми е познато.

Както и ролята на опитно зайче, в която съм се поставяла, благодарение на не един вдъхновяващ пример за приложната магия на билките, диетите, ТЕС-ването и почесването под лявата мишница. Последното беше шега, разбира се. Иронична, така че за нея също се извинявам.

Съжалявам, мили дами, мами и повелители на колективния опит, че ей сега ще ме нападнете, задето се изказвам подигравателно за усилията ви в алтернативната грижа за здравето. Вместо да се постарая още малко да бъда като вас. Грешката е в мен, ще кажете. Макар че опитах, наистина. Може би не съм била достатъчно упорита с чайовете, дисциплината, вярата в себе си. Кой знае. Със сигурност не и аз.

Защото не съм лекар. Нито пък учен

Затова и не си позволявам да се изказвам крайно. Нищо, че също като вас съм объркана в опитите си да се ориентирам насред огромния поток от противоречаща си информация. И недоволна от нивото на лекарите, медицината и науката, като цяло, когато става въпрос за необяснимото по отношение на здравето ни.

Ала в никакъв случай не давам препоръки кой как да живее живота си. И бих искала да помоля – и вас, уважаеми лекари, и вас, алтернативни лечители – бъдете малко по-смирени в налагането на познанието, в което вярвате. А също и в невежеството си. Защото заради хора като вас всеки ден

се събуждам все по-виновна

Че съм пропуснала да направя нещо или че не съм го направила достатъчно добре, за да се погрижа за себе си. По вашите теории за моето здраве. Когато, всъщност, това е експеримент с отворен край. Поне по отношение на модерните болести. Онези, необяснимите. За които все още няма достатъчно изследвания, достатъчно надеждно лечение и достатъчно статистика за друга надеждна алтернатива.

Благодарение на всички вас и на науката, която периодично се мята от едната в другата крайност с пръкването на всяко следващо изследване, вместо в надежда, живея в страх. Боя се, че не вярвам в хапчетата, които ми изписвате, или че не съм достатъчно стриктна в диетата. Ако изобщо съм на правилната. Диета или доза лекарство. Че мажа или не мажа каквото там трябва, според изказването на някое гуру или лабораторен учен. И че правя грешни или недостатъчно информирани избори за най-малкото нещо. От пазаруването, през мисленето, та чак до дишането.

Заради вас от сутрин до вечер живея без вяра

В нито една от крайностите, между които научните открития периодично ни хвърлят.

Отказвам да е така. Не искам да съм поредната Сара Кейлис. Жената, която трепери, че ще съсипе в зародиш живота на децата си. Ако не сте чели статията ѝ в Хъфнингтън Поуст, непременно го направете. Озаглавена е: Извинете ме, че давя детето си в смъртоносно токсичен крем! И е по повод най-новите твърдения, че слънцезащитата може да се окаже виновна за рака на кожата, а не слънцето. Както рекламите все още твърдят. Пълен обрат, нали ви казвам.

Така че, защо да обвиняваме Сара Кейлис? Защо да не я извиним. Да простими на себе си, че се трепем, докато вярваме в нещо, което утре също ще бъде отречено. Без значение дали ще се отнасят до

теории за мазане или за балансирано хранене

Представите за всичко вече се менят по-бързо и от въртенето на Земята около Слънцето. Особено пък представите, касаещи необяснимите заболявания на новия век.

Затова, бъдете смирени. Не ми налагайте вашите теории. И аз няма да ви разказвам за маслото, с което замених SPF-козметиката. Защото утре може да си изпатя от своя собствен избор и не искам да повлека и други със себе си. Нито да ги карам да се чувстват зле междувременно, че не опитват като мен.

Вместо това искам да ви пожелая спокойно лято. Онова, към което всички, без оглед на вярванията, дипломите и болежките си, се стремим.

Вижте още… Манията за перфектност – болестта на нашето поколение