Коментарите за романа Мамник на Васил Попов в социалните мрежи бяха толкова много и така полярни, че нямаше как да не го прочета. Погълна ме почти веднага. Ядоса ме, разсмя ме, натъжи ме и ми разчовърка любопитството до краен предел. Исках още от този коктейл, забъркал исторически факти с фолклор, митове, легенди, трилър, любов, криминале и трънски диалект.
Героите и историите са толкова пълнокръвни, че с дни не ми излизаха от главата. Мъчно ми е за всички онези хора, които заявяват, че не четат българска литература. Имаме късмет, че изключителни писатели са наши съвременници и можем да им зададем въпросите си и да им споделим вълненията, които творбите им предизвикват.
Васил Попов представя себе си като еколог
Твърде скромен е и не споменава, че е част от екипа на Narional Geographic за няколко години като допринася със снимки за поредицата Explore Bulgaria.
С голямо удоволствие искам да ви срещна с бащата на Мамника и автор на романа Вълчи разкази – Васил Попов.
Кой е Васил Попов?
Еколог по образование, страстно обичащ българския фолклор и понастоящем опитващ се да бъде писател. Надявам се, че ще имам възможността да се занимавам с писане още дълги години. В свободното си време обичам да ида сред природата и да снимам. Едно от хобитата ми е пейзажната фотография.
Как се роди идеята за Мамника?
Всичко започна през 2020 година. Тогава Сторител организира първия по рода си конкурс за пилотен епизод на аудиосериал и журито (Ана Клисарска, Ваня Щерева и Богдан Русев) избраха Мамник за финалист. Идеята за сюжета се появи, след като попаднах на информация за демоничното създание мамник в книгите на Михаил Арнаудов и Димитър Маринов. Щом разбрах що за същество представлява мамникът, веднага си казах, че от това може да излезе прекрасна история.
Защо аудио сериалът дойде преди романа?
Както казах, Мамник беше победител в конкурса на Сторител. Затова трябваше да излезе първо под формата на аудиосериал и едва след това – на хартия. В Сторител бе озвучен от Владо Пенев, който вдъхна живот на героите. Препоръчвам на всички да го чуят – дори на тези, които вече са чели хартиения носител.
Главната героиня Божана има ли реален прототип, който те е вдъхновил?
Не, няма точно прототип. Макар че познавам хора с хетерохромия. Помня, че когато се чудех какво име да ѝ избера, просто си казах, че ще погледна книгите в библиотеката вкъщи и първото хубаво женско име, на което се спра, ще бъде това на героинята ми.
Така видях една книга на Божана Апостолова и…
Веднага ѝ откраднах името
Исках външният вид на героинята ми да има някаква роля – да определя и характера ѝ по някакъв начин. Тогава се сетих за няколко любими народни песни като Твоите очи, Лено мори, в която пеещият сравнява очите на девойката с череши и иска да ги изяде… Та покрай тази песен, а също и покрай вярването за “злите очи”, които могат да урочасват, ми хрумна идеята за хетерохромията на Божана.
Търсил ли си символика с библейския Лазар, който възкръсва подобно на твоя герой Лазар, дошъл да приключи нещо недовършено на земята?
Не съм я търсил, но със сигурност я има. Сюжетът на Маманик е базиран отново на народна песен – за възкръсналия Лазар, дошъл от отвъдното, за да върне сестра си при своята майка. Със сигурност тази народна песен е била вдъхновена от библейския мит за Лазар. Всичко е свързано.
Село Вракола, където се развиват действията, съществува ли?
Селото е реално съществуващото село Филиповци в Трънско. Решихме да сменим името му на Вракола, за да не се правят асоциации със софийското Филиповци. Но като изключим името на селото всичко останало е истинско – местностите, описанията им, диалектът…
Защо си избрал трънския край за случването на историята?
Там съм отраснал. Баба ми и дядо ми по бащина линия са от този край. Прекарвал съм летата си там. За мен беше най-лесно да пиша история, развиваща се в този край, защото си го познавам.
Споменаваш реални исторически събития, свързани с разкъсването на България след Ньойския договор. До колко се интересуваш от история?
Интересувам се. До колко точно не мога да определя. Но мисля, че историята ни може да е източник на вдъхновение за много нови истории.
Ти самият вярваш ли, че има истина в българските митове и легенди?
Не. Аз съм човек на науката. Учил съм биология и екология. Не вярвам в съществуването на такива неща. Но пък вярвам, че митовете и легендите са онзи мост, който ни свързва с хората, живели преди нас. Освен това за мен лично са източник на вдъхновение за много истории.
Откога пишеш?
Още от гимназията. Може би съм бил на 15-16 години, когато съм седнал да пиша за първи път.
Знаеше ли предварително краят на историята, когато я започна?
Да. Мамник смесва много жанрове. В него има и криминална история и мистерия. Има много елементи, които са свързани един с друг и за важни за разплитането на случая. Затова при писането на такъв тип книги
краят трябва да е ясен на автора
Писателят трябва да е наясно как завършва историята и по какъв начин ще бъде разгадана мистерията. Не може да си позволи сам да се изненадва в процеса на писане.
Снимки: Личен архив
Какви книги четеш?
Различни. Изобщо не се ограничавам само до един жанр. Същото важи и за музикалните ми предпочитания. Според мен човек не трябва да се ограничава до един жанр, ако иска да експериментира и да смесва жанровете – по този начин може да има и много по-ясен и широк поглед над нещата.
Как се вдъхновяваш за писане?
Много често се вдъхновявам с музика. Музиката ми помага да задържа една определена емоция, която ми е необходима за описването на дадена сцена. Особено когато трябва да опиша някаква страшна сцена в книгата, трябва за целта да извикам собствените си страхове и да ги претворя в страниците. Понякога това може да е изтощаващо и трудно, защото описването на такива сцени може да отнеме много дни. Но музиката ми помага да задържам търсените емоции.
Откъде идва любовта ми към българския фолклор?
Мисля, че има много неща от родния фолклор, които са по-непознати на повечето от нас. Имам предвид митове, създания… Поставил съм си за цел да пиша за такива по-малко познати страни от родния ни фолклор, за да ги изкарвам наяве и да предизвикам у хората интерес.
Обмисляш ли продължение на романа?
Да. Още след завършването на Мамник имах идея за продължение. Не знаех дали книгата наистина ще има такъв успех обаче. Затова на онзи етап за мен беше важно Мамник хем да бъде завършена история, хем да има леко отворен край, който да предполага евентуално продължение някой ден. За мое щастие, книгата пожъна успех и сега вече имам възможност да работя по продължението ѝ.
Колко време ти отне написването на историята?
Написването на една такава книга не е най-времеемкото нещо в целия процес. Повече време отнема да се опишат подробно синопсисите и да се състави ясна схема накъде отива сюжетът. Да речем, че целият процес от началото до края отне година.
Препоръчай ми филм?
Сложна задача, защото към голям киноман и изборът е голям… Бих препоръчал сериал – Leftovers. Мисля, че е задължителен.
Кой е любимият ти литературен герой (не твой)?
Със сигурност Алексис Зорбас от едноименното произведение на Казандзакис се нарежда сред любимите ми герои.
Какво мислиш за всички онези хейтъри, които не спират да пишат в групите за книги?
Нищо конкретно не мисля. Просто ми е странно откъде намират сили и време да се занимават с това. Виждам, че има хора, които не са чели Мамник, но се дразнят, че в момента книгата е толкова популярна и толкова много хора говорят за нея.
Аз не мога да разбера само как ние, българите, имаме комплекси и хем толкова много ни се иска целият свят да ни знае и да създаваме кино и литература на световно ниво, хем обаче… Ако може никой в България да не говори за успешните книги и филми. Няма как да станат и двете.
Какво не те попитах, а би искал да кажеш?
Може би бих искал да споделя, че съвсем скоро в платформата на Сторител ще излезе и новият аудиосериал, писан от мен – Пермафрост се казва и действието му се развива на базата ни в Антарктида, на остров Ливингстън. Премиерата му ще е на 21 февруари. Този път историята ще бъде озвучена от Александър Сано.
