Днес Велчова завера е синоним за неуспешно действие и предателство. Но някога първият самостоятелен опит за въстание в България под османско иго е хранел душите с надежда. Годината е 1835. Събитията се развиват около Великден (тогава – в началото на април). А главният герой се казва Велчо Атанасов, по прякор Джамджията.
Заможният търговец се е завърнал предната година от чужбина. И започнал да крои въоръжено въстание в Търновско. Като прототип служи гръцкото въстание от 1821 г. Филики етерия (Дружество на приятелите), в което са участвали и много българи. За търновското възприемат термина завера, или заговор. За разлика от гръцкото, усещано по нашите земи като наднационално – на всички православни християни под османска власт,
Велчова завера е следващата крачка
към осъзнаването на българските национални интереси. Основната грешка на организаторите ѝ е, че разчитат, заради гръцкия пример, на активна помощ от Русия. Парадоксът е, че вместо на въстаниците, Русия съдейства на османските власти.
Причината? Политически интереси, разбира се! Две години преди въстанието на търновските заговорници руската дипломация и Високата порта са в период на сближаване. Русия получава правото да контролира Проливите. Така че, едва ли е имала желание точно тогава да си разваля отношенията със султана.
Велчо обаче не разбира от интересчийство. В гърдите му бумти искрен копнеж за свобода. Той привлича около себе си активни дейци от Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско, Тревненско, от Горна Оряховица. Сред имената, които заслужават да помним и днес, са игуменът на Плаковския манастир (отец Сергий), Никола Гайтанджията, Димитър Софиялията, учителят Андон Никопит. Специална скоба отваряме за хаджи Йордан Брадата.
Еленският влиятелен богаташ е участвал и в гръцката завера. Спасява се от екзекуция, защото го хваща амнистията на султана. Помилването пристига навреме, за да спаси герои като хаджи Йордан, благодарение на един
българин с бърза стъпка
Името му е Цаню Попов. Той взел разстоянието от Цариград (днешен Истанбул) до Търново по преки пътеки за три дни и четири нощи! И ето че Йордан Брадата оцелява, за да влее силата си във Велчовата завера.
В нея се включва и майстор Колю Фичето от Дряново. Но не това е причината въстаниците да станат известни като дюлгерската армия. Димитър Софиялията започва да обикаля околностите на Търново, за да ги въоръжи. Визитите му са под предлог, че събира работници за поправка на разрушената варненска крепост.
Мнимите дюлгери в голямата си част остават неизвестни и до днес. Защото след разкриването на заверата списъците с имената им са унищожени.
Освен с оръжие, свитата се сдобива и с униформи, калпаци, знамена. На заседания в Търново и Елена изработва
план за въстание
което трябвало да бъде обявено на Великден през април 1835 г. Започва военно обучение на бъдещите въстаници – упражнения, строй, стрелба.
Велчо установява тесни връзки с българина Георги Мамарчев, служил в руската армия. Няколко години преди въстанието той е формирал отряд от хиляда доброволци, зачислен към руснаците. През 1829 г. под неговото командване тези доброволци са изиграли решителна роля за превземането на Силистренската крепост. Капитан Мамарчев получил орден и скъпоценна сабя лично от император Николай I.
Ролята на българина в организираната Велчова завера е да предвожда въстаниците при превземането на Търново. Там трябвало да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски и да продължат с въстание в Еленско, Габровско и т.н. Завземайки старопланинските проходи в Централна Стара планина. Това щяло да гарантира
автономно княжество
– база за бъдещи освободителни борби. План, който е осуетен. От предателство.
Еленският чорбаджия Йордан Кисьов (на когото хаджи Йордан Брадата е кръстник) разкрива на властите заговора. Защо го е направил, опитват да обяснят историците. Според някои, става дума за родствена вражда. Бащата на предателя някога убил брата на Йордан Брадата, за да му вземе имота и хубавата жена. Наследниците на убиеца се страхували от мъст. Затова издават поименно организаторите на въстанието.
В нощта на 4 срещу 5 април Плаковският манастир, където се намират повечето заговорници, е обграден от заптиета. В последвалото сражение се включват монаси от манастира, селяни от околията и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода. Малцината измъкнали се въстаници са разбити до еленското село Средни колиби.
Манастирът е опожарен и ограбен. Същото сполетява и съседния Капиновски манастир. Арестувани са Георги Мамарчев, Андон Никопит, отец Сергий, Йордан Брадата и много други. За да изтръгнат признания и имена на съучастници,
турците измъчвали организаторите жестоко
Ако сте със слаби сърца, не четете подробностите за финала на Велчова завера по-надолу!
- За ужасяващите мъчения над игумена на Плаковския манастир пише Георги Раковски: „Бедний Сергий притърпе най-големи мъки турски. Извадиха му зъбите с клещи един по един. Забиваха му борина под ноктите и го гориха на огън. Вадиха му очи и други неизказани мъки му наложиха неверни поганци. Той е достоен да се числи в ряд на светия великомъченици, понеже издъхна от такива мъки за вяра и отечество.“
- П.Р.Славейков разказва за издевателствата над други бунтовници: „Набивали им клинци под ноктите, стягали им слепите очи, та им изкачали същите очи на два пръста, вадили им червата, за да изкажат и други съзаклятници, но те не изказали.“
- В нечовешки мъки издъхва Велчо Джамжията: „Късали и скубели ноктите му, стискали и усуквали месата му с нагорещени клещи, окачвали му конска торба на главата с негасена вар и я тупали отдолу… Като не казал нищичко, му потрошили свирките на краката, смазали главата му в дървета и почти мъртъв го изнесли от затвора рано сутринта с каруца и го обесили на Баждарлъка пред дюкяна му.“
Трудно понасяме само изчитането на мъченията, изтърпени от въстаниците с мълчание. Но тази част от историята не бива да бъде прескачана, защото е доказателство за висините на подвига им.
Въпреки предателството, извършено от един,
Велчовата задруга си остава вярна докрай
Гордият дух и мъжественост на заловените спасява останалите съзаклятници. Вбесени, турските власти в Търново устройват набързо полеви съд, без знанието на Цариград. Присъдите са смърт чрез обесване.
На Дервентската порта по пътя към Преображенския манастир увисва Димитър Софиялията. Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията са обесени на Марино поле (Западна порта). Отец Сергий, след мъченията, е заточен в Мъглижкия манастир, където скоро умира. Иванаки Йонков Кюркчията е обесен в Ловеч на 14 април. Антон Никопит заминава на заточение в Цариград.
В Силистра, която тогава е под временна руска окупация, е разкрито второ ядро на заверата. В него участват доста бесарабски българи. Руският император нарежда всички, които не са руски поданици, да бъдат предадени на османските власти. Заговорниците с руско гражданство са изпратени на заточение в Сибир. А бившият руски офицер Георги Мамарчев е заточен на остров Самос.
Велчо Джамджията увисва на бесилото на търновския Баждарлък, където днес
площадът носи името Велчова завера
Там е издигнат и едноименният паметник с релефните символи на заверата: кръст, меч и евангелие. Самият Велчо успява преди смъртта си да се изповяда. Заръчва на отеца:
„Продайте най-скъпото в дюкяните ми. Купете едно бакраче масло и запалете всички кандила в църквата Свети Консtантин. Да греят и светят тия кандила, както грееше моята душа за свободата на България!“
В знак на протест срещу турските репресии търновци решават да не се черкуват на Великден. Навръх празника във всички местни църкви светели запалени кандила! Ала обителите останали пусти, без посетители.
Може би това е първият мълчалив протест в историята ни. И първият знак на вяра, че може да има българска армия. Няма и 30 години по-късно синът на хаджи Йордан Брадата – Христо Хаджиюрданов Брадел, взима участие в Първата българска легия, организирана от Раковски в Белград.
