Великден или Възкресение Христово е един от най-светлите празници за всички хора. В религията това е денят, в който Иисус Христос възкръснал, три дни след като бил разпънат на кръста. Великден винаги се празнува в неделята след „пролетното пълнолуние“, а цялата седмица от понеделник до неделя се нарича Страстна седмица. Най-характерни за този ден са
боядисаните яйца, козунаците и великденският хляб
както и специалната тържествена литургия в нощта на събота срещу неделя в църквата.
Съществуват и други вярвания и схващания, разпространени в различните краища на България. Ето най-интересните от тях.
В някои райони на страната хората:
- Все още използват сварена вода от растения и билки с различен цвят (коприва за зелено, орех или люспи от лук за жълто, чушка или брош за червено) вместо купени оцветители за боядисване на яйцата.
- Не работят на „Разпети петък“. Смятат, че ако някой пренебрегне тази забрана, ще си навлече само беди и нещастия.
- Задължително си обличат нови дрехи на Великден.
- Вярват, че на този ден можем да си намислим нещо, като държим монета в едната ръка. Ако желанието е светло и чисто, то ще се сбъдне.
- Най-възрастната жена в семейството боядисва първото червено яйце. Тя прави кръстен знак на челата (в други краища потърква бузите) първо на децата, след това и на останалите членове на семейството за здраве. Това яйце трябва да се пази до следващия Великден, когато по черупката му се гадае за плодородието през годината.
То се слага пред иконата на Дева Мария, а на някои места в страната го заравят на нивата за берекет и да пази реколтата.
- Всеки, който е решил да посрещне празника в църквата, пали свещичка, която пази да не изгасне възможно най-дълго и трябва мълчаливо да отнесе до дома си.
- Първото счупено яйце след чукането се обелва и се разделя между членовете на семейството. Всеки трябва да получи по хапка от него.
- Изрисуват горещите яйца с восък и след това ги потапят в боята. Така яйцата стават красиви и разнообразни.
- Замесват тестото за Великденския хляб в четвъртък, а го пекат в петък или събота.
- На Великденската трапеза слагат задължително зелена салата и агнешко месо.
- В продължение на 40 дни след празника вместо „Добър ден“ се поздравяват с „Христос Воскресе“ – „ Воистина воскресе“.
- Изсипват червената боя за яйца в градината „на място, където се не тъпче“, за да пази къщата от беди през цялата година.
- В сряда (преди Великден) жените спират да работят. Бабите казват, че който продължи да работи, ще загуби уменията си за цяла година.
Връзват здравец и червен конец на съда, в който варят яйцата.
- Великденското хоро се играе без прекъсване 3-те дни на Великден, а в други райони продължава цяла седмица до следващата неделя.
- В китното родопско село Драгиново, до ден днешен се правят т.нар. “подкитени яйца“. Те се украсяват със снопчета от разноцветна вълнена прежда, залепена с восък, върху предварително изрисувано яйце. Дават се от млади момичета на техните избраници и бъдещи сватове.
- В понеделник след Великден извършват обичаят „люленки“. Всички отиват на място извън селото. Избира се дърво и на него се връзват люлки. Мъже, жени и деца се люлеят, за да се предпазят от змейове и болести.
- Младите невести сменят по няколко пъти своите ръчно направени носии и дрехи, за да покажат на бъдещите си свекърви своята сръчност и умения в шиенето и бродирането, докато играят на Великденското хоро.
- На втория ден на Великден („разтурни понеделник“) се прави „размятване на яйца“. Момите и момците застават на някоя поляна едни срещу други и започват да търкалят червени яйца помежду си. Ритуалът се прави за предпазване от градушка и за плодородие.
- В срядата след Великден в района на Странджа и в бургаско се извършва обичаят Мара Лишанка. Момите от селото правят кукла от чехли, която прилича на булка и носи това име. Нареждат се в полукръг и започват диалог с Мара Лишанка под формата на песни. Ритуалът се прави за плодородие, за дъжд, както и за предпазване от градушка, магии и болести.
- В сряда след Великден се играе „Ладиното хоро“. То минава под кърпа, която държат две момичета – едната от вътрешната страна на хорото, другата от външната. В някои райони вместо кърпа се държи дървен прът от момчета. Хорото е съпроводено с много песни.
