Знаете ли къде и как е посрещнал Великден големият български поет Никола Вапцаров през 1940 г.? Денят е всъщност 28 април. Вапцаров заедно със съпругата си Бойка, в компанията на четирима от приятелите им с половинките си, решават да посрещнат празниците в Черепишкия манастир – място, което са посещавали и където са изкарали чудесно.
За съжаление този път нямат късмет.
Времето е дъждовно
и групата не може да се наслади на екскурзията си в прекрасното Искърско дефиле. Вместо това приятелите остават в спалните помещения на общежитието на духовното училище и прекарва времето си в разговори.
Година преди това Никола Вапцаров преживява един от най-хубавите си излети на същото място. Слънцето се усмихва, дърветата цъфтят, а поетът заедно с жена си Бойка и техните добри приятели – журналиста Антон Попов и художника Стоян Сотиров, не се спират и за минута.
На 8 април компанията слиза на малката черепишка гара, за да прекара три дни сред уникалната местна природа.
„Очаквахме с интерес тази екскурзия. За нея се бяхме подготвили добре. След като се настанихме в спалните на духовното училище, Кольо (Никола Вапцаров) и Дончо (Антон Попов) пожелаха да се разходим до мястото, където баба Илийца, героинята от разказа на Вазов „Една българка”, е преминала река Искър със своето болно внуче”, споделя пред кореспондента на БНР Кирил Андровски през 1978 г. съпругата на Вапцаров Бойка.
Тя разказва, че по време на излета поетът и неговият приятел Антон Попов се отдали на спомени за своите близки – майки, сестри, баби, съседки, които помагали на комитите в борбата с поробителите. Литературата била любима тема на Вапцаров.
Като ученик в машинното морско училище във Варна Вапцаров бил влюбен в поезията на Яворов
Излетът на Вапцаров приятелите му продължил с разходка до друго приказно място. Групата от София се насочила към близкото село Лютиброд, за да види невероятните отвесни бели скали – Ритлите.
„Не мога да забравя възторга, младежкия жар на Бойка, Кольо и Дончо. И сега пред мен израстват тримата, хванати за ръка един за друг, да маршируват по шосето и да пеят бойки и възторжени песни. Удивяваха ме със своя оптимизъм,” разказва години след това художникът Стоян Сотиров.
Тогава той носи със себе си фотоапарат и документира голяма част от разходката с приятелите си в Балкана.
Сотиров споделя, че Вапцаров също бил запален почитател на фотографията и още като ученик във военно-морското училище притежавал малка фотокамера. Затова не се сдържал и също направил няколко кадъра на т. нар. Алекова скала, недалеч от Шишмановата пещера край шосето Мездра-Елисейна.
