Не харесвам политици. Но един момент от последната, прощална реч на Барак Обама докосна. Докосна много от тези, които го слушаха. Защото те чуха не напускащия Белия дом американски президент, а съпруга и бащата. Чуха човек, който умее да обича и не смята, че да показва тези свои чувства е слабост.
Този кратък, но специален момент издигна
човека Обама
в очите ми. Защото да благодариш, макар и нещо толкова естествено и лесно на пръв поглед, е жест, който малцина правят. Да не се самозабравяш, да останеш стъпил здраво на земята и да цениш най-близките си, които правят жертви, за да останеш ти на върха… това е присъщо единствено на силните хора.
Ще си спестя излишни думи в преразказване и анализ. Наместо тях ще ви срещна с онзи кратък, но така вълнуващ момент от прощалната реч на Барак Обама. Моментът, който разплака дъщеря му Малия, накара половинката му Мишел да се усмихне и разчуства всички останали. Защото тези редове заслужават място в нашата рубрика за велики речи – със своята простота и искреност, които докосват повече от всичко друго.
“Мишел ЛаВон Робинсън… За изминалите 25 години ти не само беше моя съпруга, майка на децата ми. Ти беше моят най-добър приятел.
Ти пое роля, която не си искала и я направи своя собствена. С елегантност и кураж, и стил, и добро чувство за хумор.
Ти направи Белия дом място, което принадлежи на всеки и новото поколение ще има по-големи цели и амбиции, защото има теб като модел на поведение.
Гордея се с теб и страната се гордее с теб
Малия и Саша, при най-странни обстоятелства, вие станахте страхотни млади жени. Вие сте умни и красиви, но много по-важно – вие сте мили, мислещи и изпълнени със страст.
Вие носихте тежки отговорности през тези години под светлината на прожекторите с такава лекота.
От всичко, което съм направил в живота си, се гордея най-много с това, че съм ваш баща.”
