Знаете ли защо 19-и април е обявен за Деня на велосипеда? Едва ли някога ще се досетите, ако някой не ви подскаже или направо не ви разкаже историята на този ден. Главни действащи лица са бащата на ЛСД-то – Алберт Хофман, доза ЛСД и колелото на учения.
Всичко започва през 1938 г. в лабораториите на швейцарската фармацевтична компания Сандоз, където по полусинтетичен път
химикът Алберт Хофман
изолира мощно психоактивно вещество от алкалоиди на паразитната гъба мораво рогче. Първоначално швейцарецът нямал ни най-малка представа, че откритието му е наркотик, който предизвиква халюцинации и емоционални разстройства, и изкривява възприятията за време и пространство. Т. нар. диетиламид на лизергиновата киселина, познат като ЛСД, трябвало да бъде включен в приготвянето на лекарство за третиране на сърдечно-съдови заболявания.
Един ден, пет години по-късно обаче се случило нещо странно. Швейцарецът приел съвсем малко количество от синтезираното ЛСД, попаднало върху пръста му и направил ново откритие. Тази субстанция била много повече от съставка за лекарство. Тя самата била “лекарство”. Алберт Хофман усетил леко, но приятно замайване и по някакъв магичен начин се върнал обратно в годините на своето детство.
Три дни ученият анализирал и осмислял случилото се и взел ново решение. В името на науката той влязъл
в ролята на лабораторен плъх
и приел по-голяма доза ЛСД – 250 микрограма (с 50 микрограма повече от установената по-късно за нормална доза). И тук започнало приключението му в един по-шантав, изкривен и цветен паралелен свят. Или по-скоро пътуването му във времето и пространството. Час след приема на наркотика Хофман бил убеден, че съседката му е вещица, а той полудява.
През 1943 г. светът все още горял в пламъците на Втората световна война и поради наложените военни рестрикции швейцарският химик нямал достъп до автомобил. Затова Хофман решил да се прибере вкъщи с велосипеда си. Най-дългото, кошмарно и шантаво каране на колело в историята до този момент! Денят бил 19-и април. Години по-късно той е обявен за Ден на велосипеда от ЛСД ентусиастите, а тестваната от Хофман субстанция е използвана в психиатрични и правителствени експерименти.
“След известно време със затворени очи започнах да се наслаждавам на тази прекрасна игра на цветове и форми, която наистина беше удоволствие да наблюдаваш. След това заспах и на следващия ден бях добре. Почувствах се доста свеж, като новородено”, споделя
усещанията си след употребата на ЛСД
Алберт Хофман.
След велосипедната разходка ученият продължил експериментите с ЛСД като заедно с него в тестовете се включили и негови колеги. Хофман бързо си дал сметка, че откритието му няма да има лек живот, нарекъл го “моето трудно дете” и дори му посветил книга с такова заглавие.
“ЛСД е просто едно средство, което трябва да ни превърне в такива, каквито трябва да сме.”
През 50-те и началото на 60-те години халюциногенът се използвал активно и сравнително успешно при лечението на различни психични разстройства в САЩ и Великобритания. Швейцарецът вярвал, че то може да бъде използвано както в психиатрията, така и за да спаси света от разрушителната дейност на обществото. През 1965 г. компанията Сандоз обаче преустановила производството на наркотичното лекарство, а година по-късно то било официално забранено в Америка.
“Създадох ЛСД като лекарство. Не съм виновен, че хората злоупотребиха с него”
защитава творението си швейцарският химик.
Алберт Хофман посвещава повече от 40 години от живота си на изследователска дейност в Сандоз, оглавявайки отдела по естествена медицина. Пенсионира се на 65-годишна възраст с архив от над 100 научни статии, няколко издадени книги и още едно значимо откритие – метергина – медикамент, използван в гинекологията за спиране на кръвоизливи и свиване на матката. Името му обаче остава завинаги в човешката история като бащата на ЛСД-то.
