Венета Нейнска е пианист, педагог и артистичен директор на Модо България. Тя получава образованието си в изключително престижните Южнокалифорнийски университет в Лос Анжелис и Guildhall School of Music в Лондон. Преподава вече 10 години като работи както с професионални музиканти, така и с напълно начинаещи ученици. Създател е на редица музикално-образователни проекти като Концерти на възглавници, Музикално училище на възглавници и фестивал SM&RT (Музика и субтитри).
Венета вярва силно в положителното въздействие при прилагането на фундаменталните принципи за музициране във възпитанието на децата и преподавателската дейност, както и в безценното влияние на досега с музиката от най-ранна детска възраст. Българската пианистка е сред лекторите на Образователна конференция: Развитие на детето в социалната среда, организирана от Институт Монтесори България на 17 септемри в Sofia Event Center в мол Парадайс Център. Ето какво сподели пред Lifebites.bg Венета Нейнска за богатството на музиката и влиянието ú върху развитието на децата:
Венета, какво възпитава музиката у децата? Как им въздейства на неврологично и емоционално ниво?
Не съм експерт в неврологичната област и не мога да дам обяснение за въздействието на музиката по научен начин. По тази тема има стотици трудове от професионалисти и е категорично потвърдено, че звуците влияят на човека по един или друг начин. Още Питагор е направил своите предположения и изследвания в областта, които, макар и отчасти спорни, се изучават и имат предвид до ден днешен.
Аз лично не съм привърженик на идеите за митологизиране на музикалното въздействие. Смятам за безспорен факта, че хората променят настроенията, усещанията и мислите си вследствие на дадена мелодия или ритъм, но не мисля, че можем да построим една рационална схема, чрез която да предвиждаме и ръководим
човешката емоционалност
Най-голямото богатство на музиката се крие в дълбочината и разнообразието от емоционални състояния, които тя може да изрази. Състояния, които много често не могат да бъдат описани с думи или изказани, чрез друго изразно средство. Пълното опознаване на нейния безкраен емоционален хоризонт вероятно е невъзможно за осъществяване в рамките на един човешки живот, но именно в тази необятност се съдържа ценността на музикалното изкуство.
Къде е разликата между професионално музикално образование и използването на музиката в процеса на учене?
Традиционното професионално музикално образование прилича доста на сериозната спортна подготовка. Ако едно дете в семейството преминава по този път, то цялото семейство (а в много случаи и други членове на фамилията) е ангажирано с тежкия график на репетиции, подготовка за изяви, пътувания и различни изпитания, през които преминава бъдещият музикант. Това е едно много различно детство. Със сериозни отговорности, често лишения, но и, разбира се, огромни радости от постигнатото.
Говорейки за музикално образование – кога е моментът да започнем с него?
В България постепенно навлизат различни форми на все по-ранен досег с музиката. Програми за деца под 5-годишна възраст като Малкият музикант, групови занимания за деца под 3-годишна възраст, дори курсове за бебета и майки. А вече има и няколко опита за концерти за бременни. Говорейки за музикално образование, е важно да отличим заниманията за удоволствие и обща култура от тези с цел професионално развитие.
Вторият тип е бил доминиращ в нашата страна по социалистическо време, но първият е значително по-естествен – всеки човек може да намери ползите за себе си от развитото отношение към музикалното изкуство. Твърдо вярвам, че никога не е твърде рано за едно
дете да бъде ангажирано с музика
но никак не е необходимо това да става по задължение. Напротив – колкото повече елементи на игра и лекота в изискванията и очакванията придружават заниманията, толкова по-успешни и пълноценни ще бъдат те.
Включването на музиката в процеса на обучение е с цел обща култура и обогатяване базата от знания, които едно дете натрупва в училище. Музиката би могла да е ключов фактор в начините, по които детето структурира мисълта си, запаметява, разсъждава и взима решения. Но за да се достигне до максималния ú положителен потенциал, тя следва да е инкорпорирана адекватно за съвремието ни и възрастта на децата в учебната програма.
Има ли инструмент за всеки различен детски темперамент? Как да наблюдаваме децата и да разберем кой е техният?
Най-добрият начин е детето да има възможност да опита различни типове инструменти – клавишен, струнен, духов, ударен. Сръчността, лекотата и удоволствието, с които борави с тях, насочват най-точно в избора.
Колко често според вас трябва да присъства предметът Музика в училище и каква е формата, която ще провокира любопитството у децата?
Музиката следва да заема няколко часа седмично в програмата на всяко дете, но в идеалния случай формата трябва да е съобразена с индивидуалността на ученика. Някои деца биха предпочели групови занимания, други – индивидуални. Има деца с повишен интерес към импровизация и създаване на музикално съдържание, други се чувстват по-добре, когато има ясна рамка и правила за развитие…
Всяко дете може да бъде заинтригувано по свой собствен начин, но само ако преподавателят има необходимите умения, знания и желания да го допусне и насърчи. Така че в крайна сметка формата следва да бъде определяна от преподавателите, водени от посоката, която им задават децата.
На колко започна вашата връзка с пианото? Помните ли емоцията, която предизвика инструментът във вас?
Историята е много интересна, защото започнах да свиря на петгодишна възраст с една единствена цел – да приличам на голямата си братовчедка и в частност да нося красивите рокли, които тя обличаше за сцена! Разочарованието ми беше огромно, когато установих, че целта ми ще се изпълни бавно, трудно и с
безкрайни часове репетиции…
В началото родителите ми нямаха възможност да ми купят пиано, затова се упражнявах на… картонена клавиатура. В последствие имах мой собствен инструмент – красиво старо пиано, с което станахме неразделни съучастници в музикалните дела.
Какво мисли Вашият син за класическата музика? Кое откроявате като най-важното в общуването с него в тази ранна училищна възраст?
Класическата музика за сина ми е част от неговото ежедневие. Той е присъствал на стотици концерти, познава много мои колеги музиканти, свидетел е на безкрайните ни репетиции у дома. Освен това, той винаги е бил участник в новите музикални програми, които създавах в Модо, така че е натрупал също богат теоретичен и практически запас от познания за музиката.
За мен именно това разнообразие и естественост в неговото съприкосновение с музиката са най-ценни. Независимо какъв път избере в живота си, аз съм сигурна, че музиката винаги ще остане важна и неделима част от него, която единствено ще му помага в израстването и развитието му.
Темата за ученето, за образованието е много актуална напоследък. Вашето мнение като родител и музикален педагог – какво е нужно да се промени в системата, в подхода на преподаване?
Има няколко основни световни тенденции, които изцяло подкрепям. Емпатията, възпитавана и предлагана като модел на поведение, свободата в избора на изучаваните теми, както и в начина на тяхното изучаване, както и практичността на знанията.
Без любов и емпатия
днешните деца не могат да виреят. Концепцията за задължения и дисциплина им е изцяло чужда и подходът към тяхното доверие е единствено – чрез скъсяване на дистанцията и създаване на близки отношения между преподавател и ученик.
Свободата си те смятат за даденост и за нищо на света не биха се отказали от нея. В крайна сметка това беше целта на нашето време, този почти истеричен стремеж към абсолютната свобода на слово, избор, действия… Следва да приемем, че сме спечелили, защото децата ни не допускат алтернативна форма на съществуването си. Следователно ако желаем да ги задържим в училищната система, то трябва да им осигурим този абсолютен за тях фундамент.
Практичната насоченост на обучението също се явява важна тема, поради факта, че има все повече нови професии, които изискват нови умения. Не е реалистично да очакваме от толкова масово средство като образователната система да възпитава децата ни и да ги изгражда като личности.
Това е работа на семейството, обществото, социалната среда и най-вече на индивида. Образованието като система може да посочи методите и да даде конкретни умения. Колкото по-практически насочени са те, толкова по-лесно ще оценяваме системата като успешно функционираща.
