La Serenissima – Пресветлата. Място на изява, роден град или последен пристан на велики умове, изумителни таланти, реализирани са чудеса на науката, техниката, архитектурата и изкуството. Антонио Вивалди, Томазо Албинони, Клаудио Монтеверди, Марко Поло, Тициан, Каналето… От Х век една от водещите военноморски, политически и търговски сили в Европа. 118 острова, 177 канала, а над тях – 450 моста. Това е Венеция!
Смятана за най-красивия град в света, със сигурност един от най-популярните. За Венеция е изписано толкова много, говори се толкова често. Пресветлата има по нещо за всекиго… А в този текст ще ви разкажа как видяхме някои от
основните забележителности на Венеция
аз и семейството ми, когато дъщерите ни бяха едва 4-годишни. Да, определено си струва да се отиде там, дори само за ден. Пък даже и с толкова малки деца.
Площад Сан Марко
Всички сме виждали снимки на познати и непознати, които при първото си стъпване на площад Сан Марко задължително се снимат с ята гълъби, пикиращи над главите им и кацащи буквално където намерят свободно местенце по изпадналите във възторг чуждоземци. И ето, че когато дойде и нашият ред за тази венецианска типичност, главните герои просто ги нямаше. Тук там по някой заблуден гълъб, но дори да му подадеш нещо в шепа, гледа отдалеч недоверчиво и не смее да се приближи. Причината – вече е забранено храненето им от туристите, а нарушението се наказва с глоба. И все пак може и да имате късмет, ако по случайност ви е останала някоя трохичка от обяда и действате бързо, преди някой да е забелязал.
Между Двореца на дожите и Библиотека Сансовино се намира Пиацетата, където до 1536 г. е имало пазар за хранителни продукти, а впоследствие там се изпълнявали смъртните присъди. В единия ѝ край се намират прочутите мраморни колони, които са докарани от Изтока през ХІІ в. На едната е поставен бронзов крилат лъв – символът на Венеция, а на другата се извисява
първият патрон на града – св. Теодор
В другия край на Пиацетата, в началото на площад Сан Марко се намира друг от символите на Венеция – Кампанилата (камбанарията) на базиликата Сан Марко, издигаща се на близо 100 м. височина. Построена е през ІХ-Х век и оцелявава в продължение на векове до 14 юли 1902 г. Тогава заради некачествени строителни работи по реконструкцията ѝ рухнала, за щастие без да вземе човешки жертви. 10 години по-късно е възстановена в предишния си вид и официално открита на 25 април 1912 г. – в деня на покровителя на Венеция Св. Марко.
В северната част на площада е известната Часовникова кула, построена между края на ХV и средата на ХVІІІ век. На плоския ѝ покрив два бронзови мавъра вече векове наред отбелязват всеки нов час с камбанен звън. Под тях на фона на звездно небе е крилатият лъв – символ на Серенисима. В ниша под него са разположени Мадоната с Младенеца. Два пъти в годината – на Богоявление и на Възнесение, правоъгълниците отстрани на Мадоната и Младенеца се отварят като порти и през тях на всеки кръгъл час преминава поклонението на влъхвите – тримата царе на Изтока, предвождани от Ангел Господен. Най-отдолу на Часовниковата кула се намира и самият часовник. Той е с много сложен механизъм и показва смяната на сезоните, навлизането на слънцето в зодиакалните знаци, часовете и фазите на луната.
Дворецът на дожите
Построен около 1340 г. като място за заседания на Венецианския сенат. Сградата е завършена в началото на ХV век. В нея са концентрирани 700 години история като владетелска резиденция и седалище на управлението на Републиката.
Разходката започва от вътрешния двор, в който се намира прочутата Стълба на гигантите. Това е мястото, на което дожът встъпвал официално в длъжност, застанал в горния ѝ край, между фигурите на Марс и Нептун. От двора се разкрива цялото великолепие на венецианската ренесансова архитектура. Странично се виждат и куполите на базиликата Сан Марко, която дълги години е била частен параклис на дожите и едва от времето на Наполеон е превърната в обществена сграда.
Интериорът на двореца е повече от впечатляващ. До държавните апартаменти се стига по Златната стълба. В миналото по нея са се изкачвали само важни гости и високопоставени лица. Днес е вход на двореца, олицетворяващ богатството и блясъка на една от най-великите републики в световната история.
В двореца на венецианските дожи частните апартаменти са съхранили само фреските и украсите.
Липсва всякакво обзавеждане
Причината – длъжността на дожа била пожизнена, но не и наследствена. След смъртта на конкретен венециански управник, семейството му се оттегляло в частния дворец на фамилията с цялото си имущество, а на тяхно място в Двореца на дожите се настанявало семейството на новоизбрания управник на Републиката, носейки със себе си цялата покъщнина.
Голяма част от двореца е унищожена при пожар през 1577 г., но въпреки това и до ден днешен това е една от най-богатите съкровищници на венецианското изкуство и история – с изящни фрески на Тинторето и Веронезе, на Джовани Белини и Карпачо, на Тициан и Дзелоти.
В двореца има не една и две огромни зали – големи пространства без нито една колона, която да ги пресича. Най-впечатляваща е залата на Големия съвет, разположена в южното крило на двореца. Размерите ѝ са внушителни – 54 м дължина, 25 м ширина и 15 м височина. Таванът е плосък, пищен, очевидно тежък от богатството на украсата.
В тази зала се събирали всички граждани на Венеция
имащи избирателни права, чийто брой през вековете от 300 достигнал до 1600. След изграждането ѝ, тя била украсена с шедьоври на Тициан, Веронезе, Тинторето и др. Но всички творби били унищожени при пожара от 1577 г. Скоро след това била направена пълна реконструкция на залата. На стената в дъното на залата, зад тронния подиум, днес се намира внушителното (17 на 22 м) платно Рай на Якопо Тинторето и сина му Доменико, изпълнено през 1590 г. Това между другото е най-голямата маслена картина в света!
На много места във Венеция и особено в Двореца на дожите могат да се видят т.нар. Бока дел Леоне или Устата на лъва – релефни изображения с процеп, в който всеки можел да пусне донос срещу свой съгражданин. Надписите под тези процепи указват вида на доносите, за които се отнасят – данъчни измами, лихварство, лоши търговски практики. Най-страшни били процепите в самия дворец, защото те се отнасяли до държавна измяна и политически прегрешения.
Другото място, което е мрачно свързано с тази ужасяващи процепи, е залата на Съвета на десетимата – управляващото тяло на Венеция. Те представлявали и за тях действала Тайната полиция на Рeпубликата. Функционирали като трибунал за политически престъпления. Десетимата били оглавявани винаги от настоящия дож. Имали изключително сурово отношение към всекиго, заподозрян в държавна измяна. Наказанието обичайно било смърт за провинения (или оклеветения), но често и за цялото му семейство. И съответно, немалка част от работата на Десетимата намирала повод в
доносите, преминали през лъвската паст
Едва ли е случайно, че залата на Висшия съвет на Десетимата е едновременно пищна и мрачна. Точно както и делата, с които се занимавали заседаващите в нея. От тавана гледа мрачно Зевс, който с мълнията си поразява пороци. Оригиналът е на Паоло Веронезе и понастоящем се съхранява в парижкия Лувър, а тук е останало копие.
Точно над тази зала се намират т.нар. пиомби – затворническите килии, в които някога са лежали Джакомо Казанова, Джордано Бруно, Даниеле Манин. Това са сигурно най-зловещите затворнически килии в историята. Таванът и стените били облицовани с олово, което през лятото нажежавало въздуха като в пещ, а през зимата го изстудявало като във фризер.
Съседна на залата на Десетимата е малка зала, в чиито стени има нещо като шкафове. Тяхната вътрешност всъщност е онова, което е отвъд Устата на лъва. А от другата страна на съответната стена се намира точно такъв релеф с процеп за донос. Следващата зала пък е на Трите глави на Десетимата. Това са били държавните инквизитори. Можете сами да си представите какъв е бил пътят на доносите и колко бързо е достигал до Трибунала.
Разбира се, веднъж попаднали в Двореца на дожите, няма как да не преминем и през затвора, до който се е стигало по прочутия бароков Мост на въздишките. От него осъдените зървали за последно родния си град. Килиите са мрачни, влажни, силно потискащи. Стените на тази част от двореца са видимо дебели и непреодолими, черни и навяващи полъха на смъртта до ден днешен.
Базиликата Сан Марко
Една от най-прочутите базилики в света е била частен параклис на дожите. Построена е през 823 г. като храм за съхранение на мощите на евангелиста Св. Марко, който впоследствие станал покровител на града. През 927 г. е унищожена от пожар. А век по-късно е изградена отново по плана на византийските църкви, с гръцки куполи. Стените са декорирани с елементи на източните култури – византийски, арабски и ренесансови мотиви съжителстват заедно в тази буквално златна базилика.
По фасадата ѝ има прекрасни византийски барелефи; арки, покрити с мозайки и украсени с готически шпилове; а на терасата пред остъклената централна арка са поставени прочутите 4 бронзови коня, които навремето били позлатени. Това са древногръцки шедьоври, донесени от Константинопол във Венеция през 1204 г. от един от най-прочутите дожи Енрико Дандоло. В края на ХVІІІ в. Наполеон отнася конете в Париж, но няколко години по-късно те отново се връщат в лагуната. По време на световните войни са били надеждно скрити, за да не станат отново обект на посегателства. Към днешна дата оригиналите се съхраняват в музея на базиликата, а фасадата се краси от техни копия.
В интериора на базиликата онова, което прави най-силно впечатление, е
огромното количество злато
по стените и таваните. По източна традиция предната част на храма е отделена с иконостас, тук украсен с мрамор. В главния олтар се съхраняват мощите на Св. Марко, а над него е разположен средновековният ювелирен шедьовър Пала д’Оро (Златен образ).
Пала д’Оро е поръчан още през Х век на майстори от Константинопол. Изработен и допълван в продължение на няколко века със седеф, благородни метали и скъпоценни камъни – диаманти, рубини, топази, изумруди. Съдържа изображения на Христос и Богородица, Архангел Михаил, светски фигури като византийските императрица Ирина и император Йоан ІІ Комнин и др.
По уличките на Венеция
Тесни, от сградите мирише на старо, а едно до друго са наредени магазинчета със сувенири, модни стоки и разбира се маски, венецианско стъкло и дантела, гоблени. Днес изглеждат романтично, но в средните векове тези малки улички със залепените една до друга сгради и застоялата вода в каналите, са създавали много проблеми на жителите си. Когато избухнела епидемия, заразата се разпространявала със светкавична бързина. Не е имало как да се изолира един квартал от друг.
А появяла ли се чумата, тогава ставало страшно. Настъпвал същински мор. През XIV век огромна част от населението било погубено от Черната смърт. Тази епидемия е може би най-печално известната в историята. Но за щастие, не е останало нищо от тогавашните миазми, нечистотии и зарази. Сега е достатъчно безопасно да се пошляеш по улиците, да погледаш каналите с преминаващите гондоли и да хапнеш парче пица, небрежно приседнал на някое стъпало.
От площад Сан Марко през едноименния квартал излизаме на моста Риалто, от който се разкрива чудесна гледка към Канале Гранде (Големият канал). Риалто е основният венециански остров, от който започнало изграждането на града. Едноименният мост е
най-старият от всички в лагуната
Първоначално бил дървен, но през 1444 г. окончателно рухнал и впоследствие бил изграден до съвременния му вид. От двете му страни е пълно със сувенирни магазинчета и сергии, малки ресторанти и кафенета, сладкарнички със страхотен италиански сладолед. Под него има много спирки за гондоли.
По тъмно се качваме обратно на влака и се сбогуваме с великолепната Серенисима. Краката ни пулсират от умора, чувстваме се психически натоварени от тълпите туристи, които е трябвало да преодоляваме не веднъж. Но сме доволни от решението си да отидем там. Дори малките ни момиченца не са се оплакали нито веднъж през целия ден, събирайки хилядите впечатления в малките си главици. Те са убедени, че са били в двореца на Ариел, че са яли най-сладкия сладолед и най-вкусната паста и заредени с приключенски дух питат – „А утре къде отиваме?“
