Познавам ги от няколко години. Те са от хората, които срещам случайно и винаги има какво ново да ми кажат. Дежурното – “А, всичко си е ок. Добре сме.” – не може да го чуеш от тях. Не защото не са добре, а защото всеки път има с какво да те изненадат, да съобщят за нова награда, за участие на кино фестивал, нов филм, върху който работят.
През 2008 г. създават филмовата компания Активист 38 след успешната им съвместна работа по документалния филм Заради Леля Снеже. Весела Казакова е актриса, а Мина Милева е режисьор. Виждаш ги и ти е ясно – те са екип. Постоянно работят, но малко хора разбират, защото тихо и кротко отиват някъде, за да си приберат поредната награда от някой фестивал. Както в последните 2 години се случва за филма За чичо Тони, Тримата Глупаци и ДС. Много се изписа за него,
Мина и Весела бяха изправени в класната стая
за да им издърпат ушите. И всичко това, защото разказаха историята на един човек, който също стои зад култовите трима глупаци на Доньо Донев, но за чието съществуване не се знаеше – Антони Траянов (чичо Тони). Възмутените разбирачи избутаха в ъгъла Весела и Мина и ги наказаха с вдигнати ръце. Двете им показаха среден пръст по най-елегантния начин – продължиха да работят, да пътуват и да обират награди, с които дори не парадират. Като една от последните – от Ню Йоркския фестивал за независимо кино – Бушуик, която според Мина е дошла съвсем неочаквано.
С Мина и Весела си говорим за българското кино, наградите, страховете и колко е важно да не се отказваш. Вижте какво казаха за Lifebites.bg:
ОТ КАКВО НАЙ-МНОГО СЕ СТРАХУВАТЕ?
МИНА: Освен най-големите страхове, които всеки човек има за близките и семейството, май доста ме е страх от тъмното и студа. Те ме депресират. Когато има слънце, всичко е наред.
ВЕСЕЛА: До съвсем скоро ме смразяваше мисълта за смъртта, но в последните 2 години осъзнах, че всъщност това не е най-страшното, а това, че се изтрива всичко от паметта ни.
КАКВО ВИ ПРАВИ СПЕЦИАЛНИ?
МИНА: Хващам си шапката и си тръгвам. Правила съм го няколко пъти в живота си в драматични ситуации и след това съдбата ми е предлагала по-добри възможности. После един човек ми каза, че
лесното напускане на работното място е знак на професионализъм
Можеш да си тръгнеш, защото си уверен в способностите си. Възгордях се без да показвам, че съм имала много подобни случаи и реших да си го сложа в листата с добри качества.
ВЕСЕЛА: Отнасям се с ентусиазъм към нещата, които правя и никога не се отказвам.
В КАКВО СИ НАЙ-ДОБРА?
МИНА: Рисуване, мислене за рисунката насаме и в компания на чашка. Разбира се, трябва да са точните хора, на други би станало много скучно от такъв разговор. От там нататък дървеното философстване или по-скоро как рисунката би могла да стане по-добра, или от кои щрихи би могла да се лиши ми помага да достигна до стилизацията на една обща визуална идея. Мисля, че съм добра в решението какво не ми е нужно, за да проработи една идея.
ВЕСЕЛА: Да случвам мечти!
СРЕЩУ КОГО ИСКАШ ДА ЗАСТАНЕШ И ДА МУ ЗАШЛЕВИШ ЕДИН ШАМАР?
МИНА: Откакто една наша опонентка по случая с филма Чичо Тони заяви публично в медиите, че ще зашлеви шамар на Весела Казакова, получих тотално разминаване с концепцията за шамарите.
ВЕСЕЛА: Не понасям, когато дете или младеж се държи грубо, обижда и се отнася снизходително към майка си. Била съм свидетел на такова държание и съм зашивала шамар.
ПРИЛИЧАШ ЛИ НА МАЙКА СИ?
МИНА: Много се надявам! Тя е страхотен човек, културен и образован. Боя се, че ми липсва нейния стремеж и работа за промяна в обществото. Знам, че може би звучи странно за човек израснал в социализма да променя обществото – те нямаха практическата възможност да го направят, но по своя тих и убедителен начин, тя винаги ме е насърчавала да не се страхувам и да съм твърда в позицията си.
ВЕСЕЛА: Повече на баща ми по неговата предприемчивост и енергичност, сприхавост и начертани планове, без много отклонения и залитания в настроения. А от майка ми съм взела мистичността, независимостта. Тя беше много лъчезарен човек и помагаше на хората. Всички я обичаха, искаха нейната компания.
Тя беше абсолютна фурия, работеше със замах и имаше страхотна интуиция за талант. Водеше театрална трупа, правеше десетки фестивали, пишеше сценарии. Аз понякога предпочитам да съм сама, ставам необщителна. Ицко Финци веднъж ми каза: “Ама ти не си била депресивна, както те мислех”. Аз се учудих, защото депресията е нещо, което трудно може да ме обземе.
Прочетете още… защо Бисер Маринов е набеден за лошото момче на българското кино.
КАКЪВ МУ Е ПРОБЛЕМЪТ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО?
МИНА: Че се бои да бъде искрено. Зрителят е много по-интелигентен, отколкото си мислим и той улавя и най-фините вибрации. Когато у нас като режисьори се появява страх или проблем и ние го игнорираме или смитаме под килима, това си личи на екрана.
ВЕСЕЛА: Изпипването до 100%. Всичко е добре донякъде, после едно малко нещо не е донаправено и зарязано, някой се е фръцнал и отишъл на сватба, там са се случили едни поразии и така… трябва да си поставяме високи летви.
Дадох си сметка, че хората се изчерпват и им писва, и трябва непрекъснато да ги ръчкаш, да ги мотивираш, за да стане. Мен по-скоро ме притеснява в някой филм като няма тема, нещо, което да те поведе и да не те пуска. Много е лесно да се правят умозрителни неща с драматична музика и претенция, по-трудното е да се направи комуникативен филм. Аз съм за второто и много ми се иска в нашата работа с Мина като автори да постигаме това. “Чичо Тони” стана комуникативен и интересен, стана кино.
МОЖЕ ЛИ УСПЕХЪТ ДА ТЕ ПРЕВЪРНЕ В КУЧКА?
МИНА: Никой не е застрахован. Това е като въпросът: “Можете ли да полудеете?” Надявам се не, но на всеки може да се случи.
ВЕСЕЛА: Успехът се постига, след това трябва да се загърби и да се продължи по същия начин без да се мисли за резултата. Имала съм грандиозни успехи като актриса и май не съм била кучка. Другите ще кажат.
КОЛКО ВАЖНИ СА ПАРИТЕ В КИНОТО?
МИНА: Зависи за кой жанр и етап на развитие. Ако правите първите си стъпки, липсата на пари е най-важното нещо! Тогава свободата от задължения (финансови) отключват изобретателността и наистина се случват чудеса. Когато обаче при втори, трети и четвърти филм липсва финансиране, човек се измаря. Чисто биологично. Отказва се да води тази битка.
ВЕСЕЛА: Много важни, за добро или зло.
КОЯ Е БЪЛГАРСКАТА АКТРИСА, КОЯТО ЗАСЛУЖАВА СВЕТОВНО ПРИЗНАНИЕ?
МИНА: Мисля, че всяка една от нашите актриси би могла да получи световно признание. Проблемът е, че българското кино няма европейско и световно лоби. Няма политика на държавата и институциите в това отношение.
Имаме уникални артисти, но имаме ли сценариите, които да ги осъществят?
Имаме ли индустрията, която да ги обгрижи? Актьорът е лицето на продукцията, зад него трябва да има много институционална и държавна помощ. Когато например един актьор или актриса от Дания са избрани да представят страната в Берлинския конкурс Shooting Star (Изгряваща звезда) зад това застават Датския филмов институт с всичката си финансова подкрепа. Трябва да им се направи уебсайт, трябва да се финансира пътуване, каквото и да е се поема от този институт. В България няма как това да стане.
ВЕСЕЛА: Йорданка Стефанова.
СЪСТЕЗАТЕЛ ЛИ СИ?
МИНА: Определено. Харесвам стреса и смятам, че понякога той дори допринася за нашето благоденствие, противно на твърденията на доктори и психолози. Но все пак, те са специалисти. Може би, когато стресът действа като стимул и удоволствие от работата, има благоприятно влияние.
ВЕСЕЛА: Да. И то доста амбициозен. Моят учител по математика – аз съм завършила Икономика, заедно с НАТФИЗ, веднъж ми каза – “Почини си малко, разтовари, ти искаш целия сборник да го решиш за една седмица”. Аз му казах – “Ами, интересно ми е.“ Освен това, докато не достигна до отговора, не мога да спра.
КОЛКО ТЪРПЕЛИВА МОЖЕШ ДА БЪДЕШ?
МИНА: Не съм търпелива, това е проблем. Искам всичко да става бързо и резултатът да е добър, но често не е така. Мисля, че възрастта помага в това отношение, така че проблемът скоро ще е преодолян.
ВЕСЕЛА: Докрай за работа. За отношения с хора, по-скоро отсичам и си тръгвам.
НАЙ-ДОБРИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО МОЖЕШ ДА ДАДЕШ, КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА РАБОТА В КИНОТО?
МИНА: Бих посъветвала всеки човек, желаещ да прави кино да опитва всичко и да работи много, защото не знае от кой храст може да изскочи заек. Да не следва формули и да не смята, че усилията му са напразни. И тъй като киното е екипна работа, да не подценява и най-незначителния съвет, който може да се окаже фундаментално важен за цялото действие.
Дълги години работих в Британската анимационна индустрия
В началото много се учудвах, когато на сутрешните срещи на целия екип около кръгла маса, директорът на студията или режисьорът поканваше чистачката да даде мнение за поредния филм, който правим. Нейното мнение се изслушваше с неподправено уважение и тя често имаше много важни съвети, които се спазваха.
ВЕСЕЛА: Следване на първоначалната идея, никога да не се забравя причината да започнеш да правиш този филм, никога да не се отказваш, защото е много тежко, непосилно понякога. И винаги да си представяш зрителя, той знае много и няма време.
С КОИ ИЛЮЗИИ СЕ РАЗДЕЛИ?
МИНА: Англичаните имат един израз: You can’t have your cake and eat it. Дълго мислих по този въпрос. С една дума, не можеш да имаш най-доброто от всичко. Не можеш хем да имаш тортата, да гледаш колко е красива, да ú се любуваш и да си я опитал на вкус.
Конкретна илюзия, с която се разделих е, че от добър сценарий става добър филм. Винаги са ни казвали – сценарият е най-важното. За съжаление, не. Не е толкова просто.
ВЕСЕЛА: Че ще мога да направя всички неща, които ми се иска. И като професия и като път и като да живея в различни страни. А пък аз искам непрекъснато да правя различни неща и да живея различни животи. Например да бъда диджей на остров – това ми е мечта. Като бях малка звуците от всякакви предмети ме запленяваха, с часове съм ги произвеждала – мачкане на вестници, шумове от удари по различни видове повърхности.
Когато бях в Куба
исках да остана там в местната хлебарница, сигурна бях, че ще съм много добра в това да меся хляб по цял ден и това щеше да е най-известното място в града. Много искам да съм технически ръководител на огромен строителен обект в Арабските Емирства или математик в НАСА (имам съученик, който работи там и все съм искала да съм на негово място, а математиката досега ми е страст) или уличен актьор в Южна Корея (гледала съм ги в захлас и даже започнах да говоря наужким на техния език и да издавам тези смешни звуци)… Досега съм постигнала малко в музиката, имам две представления като композитор и два филма.
КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ УРОК, КОЙТО СИ ПОЛУЧИЛА ДО ТОЗИ МОМЕНТ?
МИНА: Че няма как да си на много места и трябва да избереш нишата, в която да работиш. Мисля, че едва сега започвам да разбирам това. Години наред работих анимационни реклами в Англия, но после започнах да усещам безсмислеността на тази работа. После един немски продуцент, с който работихме ни каза, че избягва режисьорите, които се занимават с реклама. Отне ни време да го разберем. Наистина, когато мислиш за реклама е по-трудно да се вглъбиш в жестокия процес на изработване на един дълъг филм.
ВЕСЕЛА: Да държиш на позицията си, независимо от последствията.
