Весела Огнева: За любовта и силата въпреки болестта

Днешната история е малко тъжна, но и много вдъхновяваща и красива. В същото време – изпълнена с препятствия, перипетии и много изпитания за духа и тялото. Главната героиня в нея се казва Весела Огнева. Едно момиче, чуло страшната диагноза Множествена склероза (МС) едва 19-годишно. Но и срещнало истинската любов. И то след като тялото ѝ я предало и тя седнала в инвалидната количка.

Днес Веси минава трийсетте години и продължава да търси верния път към своето изцеление. От около 5 г. е в инвалидна количка, но е далеч от мисълта да се предава. Първите симптоми на болестта се появяват, докато е още ученичка в училище Христо Ботев в родния ѝ град – Враца. По това време нито тя, нито близките ѝ и дори лекарите изобщо не разбират какво означават и до какво ще доведат

изтръпванията в ръцете и краката, които получава 

“Докторът ми каза, че понеже съм кандидат-студентка и съм се притеснила за изпитите, затова получавам изтръпвания.”

Неразбрано остава и замъгленото зрение, което отшумява от само себе си и за което младото момиче не си дава сметка в този момент, че трябва да потърси по-сериозна лекарска помощ.

Записва се да учи Ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Но

физическото ѝ състояние

постепенно се влошава. В часовете по физкултура в университета установява, че не може да се затича, да скача и решава да потърси компетентно мнение. Диагностицират я с МС. Казват ѝ:

“Яж, каквото си поискаш, пий, пуши, ходи си по дискотеки.”

С една дума – не полагай някакви по-специални грижи за себе си заради тази диагноза. Тази философия не се оказва никак уместна. Но това Весела Огнева разбира няколко години по-късно. Междувременно започва терапия с интерферони, които обаче не помагат. Постепенно се влошава. Става ѝ трудно да върви и дори не може да стигне от едно място до друго. Принудена е да се откаже от следването и така и не завършва университета.

Започва да търси

алтернативи на традиционната медицина

която, след като прилага 2 години без резултат, отказва. Минава през различни методи, лечители и места, на които се лекува, но за съжаление всички усилия се оказват недостатъчни. Пътува и по света, доколкото ѝ стигат възможностите и силите. И макар вече в инвалидна количка, не се отказва. Прави няколко кампании за набиране на средства за лечение в Индия. Аюрведа ѝ помага, особено в началото, но се оказва недостъпно лечение за по-дълъг период от време.

“Влошаването се случи много постепенно, до последно не усещах как и до каква степен съм се влошила.”

Може би се чудите как човек в такова положение така и не губи надежда. Откъде черпи мотивация, сила и желание да не се отказва и да опита всичко възможно, за да се оправи? В конкретния случай една от най-големите физически и емоционално опори в живота на Весела Огнева се оказва нейният приятел и спътник в живота Дани.

Тук историята става доста по-позитивна, чувствена и наистина приказна. Двамата се запознават чрез обща позната. В началото водят дълги разговори в Интернет.

Усещат се, харесват се, влюбват се

Истински. Количката, която вече е част от живота на Весела Огнева, не успява да изплаши влюбения мъж. Физическото ѝ състояние и страшната диагноза не го отблъскват, а точно обратното. Той се влюбва в душевността и личността, стоящи отсреща. По-късно Веси и Дани заживяват заедно и са щастливи като всяка една “нормална” двойка. Трудностите ги сближават още повече. И двамата са убедени, че заедно са по-силни, по-щастливи и по-можещи.

“Дани много ми помага. Запознахме се в интернет чрез една обща приятелка, която му беше казала хубави неща за мен като човек… Доста си говорехме. И, както се казва – от дума на дума, в крайна сметка решихме и да се видим и… Така станаха нещата между нас. Вече 5 години живеем заедно.”

Съществуват вярвания, според които човек идва на този свят с името си.

Веси – Весела Огнева

е пример, който напълно потвърждава тази мисъл. Да, весела е и със страхотно чувство за хумор и самоирония. Винаги усмихната и позитивна. Дори когато има своите емоционални спадове, което е съвсем нормално, бързо се взима в ръце и продължава смело напред. Огнена е, защото не спира всеки ден да се бори с изпратените ѝ от съдбата предизвикателства. Освен това е артистична, пише книги и има толкова много страсти, че последното, което може да се каже за нея е, че не е активна.

Макар и прикована към инвалидния стол, Веси прави толкова много неща, че немалко здрави хора само могат да ѝ завидят. За енергията, за духа, за страстта, с която се хвърля във всяко ново начинание. Едно от последните сред тях е обучение по хипнотерапия. Защото вярва, че човек никога не бива да спира да се развива и да учи. Иначе прави преводи, пише статии и текстове за песни и какво ли още не.

Заобиколена е с много близки хора и истински приятели. Готови да ѝ помогнат във всеки един момент кой с каквото може. Преди години част от тези хора дори успяват да я заведат няколко пъти на планина. А планината е едно от любимите творения на природата за Веси. Преходите се осъществяват посредством

специално съоръжение, наречено совалка

Тя е оборудвана с голямо колело по средата и се тегли от двама души – отпред и отзад.

“Това за мен беше огромно преживяване. Чувствах се страхотно и заради природата, и заради този много различен вид комуникация с млади хора в планината.”

Към момента Весела Огнева планира още много нови изкачвания. Както по планинските склонове, така и в живота. Мечтите ѝ за личностно, кариерно и чисто човешко развитие не секват. По-живи и силни са от всякога. Но най-високият връх, който младата врачанка се надява да изкачи, е този към върнатото обратно здраве. Мечтае да може отново да стъпи на краката си и да проходи. Неща, които

повечето хора приемат за даденост

и над които дори не се замислят. За да го постигне, Веси за пореден път се обърна с молба за помощ към хората. Приятели, познати и непознати. В момента тече кампания по набирането на средства за операция с вливане на стволови клетки в Турция.

По този повод приятели на Веси и на нейната майка от Враца направиха в началото на юни специален благотворителен базар. За него те сами приготвиха апетитни изкушения – банички, сладки… Събраните средства, разбира се, отиват за предстоящата операция.

Ако и вие искате да помогнете на Весела Огнева да сбъдне мечтата си, можете да го направите от тук или чрез групата Помощ за Веси.

Вижте още: Невидима заплаха: Анорексията, която изяжда децата ни