Модата е слабост на половината човечество. Хиляди фенове чакат с нетърпение седмицата на модата и следят за последните колекции на редица дизайнери. Една огромна мултимилиардна индустрия бълва нови и нови продукти, за които потребителите чакат на опашка. Въпрос на престиж е да притежаваш тази или онази марка чанти, обувки, дрехи, аксесоари.
Това е индустриален гигант, който мачка малките производители или ги кара да се задъхват в неравна битка. Но макар и да живеем във века на бързите технологии и смели маркетингови решения, все още има хора, запазили
духа на старите майстори
За тях е важно всеки детайл да мине през ръцете им, да усетят материята и да оставят парченце любов от себе си в крайния продукт. Тези хора променят правилата и не се съобразяват с колелото на фабричната мелачка.
Говоря си с много красиво момиче, с огромни сини очи и с по-загадъчна усмивка от тази на Мона Лиза. Тя е от онези магически майстори, носещи искрата. Казва се Веселина Мичева, за приятелите Веси. Има собствена марка чанти, които изработва ръчно.
Подредила ги е в прекрасен моден оазис, в който предлага и други стоки на български дизайнери. Веси работи с плетива, кожа, дърво и прави всичко с ръцете си. А всяко едно от произведенията си, показва с грацията на професионален модел. Искам да разбера какво мотивира една млада жена да създава изкуство и мода със страстта, с която са го правили майсторите едно време. Запознайте се и вие с Веси и нейните малки ръчно направени съкровища.
Веси, как и кога се запали по модата?
Всъщност още си пазя едни скицници от детството, когато по цял ден рисувах рокли и не само. Реално още тогава вярвах, че ще стана дизайнер един ден. Впоследствие, след като завърших университет, нямах ясна идея с какво искам да се занимавам. Трябваше да мине един период, през който търсих себе си.
Един ден в случаен разговор с най-добрата ми приятелка, която живее на другия край на Европа, решихме, че искаме да създадем място, в което да покажем своето виждане за мода и стил. И така се появи OneWhiteShop – малък магазин във Варна за дрехи и аксесоари на български творци и подбрани вносни артикули. Впоследствие доразвих идеята сама и вече почти три години се грижа за магазинчето. Постепенно се появи и желанието да правя нещо с ръцете и сърцето си и така стартирах бранда си за чанти и аксесоари Wanderlust.
Какви неща изработваш?
Първо започнах със зимни плетени шалчета, ей така на шега. Ровейки се в Pinterest реших, че ще се науча да плета и го направих без много да му мисля. Шалчетата пуснах в магазина си и много бързо се харесаха и добиха популярност. Аз пък придобих увереност и така се появиха и чантите. Като внезапна муза, но и с цяла концепция зад тях. За тази година и половина откакто съществува Wanderlust, минавах през различни музи и от всяка една излизаше нещо ново. От кожени аксесоари през килимчета до тъкани пана за стена. Но голямата ми страст си останаха чантите.
Какво те вдъхновява да създаваш нови модели?
Може да ме вдъхнови буквално всичко. Не винаги обаче вдъхновението ме намира и тогава се налага да го търся. В такива моменти най-често прибягвам до любимите си интернет пространства, а те не са никак малко.
Как би определила собствения си стил?
Обичам да е различен. Вярвам, че с дрехите и отношението си към тях може да се изразиш и да покажеш всъщност колко цветен си отвътре. Освен това гамата от усещания и настроения, които могат да ти дадат различните стилове, е много приятна. Не харесвам рамкирането и често смесвам дори леко противоречиви стилистики. Все пак си имам най-любим стил и това е бохото – може би защото в него има буквално всичко.
Чанти или дрехи – кое е по-голямата ти страст?
Като творец твърдо чантите, а като потребител – дрехите. Истината е, че когато се влюбя в някоя чанта, почти не я свалям от рамото си и така до следващата. С дрехите предпочитам разнообразието.
Клиентите онлайн ли предпочитат да пазаруват или на място?
Честно казано, ако магазинът ми беше в столицата, отговорът ми може би щеше да е друг, но в момента повече от 90% от чантите Wanderlust заминават за София за момичета, които са ги поръчали онлайн.
Трудно ли е да си модерен майстор в наше време?
Не, когато имаш достатъчно информация и я смесиш със собствения си усет и виждане. Често виждам страхотни автори, които правят много красиви неща, но сякаш не са в крак с времето, в което живеем. Светът се променя и потребителите стават все по-взискателни и им правят впечатление дори най-малките детайли. Пък и постоянното развитие е огромна движеща сила. И въпреки че много хора отричат модата и влиянието ѝ в различните аспекти, аз я харесвам, приветствам и дори ѝ се радвам.
Мислиш ли, че има възраждане на ръчно изработените вещи?
Да и всъщност това е световна тенденция. Мисля, че хората в един момент се пренаситиха от големите вериги, реклами и целия конвейер покрай тях и обърнаха внимание на малките производители и предметите, които са направени с ръце и от сърце. А техният смисъл и стойност са съвсем различни. В България за момента тази тенденция е концентрирана в по-големите градове и предимно в София. Една от причините е икономическа. Но има и други като начин на мислене, манталитет и култура.
Азиатските сайтове ли печелят битката за клиента или българският производител, по твои наблюдения?
И двете се развиват с голяма сила, но сред различни сегменти от потребителите. След като доста години нямаше много и качествени български производители, нещата вече се променят в положителна посока. И дори все още да не печелят битката, вярвам, че скоро ще се случи. Има много примери, особено в модата, които доказват, че клиентът все повече залага на качеството в съчетание с успешен брандинг и маркетинг, които вече доста български производители могат да му дадат.
Рокля или панталон?
И рокля, и панталон, може и в комбинация.
От кого се учиш?
В днешно време може да се научиш на буквално всичко от интернет. Аз самата се научих да плета от YouTube или пък да обработвам снимки от различни сайтове. В последните си проекти се уча главно от грешките си, понеже започнах да работя с различни материали като дърво, кожа, плетиво. Най-сигурният за мен начин да се научиш, е като пробваш различни варианти, докато не стигнеш до верния.
Ти си много успешен модел на своята марка и в тази връзка харесва ли ти позирането?
Моя приятелка – любител-фотограф, ме научи да позирам и с нея сме правили страхотни арт проекти заедно. Когато обаче трябваше да го правя за работата си, в началото постоянно изрязвах лицето си от снимките и не исках да ме виждат хората. С времето ми мина и вече нямам проблеми – насочиш ли фотоапарат към мен почти винаги заставам в поза за снимка.
Имаш ли други хобита?
Напоследък не ми остава време за много странични хобита, тъй като повечето ги обвързвам с работата. Но нещо, което ме откъсва и пречиства, това са танците в The Center. Цялата атмосфера там ми действа много вдъхновяващо и ми доставя голямо щастие.
Къде се виждаш след няколко години?
Иска ми се да продължавам да вярвам в това, което правя, да го развивам и да ми носи още повече удовлетворение.
