Стиховете, които ще прочетете в редовете по-долу, са дело на Виктор Иванов.
Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.
Виктор Иванов е роден в град Видин. Дипломира се като юрист в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1993 г. преподава редица правни дисциплини в ЮФ на УНСС. Преподавал е и в много други колежи и университети по всички краища на Родината. Интересите му са безбройни. Изучавал е японски език и култура, журналистика, философия и др. През 1999 г. издава стихосбирката Като Христос. Негови стихове са публикувани в алманасите, издавани от Съюза на юристите в България и в сп. “Право без граници”. Виктор Иванов е създател и главен редактор на списанието от 2000 до 2007 г. През годините юристът с поетична душа създава още стотици стихотворения, които сред многото си други ангажименти и дейности, така и все не успява да издаде в нова стихосбирка, но обещава при първа възможност да го стори.
* * *
На А. Е.
Морето! Играе си то с мен,
със моята съдба –
съкровища намерих в него,
загубих своята душа.
Любима моя, прегърни ме,
от вятър остър защити,
с целувките необуздани
от бури морски ме спаси!
Морето! – пак ме там примамва
в копнежните си глъбини,
где сред русалки и сирени
Нептун тъй царствено седи.
Морето! Моята умора
и моя жажда за живот!
В’вълните му аз ще позная
и гибел зла и нов възход!
2006 г.
* * *
Момиче изтъкано от мечти!
Във крехката телесност на забравата
вопиют страсти, чувства и съдби,
и моята обреченост изконна.
Не е това, което ме привлича
онуй, което другите влече –
аз виждам в теб отвъд очите,
аз чувствам, че духът ти ме зове!
Не ще повярваш ти на моите думи,
но те ще идват, като сън-кошмар,
и нагло ще те гледат в огледалото,
ще будят твоя дух за мен заспал.
Принцесо, събуди се от целувката,
изпратена с космическа вълна.
Не съм аз принц, а просяк безнадежден,
във теб съзрял надеждата една.
И някой ден, когато в мен повярвала,
зад образа телесно угнетен,
съзреш поета, и духа, не лаврите,
ще тръгнеш ти, обречена на мен.
И пътят ни ще бъде път далечен –
над пропасти, над стръмни канари,
и виждам как телата ни ще светят,
изпълнени с космически лъчи!
2000 г.
* * *
На В. М.
Вече си призрак във моето тяло –
късен, наивен, несбъднат мираж,
вече си риба във океана,
птица в небето, залез над плаж.
Вече си никоя – даже не помня,
ала те има – в прашинка една!
Всяка заран ставам със твоето име,
всяка нощ лягам със твоите слова.
Ето така си обърках живота –
празен и пуст бряг за жена!
Пълен със истини недоизречени,
истинен даже във тази лъжа!
2006 г.
Копнения
Реки, морета, океани…
Пламтящо слънце над гори…
Звънтят небесните камбани,
смехът на влюбени жени.
А аз оставам сам, вглъбен,
мистични истини познал,
в мълчанието притаен,
осмислящ своя земен дял.
Единствено с глухарчета говоря
и те разбират, клатейки глава.
Словата ми от вятъра се носят
благословени като семена.
2020 г.
Вижте още: Време за поезия: Станка Пенчева – Родената на прага
