Стиховете, които ще прочетете по-долу, са сътворени от Виктор Иванов.
Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.
Виктор Иванов е роден в град Видин. Дипломира се като юрист в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1993 г. преподава редица правни дисциплини в ЮФ на УНСС. Преподавал е и в много други колежи и университети по всички краища на Родината. Интересите му са безбройни. Изучавал е японски език и култура, журналистика, философия и др. През 1999 г. издава стихосбирката Като Христос. Негови стихове са публикувани в алманасите, издавани от Съюза на юристите в България и в сп. “Право без граници”.
Виктор Иванов е създател и главен редактор
на списанието от 2000 до 2007 г. През годините юристът с поетична душа създава още стотици стихотворения, които сред многото си други ангажименти и дейности, така и все не успява да издаде в нова стихосбирка, но обещава при първа възможност да го стори.
* * *
Ту Дон Кихот съм, Росинант обяздил,
ту Санчо Панса с дребничка мечта,
ту с мелниците вятърни воювам,
ту търся брод за моята душа.
Едни се раждат само Дон Кихоти,
а други са на Санчо Панса брат.
Светът е толко шарен и белязан
да бъде на различията свят.
Но най е трудно Дон Кихот да бъдеш,
щом със магарето на Санчо си поел
и чака те не Дулсинея знатна,
а нейният по земен натюрел.
Когато и мечтите ти са мъртви,
и вярата ти бавно се руши,
надеждата изстлява в безтегловност
и вместо с хора срещаш се с тълпи…
Светът презрял е рицарите древни –
еснафи, гешефтари със пари
и властолюбци луди управляват,
а честността в архивите стои…
И ти, нарамил копие връз броня,
оставаш сам и вечно неразбран,
а бе готов във битки да загинеш,
за да спасиш света от гнус и срам.
Сега от Дон Кихот ще се превърнеш
във някой стар и кисел Санчо Панс
и само в спомените битките ще виждаш,
редейки вечер своя пасианс.
* * *
Илюзия за вечност, скрита в книги,
в картини, в скулптури, във вази и в мечти…
Илюзия, че всичко ще пребъде,
че се прераждаме всред земни ширини.
Опитвам се да запечатам всичко,
но то изтлява в тленни стихове.
Словата се процеждат като пясък –
в безбрежност времето, изтичайки, зове…
* * *
Стар вестник
Вестници обичам да събирам
и след време пак да ги чета.
Днес отворих вестник прежълтял
с възраст почетна за тези времена.
Ала колко много се учудих,
щом зачетох се във старите листа –
той светът почти не е помръднал,
всичко е почти като сега.
Пак за вируси във първи материали,
пак пандемии и карантинен срок,
пак рецесия и криза се задава,
пак кой бил с порок и без порок.
Хората пак се делят на бедни
и богати – с гробищен парцел!
Лимузина пак си купил някой
и дузина бабички помел.
Новините все ни се повтарят
и къде е тука новина?!
Зная – всички ще умреме нявга! –
кой когато му е по съдба!
* * *
Слънце
Слънцето във моя крехък свят
ме зарежда с вяра и надежда.
Слънце мое, бог и зъл, и благ,
дай ми сили в днешните премеждия!
Зная, че ти грееш и в нощта,
зрим единствено с окото на душата.
Слънце мое, ярко в самота,
все препускаш – вечно и крилато!
А Човекът птица е във плен,
нероден за твоите простори.
Как да бъде той небесен член,
как да стане ангел и отгоре?
Как отново с тебе да творим
вечната, вселенската хармония?
Слънце мое, бог велик и зрим,
сътвори ме ангел и отгоре!
Вижте още: Стихове от Виктор Иванов
