Недалеч от Рим се намира малък рай. С божествено красиви градини и приказни фонтани. Изграден е преди повече от четири века и не спира да удивява с вълшебствата си и днес – орган, задвижван от вода, сто фонтана с еднакъв дебит на водата и т.н. Заслужено е част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. И още навремето мястото е било наричано Осмото чудо на света. Ако сте били там, моментално сте се досетили – ще се разходим до красивата Вила Д’Есте в Тиволи, на около 30 километра от Вечния град.
Това, което прави мястото много популярно не е самата вила, както предполага името. А именно нейният парк, за който вече споменахме. Изграден по стръмния терен до сградата, редува симетрично една над друга прекрасни алеи с впечатляващи фонтани. Надничат нимфи, дракони, древни богове и полубожества, орли, наредени до египетски обелиски, има малки пещери и истински водопади. Освен красотите обаче има и
същински инженерни чудеса
които впечатляват по-технически ориентираните посетители. На едната от алеите е разположена конструкцията Стоте фонтана, в която вода блика не от сто, а от близо триста чучура. Разположени са на три нива един над друг, захранвани от три тръби и имат почти еднакъв дебит. Между тях има орли и египетски обелиски, а част от фонтанчетата разпръскват водата във форма на паунска опашка. Същинско хидроинженерно майсторство.
Недалеч от там е фонтанът-орган. Няколко пъти през деня, в определени часове, при определено налягане на водата, тя започва да изпомпва въздух през тръбите и така фонтанът започва да “свири”. Това било изключително откритие за времето си, когато все още нямало електричество.
Първият такъв фонтан в историята. Конструкцията е подобна на музикалните кутии, които познаваме. Когато дошъл на посещение за тържественото откриване на вилата, папа Григорий XIII бил толкова впечатлен, че поискал да влезе сам във вътрешността и да види с очите си механизма, задвижващ органа, тъй като се съмнявал, че вътре все пак има скрит човек.
Малко по-надолу в парка пък е Ефеската Диана или още наричана Майката Природа. От многобройната ú гръд блика вода, символизираща млякото на познанието. А именно познанието е било основен стремеж на ренесансовия човек, включително на онези, изградили това магично място. И това са само част от най-известните фонтани в този фантастичен парк, изпълнен с мисъл, гениални решения, красота и много символика.
Историята на Вила Д’Есте
На това място в Древността имало вила на римски благородник. Близо е до Вечния град, но и достатъчно далеч от шума и мръсотията му. Още по-близо е обаче до вилата на римския император Адриан. Освен това, разположен на хълм, градът предлага прохлада, така търсена през жарките лета.
Впоследствие на това място се издигнал бенедиктински манастир. А той пък после минал в ръцете на францисканските монаси. Нищо особено дотук. Но през втората половина на 16-ти век всичко щяло рязко да се промени.
През 1550 г. начело на римокатолическата църква застанал папа Юлий III. Претенции за поста имал и един от синовете на скандално прочутата Лукреция Борджия – кардинал Иполито Д’Есте. Но тъй като нямал нужната подкрепа, той сам дал своята за бъдещия папа Юлий. А за да му се отблагодари, папата го направил пожизнен губернатор на любимото на аристокрацията градче Тиволи.
Самият Иполито Д’Есте бил изтънчен мъж
с изключителен усет към красотата и естетиката. Освен това се увличал по изкуството. Пък и обичал да демонстрира тези си качества, както и влиянието, на което семейството му се радвало. И ето, че Тиволи се оказало добро място да развихри фантазиите си.
Отивайки там, веднага забелязал няколко важни подробности, около които щял да изгради умалената версия на Райските градини. Манастирът, в който била резиденцията му, бил обърнат с фасадата си към Рим. Намирал се на хълм точно над вилата на римския император Адриан. Отвсякъде извирали руини, древноримски статуи, всякакви белези на величие. И Иполито решил да използва всичко това, за да превърне резиденцията си в обект на възхищение и завист.
Разказвали сме ви и за друго място, където сякаш се намира Раят на земята – остров Майнау в Германия
Извикал множество майстори, скулптори, художници, които превърнали манастира от семпло място за общение с Бога в пищен благороднически дворец с фантастични градини. В залите били поставени множество гипсови украси, изрисувани изящни фрески, окачени огромни гоблени, изправени антични статуи. Статуи били наредени и по стълбищата, и в градините.
Работите продължили години наред (и след смъртта на кардинал Д’Есте при наследниците му), изявили се прочути художници и архитекти, сред които самият Джан Лоренцо Бернини, чието дело е прочутият площад Свети Петър в Рим. Тъй като кардиналът очевидно изпитвал
известна носталгия към Вечния град
в градините на резиденцията в Тиволи били внесени множество елементи от обаянието на столицата. Там и днес могат да се видят аналози на Вълчицата с Ромул и Рем, на Пантеона и храма на Веста, дори на Колизеума. Казват, че приживе кардиналът обичал да седи в градината и да съзерцава Вечния град в далечината. Нищо чудно да е било така.
Откриването на вилата било през септември 1572 г. Специален гост бил новият папа Григорий ХIII. Кардинал Иполито Д’Есте сияел – показал е на цял Рим, че великолепието и богатството не са притежание на града, а на определени аристократи. И той очевидно бил един от тях. За жалост обаче не му било писано да се наслаждава на творението си дълго. Само след броени месеци – в началото на декември същата година, кардиналът приключил земния си път. Наследниците му обаче довършили делото му.
През 18-ти век вилата и приказните ѝ градини запустели, а голяма част от античните статуи и арт-колекциите изчезнали. В началото на 19-ти век собственици станали австрийското императорско семейство – Хабсбургите. По време на Втората световна война районът, включително вилата с парка, били засегнати от бомбардировки. Последвала обаче мащабна реставрация и от няколко десетилетия това бляскаво място отново омагьосва посетителите си.
През 2001 г. вилата и градините ѝ са включени в прочутия списък на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. Причината – това е “един от най-изтънчените образци на ренесансовото изкуство в неговия апогей“. А паркът ѝ е смятан за един от най-красивите в Европа. И модел за европейските градини още от времето на Ренесанса, че и до наши дни.