Събирам си щастие в една клетка. Ама наистина.
Инсталация (смее се) от декоративна клетка за птица, пълна с тапи от вино.
Вино пия с любимите си хора. Вино се пие от щастие.
Когато искате да се напиете – наливате спирт.
Тази клетка е пълна със спомени. Повечето хубави.
Има и драми, но изчезват. Идват други. И така. Тя се върти.
И тапите стават повече.
Има свежи шардонета, любимото ми мерло и няколко френски, италиански и испански главозамайващи червени, тук-там някое розе с потенциал и послевкус.
Сега се сещам, че има някои липси в колекцията ми.
Вино пием с любов.
Имам тапи от всякакви изби. Скромни. И не толкова. И хич.
Всичките обаче са хубави. Разказват отделна история.
Радвам се, че тапите за вино не говорят
Знаят доста.
Защото докато пиеш вино, говориш истината. Е тя днес е една, а утре – друга, но няма да спорим за това.
Виното провокира истината.
Понякога я замъглява. Друг път – я прави по-кристална от всичко.
Всяка тапа е човек, с когото си споделил бутилката.
Е не, че колкото тапи, толкова хора… някои са отпаднали по пътя. Други – не.
С всяка бутилка си се променял
Не само като промили. Усещал си нов вкус. Независимо от танините.
Те трябва да бъдат леки.
Иначе не е здравословно. Понякога го разбираш късно. Понякога никога не го разбираш.
А и да го разбереш – продължаваш все така.
Понякога да си луд в очите на другите – е чест. И от тези периоди има тапи.
Когато нямаше смисъл.
Когато имаше смисъл.
Тя, както ú аз казах, се върти.
На тези тапи съм особено благодарна, че не могат да говорят.
Общото между всички тапи обаче е, че след всяка идва истината.
За историята, за човека, за виното. За нас самите.
Събирайте тапи. Всяка тапа е била любов.
Вижте още: Сладко от смокини. С любов
