Вайълет Джесоп често е определяна като най-голямата късметлийка на света, други пъти като най-големия карък на земята. Тя претърпява три корабокрушения, от които все успява да се спаси. Днес ще ви разкажем невероятната ѝ и вдъхновяваща история.
Вайълет Джесоп се ражда на 2 октомври 1887 година в Аржентина, в семейството на ирландски емигранти. Тя е първото от девет деца в семейството и едно от шестте оцелели. Вайълет прекарва голяма част от детските и тийнейджърските си години, грижейки се за по-малките си братя и сестри. Като дете изкарва тежка туберкулоза, която лекарите прогнозират като фатална. Но Вайълет обратно на медицинското становище оцелява и се възстановява напълно. Няколко години по-късно баща ѝ умира, а майка ѝ заболява тежко. Семейството се мести да живее във Великобритания. Едва 17-годишно младото момиче е принудено да напусне училище и да започне работа, за да подпомогне семейния бюджет. Снажната и красива Вайълет Джесоп избира професията на корабна стюардеса. Избор, който по-късно ще бележи целия ѝ живот. В този момент обаче нито тя, нито който и да било друг можели да си представят през какви перипетии ще премине.
Първото голямо изпитание не закъснява. През 1911 г. Джесоп е на борда на RMS Olympic. Олимпик е луксозен кораб, който по онова време е най-големият граждански лайнер в света. Младата ирландка карала изтощителни 17-часови смени, но и заплатата ѝ била повече от задоволителна. На 20 септември лайнерът се сблъсква с британския военен кораб HMS Hawke. Въпреки големите материални щети, Олимпик успява да се завърне на брега и за щастие и на двата кораба няма загинали пасажери и екипаж.
Въпреки стреса от преживяното
Вайълет Джесоп не се отказва
и продължава да упражнява любимата си професия. Завръща се на работа още през ноември.
Второто изпитание, пред което я изправя животът, е доста по-страховито и мащабно. Вайълет се намира на борда на Титаник.
Годината е 1912. Всички знаем какво се случва на фаталния 15 април, когато при сблъсък с айсберг лайнерът се разцепва и потъва. С него потъват и над 1500 души, но Вайълет Джесоп е една от оцелелите. Тя помага на майки и деца да бъдат натоварени в спасителните лодки, когато самата тя получава нареждане да се качи в една от тях. За нея щастливият номер е 16, а в ръцете ѝ е връчено невръстно бебе, за което да се погрижи. След тази драматична катастрофа и стюардесата, и всички, които я познават започват да вярват в едно – 24-годишната ирландка е благословена. Някаква мистична висша сила сякаш я пази. Най-интересното в случая е, че дори голямата трагедия с потъналия Титаник не я отказва от призванието ѝ да бъде корабна стюардеса и да се грижи за комфорта на пасажерите по време на трансокеанските пътешествия.
Пренасяме се мислено във времето на Първата световна война. През 1916 г. безстрашната Вайълет Джесоп служи като стюардеса към Британския червен кръст. На сутринта на 21 ноември тя се озовава на борда на HMHS Britannic. Той е превърнат в болничен кораб и така
Джесоп от стюардеса влиза в ролята на медицинска сестра
А съдбата щедро ѝ предлага още едно голямо изпитание. В лайнера избухва на пръв поглед необяснима експлозия и той потъва във водите на Егейско море. По-късно е установено, че плавателният съд е ударил дълбоководна мина.
В инцидента загиват 130 от намиращите се на борда 1066 души. Борбата е тежка. Качващите се на спасителните лодки хора преживяват голяма битка, тъй като витлата на потъващия Британик засмуква лодките към кърмата на лайнера. За щастие, успяват да се спасят, скачайки от лодките, и да се доберат до безопасен терен. На тези лодки е и Вайълет Джесоп. Ветеран в оцеляването от корабокрушения. И този път тя оцелява и за мнозина този факт не е случаен. Вярата, че „някой или нещо я пази отгоре“ става несъмнена. Артур Джон Прист и Арчи Джуъл, двама други оцелели от Титаник, също са на борда на Британик и двамата също оцеляват.
Самата стюардеса разказва по-късно:
„Скочих във водата, но бях засмукана под корабния кил, който удари силно главата ми. Избягах, но години по-късно, когато отидох при доктора си, заради силно и често главоболие, той откри, че имам тежка фрактура на черепа“.
Джесоп си спечелва прозвището „Госпожица Непотъваща“. След като се възстановява от травмите, нанесени ѝ в битката за оцеляване на Британик, през 1920 г.
Вайълет Джесоп отново се връща на работа
като корабна стюардеса. Обикаля света два пъти и за щастие няма повече морски катастрофи. В годините, когато се пенсионира Вайълет получава мистериозно обаждане по телефона. Човекът отсреща я пита дали е спасила едно бебе, докато Титаник потъвал. Джесоп отговаря кратко: „Да“. А гласът казва развълнувано:
„Аз бях това бебе“
Вайълет Джесоп описва всичките си кошмарни, но и щастливо завършили изпитания в своите мемоари. Отива си от този свят през 1971 година, на 83-годишна възраст, от инфаркт. Каквото и повече да кажем за непоклатимия дух и воля на ирландската стюардеса ще е малко. Затова оставяме изводите и размислите на вас.
Вижте още: Ани Лондондери: Първата жена, обиколила света с колело
