Навремето беше много модерно да си имаш дневник.
Почти нямаше тийнейджър, който да не си е водил такъв поне за известен период от време, особено сред представителките на нежния пол.
Сега да си водиш дневник, въпреки ползите от това, се приема за отживелица от повечето хора. С толкова много технологии, интернет и всевъзможни приложения, изглежда почти абсурдно всеки ден да пишеш с химикал в стара тетрадка или тефтер за нещата, които те вълнуват. Та, нали си имаме Фейсбук, Туитър и други подобни платформи за тази цел?!
Но именно тук идва и най-голямата разлика в това да си пишеш в дневник, до който само ти имаш достъп и да споделяш публично във Фейса, където всеки познат или непознат може да разбере мислите и чувствата, които изпитваш в момента. Истината е, че споделяйки в социалните мрежи
никога не сме толкова искрени,
колкото бихме били, ако пишем нещо върху белия лист, където никой освен нас самите няма да го види. Освен това подсъзнателно ние се опитваме да се харесаме и да бъдем приети от останалите потребители в мрежата, независимо дали ще се изявяваме като хейтъри, дзен-натури или какъвто и да било друг вид „социален типаж“.
Психолози от екипа на Psychology Today (Психологията днес) споделят, че въпреки, че социалните мрежи допринасят за нашето психично здраве, именно дневникът е този, който може да изкара от нас най-дълбоките ни вътрешни чувства и мисли.
Воденето на дневник е сигурен начин да съхраните важни спомени, случки, чувства и размисли, към които след време да се върнете. Не само, че така ще си ги припомните, но ще имате и възможност да ги анализирате от дистанцията на времето – преди и сега. Това е важно за личностното ви израстване и развитие, което можете да проследите чрез дневника черно на бяло, да се поучите от стари свои грешки или да промените съзнателно перспективата си за определени неща. Воденето на дневник е и чудесен начин да пазите спомените си, които така или иначе избледняват и дори изчезват с времето.
Друга полза от това да си водиш личен журнал е, че така
имаш възможност да изразиш най-дълбоките си емоции
от щастие до страх и тревоги, а тази практика действа изключително освобождаващо и терапевтично. Освен това всеки път, когато се провалите в нещо или не се чувствате уверени в своите качества, ще можете да се върнете към ситуации, в които сте се справили добре и така няма да потънете в самосъжаление или убийствена самокритика, а ще повдигнете самочувствието си (в хубавия смисъл на думата).
„Ако успеете да убедите себе си да започнете да си водите дневник, ще усетите, че когато това стане навик, вие в действителност ще се чувствате по-добре“ – казват специалистите от Психологията днес – А единственият начин да започнете е просто да започнете.
Ако решите да пробвате, ето няколко важните неща, които трябва да знаете:
Изберете подходящия за вас формат на своя дневник. Можете да пишете в електронен дневник, ако идеята за тетрадка и химикалка не ви допада. Има много приложения, създадени с такава цел.
Електронен или на хартия – изберете вида на своя дневник спрямо личните си предпочитания и удобство. Той може да бъде голям, красив тефтер, малко джобно тефтерче, което да държите в чантата си, файл на компютъра ви или инсталирано приложение на вашия телефон. Всичко зависи от вас самите.
Пишете в дневника си поне веднъж седмично. Но най-добре би било, ако пишете в него всеки ден. Дори има хора, които споделят, че пишат кратки отрязъци по няколко пъти на ден. Все пак, ако не можете да пишете чак толкова често – изберете си един ден от седмицата, в който да обобщите събитията и всичко, което ви е развълнувало през изминалите 7 дни.
Аудио и видео записи. Не се учудвайте. Много хора не обичат да пишат, но за сметка на това обичат да говорят. Този начин да записвате своите ежедневни (ежеседмични) преживявания също води до положителни резултати, подобни на тези от воденето на истински дневник.
Пазете дневника само за себе си. Истината е, че колкото по-защитен е дневникът ви от чужди очи, толкова по-искрени ще бъдете относно нещата, които пишете в него. Така че си осигурете правото вашият дневник да е само ВАШ и забранете достъпа на други хора до него, независимо дали това е истински обичания ви партньор, децата или най-добрият ви приятел. Просто кажете: „Не!“, ако някой се опита или поиска от вас да му позволите да чете записките в личния ви дневник.
Не се цензурирайте и не поправяйте написаното. Когато пишете в своя дневник забравете за цензурата и самоконтрола. Оставете нещата да се изливат върху белия лист, без да се опитвате да ги контролирате, защото това, което излиза първосигнално от нас, е най-истинско и неподправено.
И все пак, въпреки изписаното в тази статия,
ако не сте навити да си водите дневник…
Имаме нещо и за вас!
Психолозите съветват, ако нещо ви притеснява или изпитвате негативни чувства и емоции – да вземете лист и химикал и да ги опишете подробно. След това изгорете или накъсайте листа на парченца – като символ, че унищожавате страха, тъгата или гнева си.
Преди няколко години психологът от Тексаския университет Джеймс Пенебейкър открива, че писането относно травматични събития до голяма степен подпомага освобождаването на стреса и подобрява психическото здраве при хората.
