Жените и мъжете са различни. Не по-добри или по-лоши едни от други – просто различни. Вече от години този факт е известен на учените, антрополозите и социобиолозите. А в края на 90-те години на ХХ век една забавно, но професионално написана книга, се превърна в бестселър, променяйки представите за отношенията между жените и мъжете и най-вече – обяснявайки ги.
Става въпрос за Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния (оригиналното заглавие, преведено от английски е Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта) на съпрузите Алън и Барбара Пийз. Алън е световноизвестен специалист по езика на тялото, автор на множество бестселъри по темата. Според съпрузите Пийз
основните разлики между жените и мъжете
се дължат на еволюционното им развитие. Жените и мъжете са еволюирали по различен начин, защото така е било необходимо за оцеляването на човешкия вид. Мъжете ловували, жените събирали и подреждали дом. Мъжете защитавали, жените отглеждали и възпитавали. В резултат на това и телата, и мозъците им еволюирали по съвършено различен начин.
Какви са основните умения, които жените и мъжете развили в резултат на различната си еволюция:
- Заради това, че всеки ден трябвало да излиза надалеч от пещерата, за да търси прехрана, мъжът развил забележителни умения за:
- ориентиране и пътешествия на далечни разстояния,
- съвършени умения на стрелец, който дълго време можел да наблюдава концентрирано целта си (благодарение на т.нар. тунелно виждане), за да я улучи безпогрешно в правилния момент.
Успехът му като мъж бил съизмерван със способността му да отстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му.
- Заради това, че жената износва и ражда детето, тя развила съответните умения, за да може успешно да изпълнява отредената ѝ роля:
- перфектно развила периферното си зрение, за да може да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност;
- научила се да се ориентира перфектно на близки разстояния;
- развила чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.
Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Самочувствието ѝ зависело от оценката, която мъжът давал на уменията ѝ да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата.
И още нещо изключително важно – авторите посочват, че има достатъчно убедителни доказателства за това, че
хормоните в човешкия организъм до голяма степен предопределят постъпките, предпочитанията и поведението на хората
Това обяснява защо блондинките са силно пловодити, а след раждане косите им потъмняват; защо мъжете са агресивни и работят много; защо мъжете имат бирени коремчета, а жените – големи дупета; за предменструалното напрежение да не говорим…
Така, макар и трудно, жените и мъжете живяли стотици хиляди години. Ролите били ясни, отношенията също. Никой не очаквал от другия онова, което не му било работа. Авторите на книгата дават пример, че и днес има такива общества – в някои части на Азия и Африка, на Австралия и Нова Зеландия, на Северна Канада и Гренландия. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. В съвременните общества обаче нещата отдавна са се размили, а ролите от дълго време не са съвсем ясни – …цари хаос, объркване и нещастие.
Вижте няколко интересни, понякога абсурдни и комични, но абсолютно реални и създаващи проблеми ситуации, които описват объркването, в което живее днешният човек. И въз основа на които жените и мъжете са в постоянна война помежду си:
Жена ми може от 50 метра да забележи някой рус косъм на сакото ми, а когато паркира, редовно забърсва с колата вратата на гаража.
Когато в заведение или на друго обществено място един мъж тръгне към тоалетната, той го прави поради една-единствена причина. Докато жените използват обществените тоалетни като всекидневни и кабинети за психотерапия.
Когато са стресирани, мъжете пият или нападат чужди държави; жените се тъпчат с шоколад или нападат магазините.
Капещото кранче на чешмата може направо да влуди жената, докато мъжът най-спокойно си спи.
Мъжете често казват на шега, че когато се оженят, започват да спят по-близо до вратата, за да могат по-бързо да избягат – в действителност това е чисто инстинктивно – поведение на защитник на семейството.
