Войната на таралежите. За времето, когато играехме пред блока с топка а не в мрежата; викахме се за училище, а майките ни викаха по тъмно от балкона; по улиците имаше много трабанти, а между блоковете много игрища…
За времето, когато учителите бяха нечовеци, а съседите – незаобиколим фактор; поръчвахме боза и пастичка, а не киноа със спанак, и за приятелството бяхме готови на всякакви жертви!
По романа Войната на таралежите
на Братя Мормареви (псевдоним, който използват при съвместната си работа писателите Марко Стойчев и Мориц Йомтов) са направени 5 едночасови филма от режисьора Иванка Гръбчева. Любими са ми! Книгата беше преиздадена през април 2016 г. с чудесна корица, дело на художника Дамян Дамянов.
Вижте още… Детство мое: версия 2.0
С широка усмивка и лека тъга днес в Lifebites.bg ви предлагаме избрани цитати от Войната на таралежите. Приятно четене!
– Човечеството, деца, започна да пълнее, след като превърна велосипеда в моторетка!
“Рухнаха надеждите им за олимпийска и световна слава… Сега за тези момчета, седем на брой, животът нямаше никакъв смисъл. Какво им предлагаше той: труд и учение, учение и труд, за да станат някой ден най-много инженери, химици, научни работници, хайде, професори да е, за които никой нищо няма да знае.”
– Могат ли двама души едновременно да напишат една и съща глупост, как мислиш?
Добрева не разбра въпроса и вдигна рамене.
– Не могат – усмихна се Станчовска. – Най-напред я написва единият, сетне другият я преписва.
“За майка му, по-амбициозна от всички майки на света, това бе достатъчно, за да престане да се интересува какво търси синът й прав на стола като статуя на постамент. Главното за нея във всички случаи си оставаха бележките. Тя смяташе, че те са най-вярното отражение на знанията. И тъй като бележките на Маляка не я задоволяваха, тя ходеше в училище да се разправя с учителите. Ако успееше да му повиши бележката по някой предмет, считаше, че му е повишила знанията.”
“Откъде накъде едни ще учат, а други ще копаят. А после ще пристигнат на готово игрище и – първи в учението, първи в спорта”
“Двадесет и пет годишнина на училището! Вместо да му направят ремонт, взели да правят забава.”
“Нещо е трябвало да зарежеш! От нещо е трябвало да се откажеш! А как иначе? Услуга, която нищо не ти струва, нищо не доказва. Приятелството, за което нищо не си готов да жертваш, не е приятелство!”
“На следващия ден щяха да честват Деня на детето. Ще честват, мислеше си Маляка, но на училище ще ходят. Възрастните на своите празници не работят, а те, нали са деца…”
“Когато правиш фасони, по те ценят, но какви фасони може да се правят с двойка по математика. Никакви!”
– После ще ви лежа! – закани им се с пръст шофьорът.
– Може и да ни висите! – отвърна му Маляка. – Има смъртно наказание!
Шумът от мотора се смеси с някакви ругатни, но децата не им обърнаха внимание.
– Има ли наистина смъртно наказание? – попита Камен.
– Не може да няма, това си е убийство. За сгазване на деца – смъртно наказание! Колкото е по-стар сгазеният, толкова по-малко се лежи.
“Възрастните като се заядат с децата, все топката им гледат да вземат.”
“О, ще види този Ташев дявол по пладне! Че какво като е от Външното министерство. Хайде сега да вземем да се делим на външни и вътрешни.”
“На Ташев разрешение дали, а моето заявление не искат да приемат! Във вестника ще пиша. Щом той гараж, и аз гараж! Това тук не ти е САЩ. Фордове, трабанти, всички сме равни!”
“Защото на Ташев работата е друга – ще минат две-три години и ще си купи нова кола. А той, счетоводителят, ще мъкне трабанта си до гроб. Такъв му е късметът. И на лотария кола да му се падне, пак трабант ще е.”
“Цели три дни Тончо лъга Маляка, че е обявил гладна стачка и нищо не хапва. Маляка го води по два пъти на ден в сладкарница и го тъпка с боза и пасти. Това направо го разори. Когато вечерта на третия ден докараха керемиди за покрива на гаража, истината излезе наяве. Тончо си призна всичко, включително, че по време на гладната стачка на два пъти му е ставало лошо от преяждане.”
“Възрастните и те говорят на децата на “ти”. Такова им е възпитанието, нали ви казвам.”
– Добролюб!
– Много е дълго – прецени Маляка.
– Мама ми вика Добри, а татко Любо – отвърна момчето и като видя, че Маляка недоумява, поясни: – Нали ви казах, разведени са.
“Ваше?! Браво бе! – повиши тон Ташев. – От сега се учите на наше-ваше. Уж пионери!”
“Дано успее да се вмъкне в кухнята без да го усетят! Тогава щяха да го питат само “Ти кога се върна?”. А ако го усетят още на входната врата, направо го питат къде е бил досега. В такива случаи първият миг от срещата с родителите е решаващ.”
“Имаше шамар, две и половина конски сили.”
– За какво ми е да спортувам, аз ще ставам философ.
Пантата спря да тича, замисли се и каза:
– Тогава тренирай футбол. От нашите футболисти по-големи философи няма!
– Аз не съм от този квартал. Нито съм куцо и сляпо. Очилата ми са два диоптъра далекогледство. А ушите ми са клепнали, защото майка ми е пианистка.
– Като ти сляза, съвсем ще ти клепнат! – закани му се Ташев.
– По-добре е да си с клепнали уши, отколкото да си прост! – отвърна му.
“Ако съдеха за обида на дете, всички възрастни щяха да са по затворите! – отвърна Маляка. – Баща ми поне! … – Едва ли, но за “клепоух глупак” може да го накарат да ми плати 100 лева. Като нищо!”
“Ние едно време на дечицата се радвахме, сега на колите се радват, шантав свят стана, ти казвам.”
– Ще махнат ли гаражите? – попита Добролюб.
– Ще ги махнат не, ами… Печатът е сила, моето момче! Как махнаха курниците от квартал “Възход”?! Цяла седмица миришеше на печени пилета.
Още спомени от това незабравимо време и от вълшебното детство, когато компютрите бяха рядкост, а игрите по улицата – единственият начин да се забавляваш и да общуваш с приятелите си, ще откриете в Спомени от село
Ако и вие имате любим цитат или цитати от Войната на таралежите, не се колебайте да ги споделите с нас като коментар под текста или на нашата Фейсбук страница.
