Сигурно сте чули поне 100 неща за “истинскио врачанин” – който “никогиш не пита къде има кенеф, оти он сам решава къде да бъде кенефо”, нарича най-добрите си приятели “ора свинье у човешки дреи” и “пустиняци”, а житейската му философия се обобщава със сентенцията “Най-обичам боба, леба и да е*а!”
И, разбира се, изразява повечето емоции и чувства, които го връхлитат (независимо от нюанса им) с едно-единствено възклицание:
Малиииии!
За врачани казват, че са и музувири. Хора, които се шегуват, ама не като другите българи. Така че ако не познавате диалекта и нрава на местните, може направо да се засегнете.
Образът на Гацо Бацов популяризира врачанския диалект. Някои от думите в списъка по-долу могат да изненадат и самите врачани. Снимка: Шоуто на Слави
Съвсем нормално е обаче да се случи и да ви обидят, а вие по никакъв начин и да не разберете, че това се е случило. Не за друго, а защото
всеки врачанин
притежава завиден лексикален запас от думи, с които да нарече себеподобните си. Болшинството от тях, естествено, са с негативен оттенък и това е повод за гордост на повечето жители на Враца.
Затова като мома врачанка, реших да спретна кратък и ясен списък, който да внесе яснота в този тип понятия. Никой не знае как са се родили думите, които ще прочетете по-долу. И макар повечето от тях да звучат някак фантасмагорично и забавно, уверявам ви, че ако наречете с тях врачанин, той не просто ще се обиди, а като нищо и един тупаник може да ви удари (още едно от нещата, с които градът се славеше преди години).
Враца се слави с красивата си планина и с характера на истинскио врачанин
Друга причина да се стигне до същия развой на събитията е използването на лафа “Враца, където гарга не каца”. Запомнете – той отдавна-а-а вече не е интересен на никой от местните. Вероятно, ако опитате да ги заговорите с тази рима, те ще реагират с нещо като:
“Макьа ма! Глей го тизе па тоа”*
Изразът всъщност има своя реална история. През 1926 г. правителството на страната задължило българските мъже между 12 и 45 г. да се включат в борбата с напастта от гарги. Всеки българин трябвало да унищожи определен брой пернати, в противен случай го грозяла глоба от 2 хил. лв.! Врачани, баце, приели толкова присърце трепането на вредните птици, че поставили рекорд по брой избити гарги и свраки в региона.
Ето и 20-те думи, с които могат да ви обидят в района на Враца, а вие така и да не разберете. Списъкът е селекция, базирана на лични наблюдения и Речнико на баце – забавно-хумористично издание с над 1 500 думи и изрази от Северозапада с център Враца, събрани от Огнян Пищиков.
Клесунгерица – жена, която обича секса
Пример: Таа, баце, е такава клесунгерица, че го обича повече от леба!
Джуруляк
– приспособление за джуркане на коприва, леща и други гозби; използва се също и като смотаняк; обидна дума е за човек от друго място, дошъл да живее във Враца по времето на социализма
Глофърец – лакомник
Буцуняк – намусен човек, темерут
Пример: Начи на тоа буцуняк, баце, като ша стана да му отвърта един…
Кюскалец
– човек, който си вре носа навсякъде, където не му е работа
Врекалец
– човек, който е все недоволен; дете, което реве много
Фуфляк – смотаняк
Абич – тъп човек
Пример: От те оня по-голем абич не съм виждал никогиш!
Джадия – уличница
Кръндел
– човек, който не прилича на нищо
Ръньовец – грозен човек
Пример: Ма маания, она като зела тоа ръньовец и си мисли, че много ша прокопса!
Сатфер – негодник
Туч – човек, от който не става нищо
Пример: Кво са довлекъл тука тоа туч?!
Лунгор – голям, груб човек
Ботур, ботор
– пън, остатък от отрязано дърво; недодялан, груб човек, темерут
Пример: Кво млъчиш като ботур?
Изклесяк – човек, от който не става нищо
Каластир
– прост човек (идва от вид мотика)
Матурец
– означава овен; използва се и за представител на мъжкия пол, който не е придружен от жена
Пример: Тоа матурец да съ не отвара много, ми да си седне на гъзерете.
Цифуняк
– голяма цифка, сопол; човек, който не става за нищо
Пример: Тоа такъв цифуняк, че и за чеп за кисело зеле не става!
Пипка
– болест по пилетата; пипкав, несръчен, бавен човек
*“Макьа ма! Глей го тизе па тоа”– “Макьа ма” е възглас, който в зависимост от интонацията, с която е изречен, изразява почуда, недоумение, изненада, недоволство. Най-близкият превод е “гледай ти, само това оставаше”. “Гледай го тизе па тоа” – “Гледай го ти пък този”.
Кръндел е малък остатък от молив или тебишир.Малко, криво ,неугледно парче дърво,подпалка.Нещо ,което с усилия може евентуално да притрябва.Кръндел е и част от отдавна счупено, разглобено нещо.Никога няма да го поправят,а и не се сещат парче,детайл от какво е било.ПовЪтат го ,ама а за врЪганье. “Фръгай тиа кръндейе у пороя ,не моа да отвора чекмичето.”Като нарицателно се отнася за нисък,недоразвит,нехармонично оформен човек.Човек, който го толерират по навик и от равнодушие.
Матурец е всичко по-горе. Мъжът е и на възраст.Стар,смрЪдлив (и като характер).Моя матури.Кажи бе матури!? -обращение към баща или дядо. Туч , нагревателна работна повръхност на печка или електрически котлон.Тежка чугунена отливка с проста форма.Човек тежко подвижен и бавно реагиращ.Мани го,не видиш ли,че ъ абен на туч.Глупав,бавно загряващ неуметен,несръчен…обременяващ.
Не трява автоматичто да преписваме турски произход на думи, навлязли в бг. език по време на османската империя./ или турското робство, на кой както му харесва/ Премерно “хайдутин” е от унгарски произод-въоръжена, погранична стража, както и ” пандур”. Порта пък е от гръцки произход, но си мислим, че турцизъм. Един номадски народ, без обичаи и навици в оседнал, градски живот, възприема етимологията на заварени, мести думи. Това, че те са популяризирани от териториалното и политическо влияние на Османската империя, не ги прави непременно ” турски”.
Важно е да се знае, че този диалект произлиза наистина от Северозапада и най-вече от селата. След 90-та година просто някак стана “модерно” да се говори по този начин, естествено и с популяризирането от екипа на Слави… Израсла съм в града и двамата ми дядовци са кореняци врачани, но никога не съм чувала подобни думи и изрази нито от тях, нито от съседи и познати. За първи път срещнах хора, използващи подобен жаргон в края на 80-те и скоро след това се популяризира и от телевизията. Наистина звучи смешно и забавно, но е грубо и цинично понякога, а напоследък може да се чуе навсякъде по улиците на Враца и е жалко, че дори възитаниците на двете елитни гимназии говорят по този начин. Не се прави разлика между нормален български и новоналожения “диалект”. Дано да не съм съвсем права 🙂
Джуруляк е зурлата на прасето и изобщо е частта от лицето/муцуната, включваща устата и носът. Преселниците във Враца и то предимно от Червен бряг и Бяла Слатина наричат чукундури. Чукундур е и захарното цвекло.
Лилия, права си… ! Само кореняците разбират и знаят, ‘джуруяк е бъркалка за коприва – дървена, долу е на кръст резбована с религиозни символи и орнаменти(качамилка – бъркалка за качамак) – наричаме така селяндурите. Не е пърлицата на прасето, а само израз…. ! 😂😂😂 😈😈😈(Ели) 😃😃 винаги дразни врачани този селски говор – който за други области извън Врачански, Видински и Плевенски е Неразбираем ! ‘Гацо Бацов’ и ‘автора не са Врачани… ! 😂😂😂😇😈
Лилия Петрова, напълно съгласна съм с Вас. От Враца съм и сигурност твърдя, че този диалект, смесица от селските говори около Враца, формира едно лице на града, което е измислено. Този диалект беше оформен след `89 година, с преместването на по-големи маси селяни към града. Работещите в чужбина селяни си купиха жилища във Враца и днес, за съжаление, наистина могат да се чуят разговори на този диалект. Но това не е врачански, това е селски.
Човек няма защо да се срамува от произхода си, а единствено от постъпките, мислите и собствените си думи. Аз също съм от Враца, не мисля, че съм проста, имам много приятели, които също не са прости. И не се срамувам, че съм се родила в този край. Поздрави! 🙂
Значи от Враца съм и въобще не се говори така! Много мразя такива фалшиви новини!! Много рядко ще се срещне някой който ще го чуете да говори на този селски диалект и то ако се срещне би трябвало да я някой въсрастен, защото младите не говорят така! И никой няма да ви говори на пустиняк и тем подобни! Ако някой дойде във Враца ще види, че съм прав!!
Диалектът е богатството на езика. Разбира се, че ще учим литературния език, но защо да не се посмеем и на диалекта, все едно откъде е дошъл. Да, по- скоро от околните села, но и населението на Враца е смесено. Колко са кореняк-врачаните? По баба съм от Занкини и се гордея с моя възрожденски род. Обичам града си и всякога, когато го напусна тъгувам за него. Е, хора всякакви. Нека не забравяме родолюбивите си корени! Тук за пръв път отците в Св. Възнесение отказват да произнесат името на гръцкия патриарх! А по т.н. “татово” време един врачанин се осмели да нападне Т.Живков насред центъра на града. Враца не спи! И няма да клекне лесно пред никого.
Вера Георгиева притежава безценна колекция. Нейното съкровище са картички, които близки и приятели ú изпращат от различни части на света. Заедно с обичта, добрите мисли и...
Една слънчево усмихната българка, която живее в Австралия, твори невероятни красоти. От ръцете ѝ излизат същински шедьоври, които са и безкрайно вкусни при това....
Преди време ви показахме сладките красоти, които твори българката Бистра Дийн, която живее в Австралия. Покрай тази история се натъкнахме на поредната ни сънародничка, която...
Вероника я познавам от 25-30 години! А Пешо издаде сборника!
Кръндел е малък остатък от молив или тебишир.Малко, криво ,неугледно парче дърво,подпалка.Нещо ,което с усилия може евентуално да притрябва.Кръндел е и част от отдавна счупено, разглобено нещо.Никога няма да го поправят,а и не се сещат парче,детайл от какво е било.ПовЪтат го ,ама а за врЪганье. “Фръгай тиа кръндейе у пороя ,не моа да отвора чекмичето.”Като нарицателно се отнася за нисък,недоразвит,нехармонично оформен човек.Човек, който го толерират по навик и от равнодушие.
Много удачни пояснения и примери! Благодаря! 🙂
Майката си трака!!!!
Матурец е всичко по-горе. Мъжът е и на възраст.Стар,смрЪдлив (и като характер).Моя матури.Кажи бе матури!? -обращение към баща или дядо.
Туч , нагревателна работна повръхност на печка или електрически котлон.Тежка чугунена отливка с проста форма.Човек тежко подвижен и бавно реагиращ.Мани го,не видиш ли,че ъ абен на туч.Глупав,бавно загряващ неуметен,несръчен…обременяващ.
Не трява автоматичто да преписваме турски произход на думи, навлязли в бг. език по време на османската империя./ или турското робство, на кой както му харесва/ Премерно “хайдутин” е от унгарски произод-въоръжена, погранична стража, както и ” пандур”. Порта пък е от гръцки произход, но си мислим, че турцизъм. Един номадски народ, без обичаи и навици в оседнал, градски живот, възприема етимологията на заварени, мести думи. Това, че те са популяризирани от териториалното и политическо влияние на Османската империя, не ги прави непременно ” турски”.
Важно е да се знае, че този диалект произлиза наистина от Северозапада и най-вече от селата. След 90-та година просто някак стана “модерно” да се говори по този начин, естествено и с популяризирането от екипа на Слави… Израсла съм в града и двамата ми дядовци са кореняци врачани, но никога не съм чувала подобни думи и изрази нито от тях, нито от съседи и познати. За първи път срещнах хора, използващи подобен жаргон в края на 80-те и скоро след това се популяризира и от телевизията. Наистина звучи смешно и забавно, но е грубо и цинично понякога, а напоследък може да се чуе навсякъде по улиците на Враца и е жалко, че дори възитаниците на двете елитни гимназии говорят по този начин. Не се прави разлика между нормален български и новоналожения “диалект”. Дано да не съм съвсем права 🙂
врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..
Джуруляк е зурлата на прасето и изобщо е частта от лицето/муцуната, включваща устата и носът. Преселниците във Враца и то предимно от Червен бряг и Бяла Слатина наричат чукундури. Чукундур е и захарното цвекло.
Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.
Лилия, права си… !
Само кореняците разбират и знаят, ‘джуруяк е бъркалка за коприва – дървена, долу е на кръст резбована с религиозни символи и орнаменти(качамилка – бъркалка за качамак) – наричаме така селяндурите. Не е пърлицата на прасето, а само израз…. ! 😂😂😂 😈😈😈(Ели) 😃😃 винаги дразни врачани този селски говор – който за други области извън Врачански, Видински и Плевенски е Неразбираем ! ‘Гацо Бацов’ и ‘автора не са Врачани… ! 😂😂😂😇😈
Тоа па пищиков е такъв плагиат,да го е*а у дрътио пергишин. Открадна идеята и ся си придава важности повече и от преди,деба тия мумии деба..
Джуруляк е дървен инструмент за биене (бучкане) на масло от млякото.
Лилия Петрова, напълно съгласна съм с Вас. От Враца съм и сигурност твърдя, че този диалект, смесица от селските говори около Враца, формира едно лице на града, което е измислено. Този диалект беше оформен след `89 година, с преместването на по-големи маси селяни към града. Работещите в чужбина селяни си купиха жилища във Враца и днес, за съжаление, наистина могат да се чуят разговори на този диалект. Но това не е врачански, това е селски.
врачанин съм и природата е красива; но новите “врачани” са прости и ме е срам от този език; избягвам да афиширам произхода си …..
Човек няма защо да се срамува от произхода си, а единствено от постъпките, мислите и собствените си думи. Аз също съм от Враца, не мисля, че съм проста, имам много приятели, които също не са прости. И не се срамувам, че съм се родила в този край. Поздрави! 🙂
От баща ми знам приказката “Жено врачанска!”, с която той се възмущаваше на упоритостта и ината на майка ми за нещо.
Значи от Враца съм и въобще не се говори така! Много мразя такива фалшиви новини!! Много рядко ще се срещне някой който ще го чуете да говори на този селски диалект и то ако се срещне би трябвало да я някой въсрастен, защото младите не говорят така! И никой няма да ви говори на пустиняк и тем подобни! Ако някой дойде във Враца ще види, че съм прав!!
Възрастен*
Не съм от този край, но съм чувал думата “киликандзер” за грозен мъж/жена. Поправете ме ако греша.
Диалектът е богатството на езика. Разбира се, че ще учим литературния език, но защо да не се посмеем и на диалекта, все едно откъде е дошъл. Да, по- скоро от околните села, но и населението на Враца е смесено. Колко са кореняк-врачаните? По баба съм от Занкини и се гордея с моя възрожденски род. Обичам града си и всякога, когато го напусна тъгувам за него. Е, хора всякакви. Нека не забравяме родолюбивите си корени! Тук за пръв път отците в Св. Възнесение отказват да произнесат името на гръцкия патриарх! А по т.н. “татово” време един врачанин се осмели да нападне Т.Живков насред центъра на града. Враца не спи! И няма да клекне лесно пред никого.