Здравият разум го отхвърля – съществуването на Ад и Рай. Всяка вяра го използва максимално – най-инстинктивния страх на човека. Нищо чудно, че всеки намек за съществуване на Вратите на Ада, се превръща в сензация. Заради страха, любопитството и най-вече поради ужаса от неизвестността. Но не се притеснявайте – няма да ви занимаваме с паранормални щуротии. Ще си говорим за съвсем реални и съществуващи явления. На нашата си Земя.
Село Дервезе се намира в пустинята Каракум в Северен Туркменистан, на около 260 км от столицата Ашхабат. През 1971 г. тук пристига екип от съветски учени и изследователи. Търсят полезни изкопаеми, основно петрол. Но мястото се оказва изключително богато на природен газ. И в действителност там е едно от най-големите газови находища в света. Започват геолозите своите сондажи и
изведнъж… земята пропада
Цялата техника е погълната от отворилата се дупка. На екипа е ясно, че там има отровни газове, основно метан, който силно застрашава всичко в околността. Ето защо решават да го запалят. Предполагат, че огънят ще загасне сам до няколко дни, най-много седмици. Но … колко грешат само! Този огън продължава да гори и днес. И вероятно ще гори до края на нашия живот (поне).
Нощем пламти като пещ, а светлината му се вижда на километри. Температурата на горене пък е толкова висока (около 1000 градуса по Целзий), че стапя околните скали. Заради това кратерът се разширява и става все по-дълбок. В момента диаметърът му е около 70 метра, а дълбочината му в средата – до около 30 метра. Местните хора незабавно му дават най-логичното име – Вратите на Ада.
Страшничко, а? Е, това не пречи на стотици хиляди туристи всяка година да идват на това място, за да го видят и да се снимат на ръба на кратера. Колкото и да е опасно. А то наистина е такова, защото горящата паст изобщо не е оградена.
Преди няколко години, през зимата на 2013 г., един твърде екстремен човек реши да стъпи на дъното на този кратер. И да провери какво има там. Става дума за канадския режисьор, документалист и изследовател Джордж Курунис. Човек, който не се притеснява да влиза “на топло” – в кратери на вулкани, досами бълбукащата лава. Той гони торнада и изследва всичко най-страховито, което природата може да ни предложи.
Конкретната причина да побърза с експеримента си, са плановете на туркменистанското правителство
да затвори Вратите на Ада
за да не застрашава плановете за добив на полезни изкопаеми в района. Влизането в кратера обаче не е шега работа. Курунис облича алуминиев костюм, който го изолира от високата температура. Има и специална маска, благодарение на която може да диша.
Ето какво разказва, след като излиза невредим от огнената паст: “Накъдето и да погледнеш, има хиляди малки огънчета. Звукът – като от реактивен двигател. На такова място се чувстваш много, много малък и изключително уязвим. А и твърде много неща не бяха ясни – ще изолира ли костюмът достатъчно, дали въздухът ще става за дишане, ще издържат ли въжетата… Когато се озовах там на дъното, се задъхвах от вълнение – бях на място, където човешки крак никога не е стъпвал“.
Вижте още снимки от спускането на Джордж Курунис в кратера на Вратите на Ада:
Освен, че е първият, дръзнал да се спусне в огнената паст, той прави още нещо уникално. В списъка на задачите му като номер едно е записано взимането на
проби от почвата в кратера
И търсенето на… живот в такива условия. При толкова висока температура, подобна концентрация на отровни газове, в същинския Ад. А ако там има живот, тогава вероятно може да съществува такъв и на планети, много по-горещи от нашата. И невероятно, но факт – усилията му се оправдават. Защото в част от взетите от почвата на дъното на кратера проби са открити… микроорганизми.
Филмът със спускането на Курунис във Вратите на Ада е излъчен през лятото на 2014 г. по Нешънъл Джиографик. И това прави мястото още по-популярно. А туркменистанските власти започват да се хвалят с него като с едно от новите чудеса на света.
“Ще минем през ония глъбини,
кои плач горки вечно огласява,
де гордий дух, за своите злини
наказан там, смърт втора призовава…”
(Ад, Данте Алигиери)