– Ако един ден вече не се чувстваш добре или намериш любов другаде, можеш да си тръгнеш спокойно…
– Не говори така!
– Не. Искам да знаеш, че ще те пусна, без драми. Просто искам да ми кажеш.
– Аз няма да те пусна!
… Нищо не можеш да задържиш насила, сладка моя
Нито приятели, нито любов. Нищо! Човекът е волно същество, създаден е да лети, но е обсебен от мисълта да притежава. Толкова е глупав, че носи оковите в задния си джоб.
Извади ги, още сега! И запомни – не можеш да оковеш никого, не и за дълго. Когато една връзка се изчерпи, когато се изчерпят всички възможни средства за съживяването ú, а сетне и за поддържането ú, единственият честен изход е всеки да продължи по своя път.
Няма любов по принуда. Няма и любов от съжаление. Не трябва да се плашиш от раздялата, нито от болката, която ще причиниш. Отминава. Когато усетиш празнота в сърцето си, единственият, за когото трябва да мислиш, си ти. Не лъжи себе си, не лъжи и него!
В една от любимите ми книги – Като гореща вода за шоколад – пише, че когато убиваш, не трябва да проявяваш милост, защото така само причиняваш страдание. Щом си сигурна, не се колебай! И не се връщай назад – затворените страници трябва да си останат такива.
Ако пък се окажеш от другата страна,
събери кураж и го пусни
Със сълзи и викове няма да го задържиш. После ще ги изплачеш сама, но на него пожелай щастие и го пусни – ако не в любов, поне не в омраза. Всеки е длъжен да търси щастието си и ти не трябва да си пречка пред неговото. Не е почтено.
Ще чуеш много за това как децата сближават и сплотяват двойките. Не вярвай! Родителството е огромно изпитание и препятствие. То е един от най-сериозните тестове за връзката – може да я издигне на следващ етап, да я задълбочи, да я направи още по-всеобхватна, но може и да я унищожи.
Родителството не е в състояние да задържи никого в двойка, която си е отишла – нито теб, нито него! Чуй ме – децата не трябва да се превръщат в заложник на една угаснала любов. Нещастието на мама и татко не може да бъде стоварено на невинните им рамене с обяснението “Останахме заедно заради децата“. Това е лъжа, а зад нея стоят страх и неувереност.
Децата трябва да виждат любов
а не скърцане със зъби, не взаимно понасяне. Длъжни сме да им осигурим здравословна среда, в която да се учат на обич, нежност, доверие, взаимност, търпение, разбирателство. Всичко, различно от това, ще ги осакати. Не трябва да го преживяват, те не са за това на този свят. И най-важното – не са на този свят по собствено желание.
Повтарям ти го от съвсем малка – ако мама и татко не се обичат повече, по-добре (и за тях, и за децата) е да се разделят и да потърсят човек, когото да обичат и който да ги обича. Не е лесно, изисква се огромна смелост и вяра в себе си и в това, че заслужаваш повече. Само щастливите родители могат да научат децата си на щастие!
Искам да знаеш нещо – завинаги не съществува, не и с предварителна заявка. Не се вкопчвай в тази дума, а изживявай миговете. Няма значение колко време имате заедно – два месеца или две години, взимай ги!
Твоето завинаги ще се случи – без да го търсиш, без да го усетиш, без да го назоваваш. Един ден ще се обърнеш назад и ще си дадеш сметка, че си в него. Просто обичай и живей! Бъди в любов! Бъди в доверие!
