Втората световна война – войната, в която всички губим

В основата на всяка трагедия се таи незнанието. Все още не знаем с точност колко са жертвите на Втората световна война. Не знаем къде са гробовете им, а върху повечето на тези, които имат такива, стои едно единствено изречение: “На незнаен войник”. Много от

секретните документи от тази война

са все още скрити и неразсекретени. Което говори, че не трябва да знаем и помним всичко, защото раните на трагедията все още не са оздравели. От всички водени войни Втората световна се характеризира основно с едно – тотално избиване на цели народи от други народи.

Германци избиват безогледно евреи, руснаци и поляци. Руснаците избиват, без значение, немци и поляци. Англичани и американци изтребват безцеремонно цивилно население с тотални бомбардировки в градове, в които няма и един войник. Японци избиват китайци. И после обратното.

Цели армии изчезват безследно без един пленен, както унгарската след битката при Воронеж. Разбира се, наблюдава се и обратното. Италианците помагат на английските войски да дебаркират безпроблемно, вместо да ги разбият на брега на Сицилия. Умира само един англичанин – ухапан от пчела… за Сицилия, за Италия загива само една пчела!

80% от човечеството е въвлечено в световната касапница, ширеща се навсякъде по малката ни планета. В една армия рамо до рамо се сражават поляци, чехи, сърби, англичани, новозеландци, индийци, маори, австралиици и всякакви други народи. Това се случва на друг континент, в пустиня, която с нищо не им напомня местата, от които са дошли.

За острови с размер от едва 15 кв.км. загиват 50 хил. души в рамките на дни, а в Сталинград всеки 5 кв. м. са покрити от труп. Ужасът може да се описва и още, и още…

Моят дядо е участвал в тази война

Не искаше да говори за нея. Сякаш изпитваше срам или някаква мъка, която искаше да заличи от спомените си.

Всеки от нас е виждал сгазено или умряло животно на пътя… Това едва ли се забравя и остава като неприятен спомен. А какво ли е да си спомняш смъртта на хората, на твой боен другар, с когото си споделял и най-лични неща. Да виждаш всеки ден смъртта по пътища, къщи и полета?

И тази неприятна миризма на мърша

– лепкава и сладникава? Кой би забравил това и кой би искал да си го припомня и разправя безпристрастно.

Сигурно затова дядо мълчеше, а като си пийваше повишаваше тон и викаше: “Да живее Първа българска армия и генерал Стойчев! Да живее фалангата… мамицата им на ОФ и на….” и тук баба ми му запушваше устата. Очите на дядо не блестяха като на победител от войната, независимо, че бе победил фашистите. Те бяха пълни с гняв за похабените му години и чисто бялата коса станала такава за една вечер от стрес и страх близо до хърватския град Вуковар. А е бил едва на 29 години.

Кой е победител от тази война? Отговорът е ясен: САЩ, Великобритания и СССР – Съюзниците. И на каква цена? Да, милиони се жертваха да унищожат един мракобесен и античовешки режим, едно безумна идея за раси и подраси… От всички държави победителки единствено САЩ имат постигнати максимални ползи от тази война, които до ден днешен движат нейната политика, икономика и влияние като моно империя.

От политическа гледна точка печели и комунистическата партия на Сталин, но не и съветският народ. И толкова!

Всички останали губим

Няма победа на обикновения човек. Освен тази, че дядо и двамата му братя се връщат живи от ужаса, сътворен от далечни народи, далечни лидери за далеч различни цели, които не са касаели обикновения човек, в родината му.

В основата на трагедията се таи незнанието. Едва ли ще разберем тази война в нейната цялост, истинност и завършеност. И освен ако не почетем победата над нещо лошо, тогава трагедията ни ще бъде пълна!

Вижте още… Писмо до прадядо