ТИРА – Изригването, заличило първата европейска цивилизация
Вероятно през 1636 г. пр. н. е. старият кратер на вулкана на днешния гръцки остров Санторини изригнал с мощ, която разрушила огромна част от острова. Дотогава той бил кръгъл, а след това останали три острова и само върховете на кратерите, оградени от всички страни от морската вода.
При изливането на лавата кратерът се срутил под водата, а с него и въпросните части от острова – общо 84 кв.км. земя днес лежи на дъното на морето.
Мощта на получения взрив трябва да е била като тази на няколко стотин атомни бомби в интервал от секунда, а звукът е бил чут чак в Норвегия
Цялото Егейско море било покрито от огромен черен облак от пушек и пепел. Пемзата, която била изхвърлена, се издигнала на височина 30-35 км във въздуха, навлизайки в стратосферата. Вятърът разнесъл пепелта чак до Китай и Гренландия. Формирала се огромна вълна цунами с височина над 100-150 метра, която със скорост от 350 км/ч за по-малко от половин час достигнала остров Крит и по мнението на много историци, унищожила минойската цивилизация (или поне това, което било по северните брегове на острова). Неслучайно за това ужасяващо изригване се казва, че е природната стихия, която в най-голяма степен е променила човешката история. И се предполага, че от тази история се родили митове, като тези за Атлантида и Ноевия ковчег.
След прочутото чудовищно изригване, животът на острова се възстановил, а заедно с новите му жители, продължил са се развива и вулканът. Така например само в периода от около 200 г.пр.н.е. до 1950 г. е имало поне 14 изригвания. Изригването през 1650 г., което станало на 6,5 км североизточно от острова, извън калдерата, е описано от йезуита Франсоа Ришар. По думите му мощен трус разтърсил острова през нощта на 27 септември.
Къщите се люлеели насам-натам като бебешки люлки, поклащани като тръстики на вятъра. След това на изток хората видели пламъци, обгърнати от гъсти облаци дим, излизащи от морето. Димен покров се издигнал над пламналата бездна. После тези облаци – страховити и смърдящи ужасно, надвиснали над хората. Между другото, само няколко дни по-рано хората забелязали, че на мястото, на което станало изригването, морето било ярко зелено на цвят. През следващите два дни морето вряло и кипяло с все по-голяма мощ, земните трусове се удвоили, димът ставал все по-гъст, а морето било покрито с пемза. Същинският ад обаче щял да настъпи на 29 септември.
Морето ръмжало заплашително, земята треперела, а въздухът сякаш бил подпален
Гъста серна пара излизала на талази от дълбините и се издигала като черни облаци към небесата. Тогава внезапно облаците се подпалвали, светкавици пресичали небето, разразила се гръмотевична буря, която взимала най-причудливи форми. Хората с ужас наблюдавали огнени змии, блестящи копия и пики и въртящи се огнени факли. А после от бездната към небесата полетели огромни каменни късове. Един от тях, паднал в поле на острова, не можел да бъде преместен от цели 40 човека! Много от жителите на острова буквално ослепели за 2-3 дни,
а очите ги изгаряли от болка
При това бедствие загинали 50 души и поне хиляда животни, главно задушени от отровните пари. Всичко почерняло, много ритуални съдове променили формата си. А по това време 9-тима моряци се опитвали да се доберат до острова, но минали твърде близо до огнения ад и три дни по-късно телата им били открити овъглени…
Няколко десетилетия след това отново имало силно изригване, този път в центъра на калдерата, което пък довело до появата на нови малки острови, които изчезнали също така бързо, както се появили. Отново се открили портите на Ада, всявайки на земята ужас, страдания и разрушения. Последното изригване до момента е през 1950 г., а през 2012 г. учените отново заговориха за пробуждане на вулкана, тъй като след няколко земетресения в началото на годината, бе отчетено повишаване на повърхността на вулкана с около 140 мм.
