Вълчицата вътре в нас

Ако някога ви е боляло или ви се е плачело толкова, че да ви се вие, ако сте се ядосвали до желание да захапете, ако сте били по-тихи от сянката си,… знаете какво е да усещаш дивото в теб. Това, което сте почувствали, е инстинктивната природа на жената. На вълчицата. За нея пише Клариса Пинкола Естес в Бягащата с вълци.

Книга, която се чете с кожата, както казва писателката Виргиния Захариева. „Страх ме е от вълка, но това не ми пречи да влизам в гората, както героинята от „Вълчата мигла“, защото „ако не отидеш в гората, никога няма да се случи нищо и животът ти изобщо няма да започне“, пише Захариева в предговора на десетото издание на български.

Определяна като Библия за жени

за тази книга се твърди, че разгръща нова гледна точка с всяко препрочитане. Книга разговор, която учи на самосъхранение и здрав егоизъм, казват за нея някои.

За мен това е книга, която отваря врати. Или, както бърза да ни увери самата Естес, „вратите към света на дивата същност са малко, но са безценни. Ако имате дълбок белег, той е врата. Ако силно обичате небето и водата, и това е врата. Ако копнеете за по-дълбок, пълноценен, естествен живот, и това е врата“.

Предлагаме ви още ключови цитати от американската писателка и поетеса, която е и юнгиански психоаналитик. Нека те отворят пред вас колкото се може повече врати!

„Здравите вълци и здравите жени имат общи психични характеристики: изострена сетивност, игрив дух и всеотдайност.“

„Двойнствената женска природа е парадоксална – когато едната страна е по-сдържана, другата е по-страстна. Когато едната страна блика от жизненост и е подчертано общителна, другата е ледено студена и застинала. Често едната страна е по-весела и гъвкава, докато другата копнее за нещо, без самата да знае за какво. Едната може да е слънчева, а другата самовглъбена и сантиментална.“

„Когато животът е прекалено контролиран, остава все по-малко живот за контрол.“

„Виждала съм жени упорито да изчистват цялата къща, преди да седнат да пишат… И нали знаете, в чистенето има нещо много странно – то просто няма край. Съвършеният начин да попречите на жената да твори.“

„Бъдете диви. В своя първоначален вид реката не тече замърсена – ние я замърсяваме. Реката не пресъхва – ние задръстваме коритото ѝ. Ако искаме да е свободна, трябва да освободим концептуалния си живот, потока, да оставяме всичко да се движи и в началото да не цензурираме нищо. Това е творческият живот. Той е божествен парадокс и е изцяло вътрешен процес.“

„Ако има сила, която подхранва корените на болката, то това е отказът да продължаваш да се учиш.“

„Пазете творческия си живот. Ако искате да избегнете душевния глад, назовете проблема с истинското му име и го решете. Ежедневно упражнявайте работата си. И не позволявайте на никой човек, жена, мъж, приятел, религия, работа или безплътен глас да ви принуди да гладувате. Ако се налага, покажете нокти.“

„Не бива да се заблуждаваме, че ако се държим добре, ако успеем да овладеем всички пориви на дивата природа, наистина ще ни смятат за мили, сдържани, покорни и скромни дами. Тогава вместо в жизнена жена вие се превръщате в мила жена с отрязани котешки нокти.“

„Невежество означава да не знаеш нищо и да те привлича доброто. Невинност означава да знаеш всичко и пак да те привлича доброто.“

„Всяка жена, която прекалено дълго остава далеч от душевния си дом, постепенно се изчерпва. Така и трябва. Тогава тя отново започва да търси кожата си, за да възстанови себеусещането си, за да възвърне вътрешното си зрение и океанското познание.“

„Всеки, който се намира близо до жена, всъщност се намира в компанията на две жени – външно същество и вътрешна criatura.“

ЗА ДУШЕВНАТА КОЖА НА ВЪЛЧИЦАТА:

„Ние губим душевната си кожа, като прекалено се подчиняваме на егото, като се стремим към прекален перфекционизъм, като напразно се превръщаме в мъченици, като се поддаваме на слепи амбиции, като сме разочаровани – от себе си, от семейството, от обществото, културата и света…“

„Изходът е да откриете майка за своята млада вътрешна майка. Това са истински жени във външния свят, по-възрастни, по-мъдри и за предпочитане – калени като стомана. Независимо от цената, която са платили, техните очи виждат, техните уши чуват, техните усти говорят.“

„Историите са лекарства. Откакто ми разказаха първата, те продължават да ме увличат. И притежават огромна сила – не изискват да правим нищо друго освен да ги слушаме. В тях се крият средствата за възстановяване на изгубената психична енергия.“

„Лекарство за скуката е действието, лекарство за самотата е близостта, лекарството за съсипаните чувства е уединението – решението на проблемите винаги е нещо противоположно на тях.“

„За истинската връзка се изисква огромна сила.“

„Когато връзката преминава от етапа на очакването към етапа на изваждане на улова от водата, понякога настъпва критичен момент. Това се отнася за връзките между майки и техните малки или поотраснали деца, между приятели, между дългогодишни партньори или млади влюбени. Тогава започва сериозната връзка и човек трябва да призове на помощ цялото си умение и мъдрост.“

„От психична гледна точка всичко в любовта има край.  Егото не иска да е така. Ала това е факт и човекът с дива природа ясно го съзнава.“

„Ако партньорите упорито продължават да се стремят към ефимерно щастие и вечно удоволствие, ако очакват дълбоко разтърсващи сексуални наслади и никакви конфликти, природата потъва в морето. Отказът от допускане на всички цикли на живота и смъртта на любовната връзка лишава жената от психична опора.“

„Всеки прави грешни избори с думи или дела, преди да разбере грешката си и да осъзнае последствията. Но в тази вселена няма нищо, което да не може да се прости.“

„Казват, че всичко, което упорито търсим, всъщност търси нас и ако останем търпеливи, непременно ще ни намери.“

„Дивата природа е свободна да прави каквото си пожелае!“

И един съвет към „вълчиците”: „Яж, почивай, скитай, бъди вярна, обичай децата, спори на лунна светлина, наостри уши, прави любов, вий често.“