В средата на 17-ти век англиканският епископ Джон Уилкинс си поставя една нелека задача. Да усъвършенства човешката комуникация с език, който би класирал всяка концепция, съществуващо нещо и идея във Вселената само в 40 категории. Целта на Уилкинс била да предложи система, която да избегне всички възможни обърквания, произтичащи от човешката реч. Да наложи точни граници в езика, който иначе изобилства от синоними, идиоми и други части на речта. Които от своя страна често не означават точно това, което човек има предвид в действителност.
“Това щеше да бъде език, сътворен от човека, без неясноти и неточности, засягащи естествените езици.” – пише Ерика Оукрънт, американски лингвист, в книгата си In the Land of Invented Languages (В земята на измислените езици). – “Този език щеше директно да представя концепции и да разкрива истината.”
След множество години на усилена работа и много безсънни нощи,
Уилкинс успява да завърши своя труд през 1666 г.
Но съдбата му отправя тежко предизвикателство, преди ръкописът му да излезе официално на бял свят. Той изгаря в големия лондонски пожар от същата година. Но авторът му не се отказва. За две години Уилкинс пренаписва всичко отначало и така цялостната му идея, концепция и самият нов език са официално публикувани от англиканския епископ през 1668 г. в есето му Essay Towards a Real Character, and a Philosophical Language.
И до днес част от идеята за езика на Уилкинс резонира в някои съвременни практики, като системата за класифициране на книгите в библиотеките, да речем. Но самият той – езикът за улеснение на хората, може да бъде определен като
грандиозен провал
въпреки добрите намерения и чудовищния труд на своя автор.
Целта на Джон Уилкинс не била на всяка цена напълно да революционизира начина, по който човечеството общува. Нито да замени вече съществуващата система с абсолютно различна такава. Той се надявал единствено да сложи ред в езика посредством своята работа. Както самият той пояснява в ръкописа си: “…чрез своето улеснение и полезност (без налагането на авторитет) [езикът] може да прикани и да накара хората да се научат на това, което се описва тук.”
Есето от над 600 страници на Уилкинс съдържа подробно обяснение за някои особености и историята на самия език. Освен това почти завършена класификация на всичко съществуващо във Вселената, за което е успял да се сети. Структурата на категориите, обособени от напредничавия епископ, прилича на таксономичната класификация, използвана и до днес.
Всяка една от главните 40 категории, Уилкинс нарича род
Като всеки от родовете е разделен на още на брой по-малки категории. Така например категорията Пространство била разделена на 3 основни подкатегории – Време, Място и Ситуация.
Тук идва място и за съвсем логичния въпрос, който вероятно вече си задавате. Как тази богата система от родове и категории може да бъде използвана в разговорната и писмената реч? Авторът, разбира се, е подготвен с отговора, който звучи съвсем оправдано, поне в неговия ум. Той предлага всеки род или по-главна категория да бъде означен с произволна и лесна за произнасяне сричка.
Например Do обозначава метали, Са движение на тялото, Те е запазено за маниерите, а думичките означаващи болести получават сричката То. Появява се и още един допълнителен вид класификация, спрямо различията в отделните категории. Буквата В се произнася след сричката на рода, за да посочи първата разновидност в него. D за втората, G за третата и P, T, Z, C, S, и N – за останалите.
Звучи доста сложно, нали?!
Както за говорещия, така и за събеседника му. Би било наистина доста трудно да научат и всеки път да се сещат от коя категория, подкатегория и с какви разлики е думичката, която се опитва да се появи на бял свят от устата на другия.
Уилкинс посвещава няколко страници и на идеята да се вмъкват гласни и съгласни букви в думите. Тяхната цел е да посочват съответно дали думата е съществително, прилагателно или глагол. За да може езикът му да се превърне в интернационален, амбициозният църковен служител измисля своя собствена писмена система, съставена от чертички и други знаци. Негови съвременници определят езика на Уилкинс като
най-перфектния език, който би могъл да съществува
Лесен (?!) и без излишни неща в него. Но явно не му e било писано да просъществува.
“Невъзможно е да бъде използван” – споделя за езика на Уилкинс Оукрънт в интервю – “Всяка дума е сама по себе си формула. Като математическа формула, с определено значение. Когато избираш дума, която да използваш или кажеш, трябва предварително да знаеш какво точно имаш предвид. А ние не правим това през цялото време, когато говорим. Езикът не е подходящ за нашата импулсивна комуникация.”
И макар днес езикът на Уилкинс да ни изглежда като нещо твърде сложно и отдавна забравено, трябва да признаем едно. Този човек е вложил много ум, воля и усилия в създаването на единна система, благодарение на която хората от всички краища на света биха могли свободно да комуникират. А какво по-хубаво от това. Работата на Уилкинс разбира се
не е единственият подобен опит
Неминуемо ще се сетите за есперанто и другите подобни (макар и малко) такива примери.
Въпреки че остават нереализирани докрай, идеята и намеренията на Джон Уилкинс са достойни за уважение, преклонение и възхищение. Затова днес Lifebites.bg реши да ви срещне с него. От все сърце се надяваме да има повече хора като този ентусиаст – находчиви, креативни и създаващи. Отдадени на хората и борещи се за по-добрия им и улеснен живот!
Вижте още… Български изобретения, които промениха живота
