Той може да ви се струва ексцентричен, скандален или дори циничен с изказванията, откровеността си и някои моменти, които споделя от личния си живот. Но със сигурност има нещо, което не може да му се отрече – направил е няколко жестоки роли в класики като Взвод (1986 г.) на Оливър Стоун, Последното изкушение на Христос (1988 г.) на Мартин Скорсезе, Мисисипи в пламъци (1988 г.) на Алън Паркър, Диво сърце (1990 г.) на Дейвид Линч, Английският пациент (1996 г.) на Антъни Мингела. Да, става дума за Уилям Дефо.
Роден е през 1955 г., а за да избегне неизбежното – всички да го наричат Били на галено от Уилям, променя правописа на името си и от „William“ става „Willem“. Днес Lifebites.bg ви предлага откровенията, които американският актьор прави през 2009 г. в интервю за британския Гардиън.
Уилям Дефо: за жените
сексуалната култура, съветите към сина си и любовта в живота си. Откровен, директен и изключително прям!
Никога не съм имал близък приятел мъж. Най-важните връзки в живота ми винаги са били с жени. Петте ми сестри ме отгледаха, тъй като баща ми беше хирург, майка ми беше сестра и двамата работеха заедно, така че не виждах никой от двамата много. Това си беше своеобразно сексуално образование, защото сестрите ми бяха разгонени малки момичета.
Когато бях малък, ми казваха неща, които не исках да чуя. Спомням си как една от сестрите ми говореше за фелацио, когато бях 6-годишен. Казах: “Само мръсниците правят това, нали?” Тя просто се изсмя. Когато разказах на приятелите си, че зная за цветенцата и пчеличките, те ме натупаха,
защото им се стори отвратително
Започнах да се интересувам от момичета, когато бях на 14 години, което според мен е малко късно. Но след като опитах… се започна. В края на краищата бях изключен от училище за снимане на порнографски филм. Аз бях просто младо момче в Уисконсин – бих направил всичко, за да се махна от там.
Имах приятелка на име Уенди Уит, от 15 до 17-годишна възраст. Родителите ни имаха по-лежерно отношение към темата секс, тъй като не искаха да сме задръстени. Имахме телевизионна стая, която беше уважавана като лично пространство, така че когато някой се прибереше вкъщи с половинка, с която е излизал на среща, можеше да гледа телевизия или да прави каквото си поиска там, без да бъде закачан. Родителите ми предпочитаха да го правим там, отколкото в някоя кола или нещо подобно. Браво на тях.
Имам син, който сега е на 20 и няколко. Никога не съм му давал съвет за жените – мисля, че би било твърде подтискащо от страна неговия старец да му дава такива съвети. Той трябва да намери своя собствен път. Не мога да му помогна.
Аз уча чрез примери
Въпреки че вероятно съм бил много лош пример.
Срещнах жена си (Джада Колагранде) на улицата в Рим през 2004 г. Познавах я, защото бях гледал нейни филми и имахме няколко общи приятели. Сватбата ни беше много импулсивна и романтична. Обядвахме и аз казах: “Искаш ли да се оженим утре?” Обадих се в общината и те казаха: “Ако дойдете до няколко часа, може да се регистрирате и да се ожените утре.” Така ние хукнахме натам. Оженихме се на следващия ден само в присъствието на двама свидетели, най-добрите ни приятели: мениджъра ми и нейния редактор.
Преди това имах връзка в продължение на 27 години. Тя е майка на сина ми, но никога не сме се женили, тъй като за нея бракът представлява собственичество и аз уважавах това. Но след време аз исках да се оженим повече отколкото тя. С времето разбрах, че не е много хубаво да се разхождам наоколо, казвайки: “Аз съм с този човек, но не съм женен за него.” Объркващо е, за теб и за останалите хора. Ако пътуваш много, трябва да вземеш решение дали ще бъдеш моногамен.
Става ми смешно, когато чуя мъж да говори, че осъзнава женската си страна. Но определено се доближавам до жените, идентифицирам се с тях. И се разплаквам много лесно, все повече и повече с възрастта.
Понякога си мисля, че жените са късметлийки, защото могат да се развиват по начини, по които мъжете не могат. Ние сме маркирани от своята сексуалност: дали сме хетеро или гей, или дали имаме деца. Емоционално мъжете и жените сме различни, но само като резултат на физическите разлики. Всичко отново опира до нашите тела.
