Йоана Вълчева е млада българска писателка с вече вярна публика. Има три издадени романа и много верни последователи в социалните мрежи. Изглежда крехка и красива със своите огромни сини очи, но умее да създава силни герои, чиито образи се запечатват дълго в съзнанието на всеки читател, срещнал се с тях.
Срещаме ви с
очарователната Йоана Вълчева
защото сме убедени, тя е дама, чието име ще чуваме все по-често.
Разкажи ни малко повече – коя е Йоана Вълчева?
Йоана Вълчева е нежна и романтична отвътре, но когато се налага, може да е непоколебима и упорита. Мечтае много, но и се бори за тези мечти. Най-любимо ѝ е да се сгуши у дома и да полети на крилете на някоя интересна книга.
Кога се запали по писането?
Винаги съм обичала да изливам мислите си на хартия, особено в ученическите си години. Пишех кратки разкази, но не мога да кажа, че точно съм била “запалена”. По-скоро тогава го усещах като вид терапия – сякаш разговарях със себе си и си позволявах да изживея напиращите в мен чувства. И не възприемах това, което правя, като писане в смисъл на творчество. Е, имах един неуспешен опит за роман, но по-скоро беше детска щуротия, отколкото реален опит.
Погледнах на заниманието си сериозно, едва когато идеята за първия ми роман Съвест се роди. Бях 18-19-годишна. Започнах историята, вярвайки, че отново ще напиша кратък разказ. Но
идеята растеше и се развиваше
а героите ме въвличаха в техния свят и в един момент всичко придоби много по-голям мащаб.
Ето тогава мога да кажа, че се запалих. Беше като миг на прозрение. Сякаш цял живот съм притежавала тази магия в себе си, но едва в онзи момент съм я овладяла и осъзнала силата ѝ.
Колко време ти отнема написването на една книга?
С всяка е много индивидуално. При Съвест цели две години, защото като нещо ново, изобщо не бях наясно какво трябва да правя. Често си губех времето или не пишех с оправданието, че чакам вдъхновение. За сравнение написването на Пегол ми отне само 10 месеца, тъй като там имах много ясна идея и буквално знаех кое след кое следва. Новият ми роман Пратеник на полумесеца, който е с по-голям обем от предишните две, бе написан за година и половина, но проучванията преди това ми отнеха още година. Наричам този роман предизвикателство, защото наистина ме плашеше като автор и се страхувах дали ще се справя с толкова сериозна тема.
Защо избра да си самоиздаващ се автор?
Всъщност като всеки човек, незапознат с книгоиздаването, първо се насочих към традиционното публикуване. Просто пишех имейли до всяко издателство, за което се сетех. Получих само 3-4 отговора, от които два отказа, единият – с няколко съвета за подобряване на ръкописа, което беше много мило и ми помогна. Другите два съобщаваха, че имат интерес, но не могат да покрият разходите по публикуване.
Вижте още… Как се пише и издава книга в България
Тогава се насочих към електронните книги, защото те не изискват такива разходи, но първо ми трябваше редактор. С това също не беше лесно, имаше някои спънки, но в крайна сметка редакторката, с която работя и досега, откликна и повярва в творбата ми. Дори след като редактирахме книгата, тя успя да ми уреди среща с редакцията на едно издателство.
Оставих им част от ръкописа и след седмица те ми се обадиха, че много им е харесало написаното. Поканиха ме на нова среща, където вече обсъдихме корицата, оставих им и целия ръкопис. Бях на седмото небе, че ще бъда издадена и съответно се хвалех на всичките си познати. В един подобен момент наш семеен познат ме попита:
“Чудесно, а колко ще ти струва?”
Аз ококорих очи и казах: “Как така да плащам, не трябва ли те да ми платят?”.
Това съмнение ме зачовърка и се обадих за нова среща с издателя, където директно му обясних какво съм чула. Едва тогава той ми съобщи, че очакват или аз да покрия разходите, или да намерим спонсор, който да го направи. По онова време бях студентка, съответно нямах никакви спестявания. Така в крайна сметка приключи злощастният ми опит с издателствата, Съвест беше публикувана като електронна книга, а чак година по-късно, когато събрах достатъчно пари, имаше и своето хартиено тяло.
И на въпроса – не съм избирала да се самоиздавам, просто за мен нямаше опция да не издам. Както споменах
Йоана Вълчева може да е много упорита
А сега, когато съм преодоляла препятствията и изградила успешен цялостен процес, едва ли някое издателство има с какво да ме изкуши.
Как избираш заглавията на романите си?
Много често ми задават този въпрос и затова дори направих няколко видеа в социалните мрежи. Всяко от заглавията има своя история и може би ще бъде твърде дълго, ако ги разкажа в това интервю. Но в най-общи линии винаги се стремя името на книгата да казва за какво става дума в нея и да хваща вниманието.
Ти си много активна в социалните мрежи, това не те ли изтощава?
За мен социалните мрежи са начин да изразя себе си пред широката публика, да ги срещна с истинската, обикновената Йоана Вълчева и, разбира се, да популяризирам романите си. Обичам връзката с читателите, както и възможността да комуникирам с тях, независимо колко километри ни делят.
Да, понякога да поддържаш каналите си в социалните мрежи наистина изтощава. Не е лесно да генерираш ново съдържание, но съм свикнала. Извън писането се занимавам професионално с дигитален маркетинг и правя същото за други хора. Така че какво по-хубаво и по-лесно, когато го правиш за себе си и влагаш цялата си любов във всеки един пост.
Остава ли ти време за четене?
Когато пиша активно, не особено. Но когато не съм в натоварен творчески процес, определено да и се наслаждавам на всеки миг.
Имаш ли любим герой сред тези, които сама си създала като образи?
Определено Али от Пратеник на полумесеца. Много противоречив герой, но ми влезе под кожата. Докато пишех, постоянно откривах нови и нови неща за него, сякаш отвивах пласт след пласт. До последно не бях сигурна дали го разбирам напълно.
Как приемаш критиката?
Творчеството и изкуството, независимо в каква форма, е нещо, което се оценява субективно. Хората сме различни и съответно имаме различни вкусове. За мен е абсолютно нормално да има читатели, които ще се влюбят в романите ми, и други, които няма да ги харесат.
Освен това, ако критиката има конкретика и е градивна, може да бъде много полезна. Но лично аз не се вслушвам във всеки съвет. Ясно, е, че една книга винаги може да стане и по-добра, ясно е, че ако човек търси за какво да се хване, винаги ще намери. Но идеята не е да се изпипва до безкрайност, а само колкото е нужно. Перфекционизмът не е помогнал на никого.
Как се случва твоят творчески процес – пишеш на компютър, на бележки, в тефтер?
Пиша на компютър, тъй като е много по-прегледно, по-лесно за редактиране и после не се губи време в набиране на текста. Сюжетът или пък откъслечни идеи, сцени нахвърлям в тефтер.
Какво мислиш за книгоиздаването в България?
Смятам, че през последните години започна нова ера и тепърва ще виждаме промените, новостите в този бранш. Вярвам, че ще е за добро. Но ми се иска издателствата и независимите автори някак да сме по-обединени, особено около каузи, с които да популяризираме книгите и четенето като цяло. Да се подкрепяме помежду си, дори и само морално, а не като вълци единаци – всеки за себе си.
Четеш ли по няколко книги едновременно?
Да чета две книги едновременно винаги ми се е струвало доста разпиляно. Обичам да дам цялото си внимание и време на една книга, да се потопя в нея и в най-добрия случай, ако тя ме завладее, да мисля за нея, дори когато не чета.
Какво е мнението ти за уроците по творческо писане?
Да си призная, никога не съм посещавала такива. За някои може би са полезни, но аз винаги съм се учела чрез самото писане и чрез четенето на най-добрите в моя жанр.
Определяш стила си като романтичен трилър, кажи ни малко повече за това.
Наричам го така, защото смятам, че това е най-доброто описание, което мога да дам. Особено когато те попитат “Какви са книгите ти?”. Най-общо казано това значи комбинация между напрежение, съспенс, екшън и романтична история, развиваща се на фона на всичко това.
