Тя е един от истински хубавите хора, които може да срещнете по улиците на София (и не само там). Невероятно добра комбинация: красива жена + красиви мисли. Някой би казал – твърде много хубост не е на много хубаво. Но не и в този случай. Милена Младенова ни разказва за йогата, за източниците, от които черпи сили и за отровите, които се опитва да изхвърли от себе си.
Добре дошли в света, в който тя се чувства уютно!
Представи се.
Аз съм Милена Младенова. Родена съм преди 34 години под знака на Лъва. Завърших журналистика, но от 10 години работя в сферата на публичните комуникации. Да кажем, че това се вижда от пластовете социални дрехи, които нося. Отвъд това има и друг свят, в който се чувствам уютно. Задачата ми от няколко години е да обединя двете реалности в едно хармонично цяло. Затова ми помагат йогата, моята 7-годишна дъщеря Инес и страхотните приятели, с които съм благословена.
Как и кога се запали по йога?
Винаги съм усещала йогата като завръщане. Много хора около мен осъзнават нуждата си от нея в тежки моменти – след загуба, развод, трудности в работата, постоянен стрес… Аз се докоснах до тази философия, когато бях на върха на щастието си – свободна и смислена. Бях бременна и току-що напуснала работа. Преди 8 години взех решението да се посветя изцяло на детето, което носех в утробата си, и на потребността да бъда достатъчно добра майка.
Не мога да скрия, че понякога със седмици не практикувам йога. Скоро ми предстои един семинар за чакрите и енергийните блокажи. Когато потвърдих присъствието си, ми отговориха, че е крайно време отново да се „хвана на хорото.”
Разкажи за йогата, която практикуваш?
Практикувам Сатянанда йога. Една прекрасна система за западния човек, защото древните традиции са адаптирани към нашето мислене и потребности. Техниките се съсредоточават не само върху тялото, но и върху хармонизирането и развитието на човешката личност. Не си мислете, че големите учители, потънали в медитация, живеят напълно изолирани. Те са наясно със съвременния свят. В Автобиографията на един йогин Парамаханса Йогананда разказва как Бабаджи е разбирал тенденциите, особено влиянието и сложността на западната цивилизация. В момента чета Йога – безсмъртие и свобода на изключителния Мирча Елиаде и там той пояснява, че повечето хора изучават само екзотичната част на духовността и то онова, което са в състояние да проумеят. А това, според него, отнема възможността да се оцени в дълбочина духовния потенциал на йога.
Как те промени и на какво те научи тази практика?
Има един факт, който винаги ме е тревожил – проявявам жестокост към себе си. Понякога съм безпощадна в желанието си да бъда перфектна. Изисквам невъзможното – винаги да постъпвам правилно, да бъде безупречна. Това доведе до страх от грешки. Спрях да поемам рискове. Сега се опитвам да бъда мила със себе си, да си прощавам.
Уча се да не гледам дъжда през стъклото, а да го усещам с кожата си
Има някои истини с математическа точност – денонощието е с 24 часа и други, които трудно се обясняват – перфектно изпълнените задачи не компенсират тъжното сърце. В този истерично забързан свят йогата дава куража да застанеш неподвижно и съзнателно да изхвърлиш отровата от себе си. Но има един урок, който трудно се усвоява – да не даваме оценки и да не осъждаме другите.
Всеки ли може да се занимава с йога?
Всеки има свободната воля да живее в хармония със себе си. Уважавам хората, които не практикуват йога точно толкова, колкото и тези, които са тръгнали по тази пътека на самопознание. Ще призная нещо – преди години майка ми беше смутена от моя интерес в йога. Не знам защо, но разпознаваше опасност от секта. В момента тя всеки ден прави един определен комплекс от асани и е много по-постоянна от мен. Започна след като навърши 50 години и се чувства прекрасно. Усещам в разбиранията на много мои познати несъвместимост между йогата и християнството. Имат интерес, но сами се цензурират. Има книги за йога, в които съм срещала добри и изчерпателни текстове за християнството. Преди няколко години бях в Бостън при мой приятел, който завърши там православно училище. И в една от неговите книги, открих раздел с упражнения. Те всъщност бяха асани, които аз вече практикувах. Ще цитирам един мой вдъхновител, чието постоянство в йога респектира. Той казва, че хората трябва да знаят, че християнството не принадлежи само на Запада, нито йога на Изтока.
Какви хора срещна?
Срещнах добри и светли учители. Много дължа на Росица Божкова (Пурна) и Тодор Захариев (свами Вивекамурти). Има две забележителни за мен срещи със свами Сатядхарма Сарасвати от Австралия. Първият път плаках много. Никога не мога да се отплатя за тази чиста емоция и искреност в сълзите. Във Фейсбук си общувам с преподавател от йога център в Ришикеш. С него също се съветвам, когато имам въпроси.
Важно е, че йогата ме приобщи в „кръга на женската сила”. В него са сестра ми и няколко добри приятелки, за които успехът не зависи от външни доказателства, а от малки вътрешни победи. Заедно си даваме сила и яснота в трудни етапи от живота. Останала ми е една фраза, която често си повтарям – „подкрепата ви мести от едно място на друго”. Т.е. тяхната подкрепа ме движи напред, дава ми посока и желание да действам. Само преди месец една от нас даде живот на близнаци. Преди да се родят, в продължение на няколко дни, в точно определен час всички си пускахме Гаятри мантра и визуализирахме успешно и спокойно раждане. Отправяхме обща молитвата за близнаците и майката. Физически не бяхме заедно, всяка го правеше от собствения си дом. По време на раждането моята приятелка имаше щастието да си избере музиката, която да звучи в операционната зала и аз силно й препоръчах да включи мантрата. После ми разказа, че двете ú страхотни момчета са дошли на този свят под съпровода именно на тази мелодия и молитвите ни са били чути. Когато някоя от нас е силно разстроена, винаги останалите се грижат за нея с молитва и добри мисли. Не знаете какви чудеса правят тези жени.
Можеш ли да си представиш живота без йога?
Йогата е осъзнатост. Извън всичко, което съм прочела, моята дефиниция за йога е – свободно пространство за среща със светлината и с истинската ми същност. Това е различно общуване със света и със сърцето ми. И ще продължавам да се срещам със себе си, колкото и неприятна да съм понякога.
