През последните години в българското медийно пространство все по-често се чува гласът на един млад българин – Йордан Камджалов. Диригент от световна величина. Много хора се възхищават на неговия талант. На неговия гений. Но и на неговата личност.
Защото той изразява себе си посредством музиката. И ни показва, че най-правилният начин да изживеем живота си, е като извадим на показ собствените си чувства и емоции, заровени някъде в дълбините на душите ни.
Един успял българин
Йордан Камджалов е само на 35 г., а вече има редица награди зад гърба си. Определян е като “магьосник на пулта” и “вулкан и аскет”. На 29 години става първият чужденец, избран за Генерален музикален директор и Главен диригент на град Хайделберг. Избран е с пълен консенсус измежду 150 кандидати. В момента дирижира на 3 континента. А през 2014 г. NASA и Международният център по астрономия кръщават астероид на негово име, тъй като “той свързва света на музиката с очарованието на Вселената”.
Разбира се, подобни успехи са плод на усилена работа, на стремеж към самоусъвършенстване и самонадскачане. Именно тези неща са неговият двигател към успеха.
“Има ли някой, който иска да мизерства вътре в себе си? Има ли някой, който иска да си живурка с 30% вътре в себе си?” – пита риторично в едно от многобройните си изказвания диригентът.
Статичността не е неговата цел. Нито красотата. Нееднократно заявява, че никога не се е стремял да създава красива и хармонична музика. Той се опитва да извади най-доброто от себе си. Неговият успех се състои в опитите му да надскочи себе си и в смелостта да изразява своите мисли и чувства. В желанието да изследва себе си до предела. С ясното съзнание, че предел няма. А само една безкрайност; един безкраен потенциал.
Думите обаче са малко. Мащабът на неговия гений не би могъл да бъде описан. Той може единствено да бъде изживян. Може да бъде почувстван само посредством музиката… Когато влязох в залата, имах изградена представа, но нямах очаквания. Още в първите минути от изпълнението обаче
Йордан Камджалов успя да ме омагьоса
Да ме остави без думи. Но музиката, която чувах, не беше полет. Нямаше бавно отделяне, нито плавно прелитане на душата ми. Нямаше вълни, по които да се нося. Не! Музиката му не ме носеше на крилете си. Тя просто ме сграбчи изведнъж. И ме отведе в един друг свят – свят на предела. Жив, динамичен, многопластов.
Прекарваше ме през невидими дълбини и ме въздигаше до необятни висоти. Тя се пропиваше в мен и разхвърляше всичко. Изхвърляше ненужното. След себе си оставяше само първичното.
Рушеше всяка преграда и всяка бариера. Тя изригваше и повличаше всичко след себе си. Тя беше една дълбока емоция, толкова мощна и истинска, че след като премина през мен, ме остави безмълвна.
Остави ме възхитена! В едно преклонение. И замислена…
По пътя нагоре
Както повечето забележителни творци, така и Йордан Камджалов е роден в съвсем обикновено семейство. Израства в Търговище. От 4-годишен започва да се занимава с музика. Свири на пиано. Казва, че се е насочил към музиката, заради възможността да споделя посредством нея.
А колкото до дирижирането – с времето осъзнава, че именно това е нещото, от което е имал нужда – да се занимава с маса, с хора. И с оптимизъм констатира, че всичко през цялото време си е било на мястото.
След като завършва Националната музикалната академия в София, заминава за Германия, където продължава следването си. Няколко години по-късно решава да пише писма до български филхармонии с предложение да дирижира. Отговор обаче не получава. Отникъде. И
осъзнава, че ще трябва да успее първо в Германия
Твърдо убеден, че младите хора заслужават да им бъде подадена ръка в труден за тях момент, малко по-късно Йордан Камджалов създава фондация на негово име, с цел подпомагане на млади дарования.
Успехът – в помощ на другите
Именно стремежът към подкрепа на онези, които имат нужда от помощ, очертава границите между успелите хора и издига едните много над другите. Ръководен от желанието да помогне, Камджалов създава редица проекти в България.
Фондацията, носеща името му е създадена през 2009 г. Всяка година тя организира конкурси, целящи да подберат най-добрите певци, инструменталисти, диригенти и композитори, които не са имали подходящите условия, в които да се реализират. По думите на диригента, сред тях има невероятни таланти. Всяка година фондацията подкрепя концертните изяви на тези музиканти, финансира участия в академии и майсторски класове.
Освен фондацията обаче, Камджалов създава и иновативните проекти Музикална лаборатория за Човека и Genezis Orchestra. И двата са обединени от идеята да създадат едно поле на човека, в което той да “бъде абсолютно свободен, абсолютно креативен, абсолютно открит, абсолютно търсещ и експериментиращ, и отворен за цялата среда около него и вътре в него”.
И докато Genesis Orchestra представлява международна селекция на българи, то Музикална лаборатория за Човека е “не създаване на музикален продукт, а създаване на условия за връзка между хората”.
Вероятно се питате “Защо прави всичко това тук – в България?”. Защото “хората, които срещам тук са изумителни. В българското сърце и в българския ум има нещо. И другите народи също може би имат, но ми се струва, че в България би могло това нещо да стане много по-лесно и по-спонтанно.
България винаги е била страна пионер
Тя винаги е давала духовни и интелектуални импулси на целия свят. Това е от хиляди години.”
От хиляди години до днес България създава потенциал, създава таланти, създава гении, които променят облика на света. Примерите за това са многобройни. Всъщност те са неизброими. Несъмнено един от тях е Йордан Камджалов. Диригентът, който накара много българи да се гордеят с факта, че са такива. И който накара целия свят да се изправи на крака пред българския талант.
